Happy, благодаря много! Свалих я 
Виж целия пост
За тези, които четат любовни романи № 32
- Публикувана: 9 ян. 2019, 19:20 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2019, 14:12 ч.
# 301
5 март 2019, 13:28 ч.
Снощи започнах това – https://www.goodreads.com/book/show/29364087-wicked-sexy Дотук е доста забавно, цитат от книгата:
Виж целия пост
Скрит текст:
Не съм чела нищо друго от авторката, непозната ми е, но засега историята е интересна, забавна, стилът е доста приличен... After another few miles of driving in silence, I ask, “So what’s the plan?”
Connor’s dark brows lift. He glances over at me. “Oh, now the Abominable Snow Queen wants to talk plans?”
I exhale a long, pained sigh. “Did your parents ever ask you to run away from home?”
He laughs again. It’s a big, unselfconscious laugh, deep and natural. In spite of myself, I smile.
“No,” he says, “although I gave them plenty of reason to.”
I’m intrigued. “Really? The strong, smart, courageous, popular hero who’s the star of his own fairy tale wasn’t a perfect little boy?”
“You forgot handsome,” he says with a straight face.
I shoot back, “Handsome? You look like a before picture.”
He pretends outrage. “Are you getting smart with me?”
“How would you know? If you had another brain, it would be lonely.”
From there, it rapidly devolves, and although both of us stay absolutely poker-faced, it’s a hell of a lot of fun.
“Yeah, well your head is so big, you have to step into your shirts.”
“We all sprang from apes, jarhead, but you didn’t spring far enough.”
“Just remember Jesus loves you, sweet cheeks, but everyone else thinks you’re a pain in the ass.”
“If brains were dynamite, you wouldn’t have enough to blow your nose.”
“Ha! Maybe if you ate some of that makeup you’re wearing, you’d be pretty on the inside.”
“Do you ever wonder what life would be like if you’d had enough oxygen at birth?”
“No, but I bet whatever your problem is, it’s really hard to pronounce.”
“The village called. They said they were missing their idiot.”
“Tabby, if your heart was made of chocolate, it wouldn’t fill an M&M.”
“Connor, if I wanted to kill myself, I’d climb your ego and jump to your IQ.”
“I wasn’t born with enough middle fingers to let you know how I feel about you.”
Trying desperately not to laugh, I say, “A hundred thousand sperm, and you were the fastest?”
Connor looks over at me. A brilliant grin spreads over his face. Behind him, the setting sun flares into a golden nimbus around his head, and he looks so heart-stoppingly handsome, it takes my breath away.
He says, “Earth is full. Go home.”
Connor’s dark brows lift. He glances over at me. “Oh, now the Abominable Snow Queen wants to talk plans?”
I exhale a long, pained sigh. “Did your parents ever ask you to run away from home?”
He laughs again. It’s a big, unselfconscious laugh, deep and natural. In spite of myself, I smile.
“No,” he says, “although I gave them plenty of reason to.”
I’m intrigued. “Really? The strong, smart, courageous, popular hero who’s the star of his own fairy tale wasn’t a perfect little boy?”
“You forgot handsome,” he says with a straight face.
I shoot back, “Handsome? You look like a before picture.”
He pretends outrage. “Are you getting smart with me?”
“How would you know? If you had another brain, it would be lonely.”
From there, it rapidly devolves, and although both of us stay absolutely poker-faced, it’s a hell of a lot of fun.
“Yeah, well your head is so big, you have to step into your shirts.”
“We all sprang from apes, jarhead, but you didn’t spring far enough.”
“Just remember Jesus loves you, sweet cheeks, but everyone else thinks you’re a pain in the ass.”
“If brains were dynamite, you wouldn’t have enough to blow your nose.”
“Ha! Maybe if you ate some of that makeup you’re wearing, you’d be pretty on the inside.”
“Do you ever wonder what life would be like if you’d had enough oxygen at birth?”
“No, but I bet whatever your problem is, it’s really hard to pronounce.”
“The village called. They said they were missing their idiot.”
“Tabby, if your heart was made of chocolate, it wouldn’t fill an M&M.”
“Connor, if I wanted to kill myself, I’d climb your ego and jump to your IQ.”
“I wasn’t born with enough middle fingers to let you know how I feel about you.”
Trying desperately not to laugh, I say, “A hundred thousand sperm, and you were the fastest?”
Connor looks over at me. A brilliant grin spreads over his face. Behind him, the setting sun flares into a golden nimbus around his head, and he looks so heart-stoppingly handsome, it takes my breath away.
He says, “Earth is full. Go home.”
# 302
5 март 2019, 22:32 ч.
Прочетох "Греховно предложение" на Сара Маклейн. Много ми хареса.
Сега ще се опитам да дам втори шанс на "Здравей, непознат".
Виж целия пост
Сега ще се опитам да дам втори шанс на "Здравей, непознат".
# 303
6 март 2019, 06:25 ч.
Умрях си от хилене , а часа е 6 сутринта хахах определено ще се чете. Благодаря ти, че ме разсмя призори! 
Виж целия пост
Снощи започнах това – https://www.goodreads.com/book/show/29364087-wicked-sexy Дотук е доста забавно, цитат от книгата:
Скрит текст:
Не съм чела нищо друго от авторката, непозната ми е, но засега историята е интересна, забавна, стилът е доста приличен...After another few miles of driving in silence, I ask, “So what’s the plan?”
Connor’s dark brows lift. He glances over at me. “Oh, now the Abominable Snow Queen wants to talk plans?”
I exhale a long, pained sigh. “Did your parents ever ask you to run away from home?”
He laughs again. It’s a big, unselfconscious laugh, deep and natural. In spite of myself, I smile.
“No,” he says, “although I gave them plenty of reason to.”
I’m intrigued. “Really? The strong, smart, courageous, popular hero who’s the star of his own fairy tale wasn’t a perfect little boy?”
“You forgot handsome,” he says with a straight face.
I shoot back, “Handsome? You look like a before picture.”
He pretends outrage. “Are you getting smart with me?”
“How would you know? If you had another brain, it would be lonely.”
From there, it rapidly devolves, and although both of us stay absolutely poker-faced, it’s a hell of a lot of fun.
“Yeah, well your head is so big, you have to step into your shirts.”
“We all sprang from apes, jarhead, but you didn’t spring far enough.”
“Just remember Jesus loves you, sweet cheeks, but everyone else thinks you’re a pain in the ass.”
“If brains were dynamite, you wouldn’t have enough to blow your nose.”
“Ha! Maybe if you ate some of that makeup you’re wearing, you’d be pretty on the inside.”
“Do you ever wonder what life would be like if you’d had enough oxygen at birth?”
“No, but I bet whatever your problem is, it’s really hard to pronounce.”
“The village called. They said they were missing their idiot.”
“Tabby, if your heart was made of chocolate, it wouldn’t fill an M&M.”
“Connor, if I wanted to kill myself, I’d climb your ego and jump to your IQ.”
“I wasn’t born with enough middle fingers to let you know how I feel about you.”
Trying desperately not to laugh, I say, “A hundred thousand sperm, and you were the fastest?”
Connor looks over at me. A brilliant grin spreads over his face. Behind him, the setting sun flares into a golden nimbus around his head, and he looks so heart-stoppingly handsome, it takes my breath away.
He says, “Earth is full. Go home.”
Connor’s dark brows lift. He glances over at me. “Oh, now the Abominable Snow Queen wants to talk plans?”
I exhale a long, pained sigh. “Did your parents ever ask you to run away from home?”
He laughs again. It’s a big, unselfconscious laugh, deep and natural. In spite of myself, I smile.
“No,” he says, “although I gave them plenty of reason to.”
I’m intrigued. “Really? The strong, smart, courageous, popular hero who’s the star of his own fairy tale wasn’t a perfect little boy?”
“You forgot handsome,” he says with a straight face.
I shoot back, “Handsome? You look like a before picture.”
He pretends outrage. “Are you getting smart with me?”
“How would you know? If you had another brain, it would be lonely.”
From there, it rapidly devolves, and although both of us stay absolutely poker-faced, it’s a hell of a lot of fun.
“Yeah, well your head is so big, you have to step into your shirts.”
“We all sprang from apes, jarhead, but you didn’t spring far enough.”
“Just remember Jesus loves you, sweet cheeks, but everyone else thinks you’re a pain in the ass.”
“If brains were dynamite, you wouldn’t have enough to blow your nose.”
“Ha! Maybe if you ate some of that makeup you’re wearing, you’d be pretty on the inside.”
“Do you ever wonder what life would be like if you’d had enough oxygen at birth?”
“No, but I bet whatever your problem is, it’s really hard to pronounce.”
“The village called. They said they were missing their idiot.”
“Tabby, if your heart was made of chocolate, it wouldn’t fill an M&M.”
“Connor, if I wanted to kill myself, I’d climb your ego and jump to your IQ.”
“I wasn’t born with enough middle fingers to let you know how I feel about you.”
Trying desperately not to laugh, I say, “A hundred thousand sperm, and you were the fastest?”
Connor looks over at me. A brilliant grin spreads over his face. Behind him, the setting sun flares into a golden nimbus around his head, and he looks so heart-stoppingly handsome, it takes my breath away.
He says, “Earth is full. Go home.”
# 304
6 март 2019, 13:35 ч.
От Егмонт - планирана дата за пускане - 09.03.
Тиа Ландри винаги е знаела мястото си в обществото. То е някъде над контейнера за смет, в който майка ѝ я е изхвърлила като бебе, но и много под нивото на хората с неограничени възможности.
Затова, когато богат и харизматичен мъж проявява интерес към нея, тя не се заблуждава от мисълта, че техните взаимоотношения ще продължат повече от една нощ. Няколко седмици по-късно Тиа осъзнава, че е трябвало да го попита за телефонния му номер. Или поне за фамилното му име... И се примирява, че едва ли ще го види отново.
Докато един ден, години по-късно, Лоугън Кендрик не се появява изненадващо в живота ѝ и не преобръща всичко с главата надолу. Този път тя няма да направи същата грешка и ще се бори да го задържи, но не заради себе си...
Виж целия пост
Тиа Ландри винаги е знаела мястото си в обществото. То е някъде над контейнера за смет, в който майка ѝ я е изхвърлила като бебе, но и много под нивото на хората с неограничени възможности.
Затова, когато богат и харизматичен мъж проявява интерес към нея, тя не се заблуждава от мисълта, че техните взаимоотношения ще продължат повече от една нощ. Няколко седмици по-късно Тиа осъзнава, че е трябвало да го попита за телефонния му номер. Или поне за фамилното му име... И се примирява, че едва ли ще го види отново.
Докато един ден, години по-късно, Лоугън Кендрик не се появява изненадващо в живота ѝ и не преобръща всичко с главата надолу. Този път тя няма да направи същата грешка и ще се бори да го задържи, но не заради себе си...
# 305
6 март 2019, 13:48 ч.
С дни влача Гордост и наслаждение на Силвия Дей. И много бавно ми върви. Тази Неуверена ми се струва да е интересна. Сега гледам и се чудя каква да си поръчам.
Виж целия пост
# 306
6 март 2019, 17:46 ч.
Чела съм я. Става мисля горе-долу за убиване на време.
Помня, че започнах втората от поредицата, е няма такава тъпня. Понякога се чудя на авторките как може да описват такива смотани героини. Тази май беше влюбена в главния 10 години, пък той не я забелязваше и беше забравил, че се е целувал с нея. Или нещо подобно беше. И за пореден път се чудя на рейтинга в goodreads.
Виж целия пост
От Егмонт - планирана дата за пускане - 09.03.
Тиа Ландри винаги е знаела мястото си в обществото. То е някъде над контейнера за смет, в който майка ѝ я е изхвърлила като бебе, но и много под нивото на хората с неограничени възможности.
Затова, когато богат и харизматичен мъж проявява интерес към нея, тя не се заблуждава от мисълта, че техните взаимоотношения ще продължат повече от една нощ. Няколко седмици по-късно Тиа осъзнава, че е трябвало да го попита за телефонния му номер. Или поне за фамилното му име... И се примирява, че едва ли ще го види отново.
Докато един ден, години по-късно, Лоугън Кендрик не се появява изненадващо в живота ѝ и не преобръща всичко с главата надолу. Този път тя няма да направи същата грешка и ще се бори да го задържи, но не заради себе си...
Тиа Ландри винаги е знаела мястото си в обществото. То е някъде над контейнера за смет, в който майка ѝ я е изхвърлила като бебе, но и много под нивото на хората с неограничени възможности.
Затова, когато богат и харизматичен мъж проявява интерес към нея, тя не се заблуждава от мисълта, че техните взаимоотношения ще продължат повече от една нощ. Няколко седмици по-късно Тиа осъзнава, че е трябвало да го попита за телефонния му номер. Или поне за фамилното му име... И се примирява, че едва ли ще го види отново.
Докато един ден, години по-късно, Лоугън Кендрик не се появява изненадващо в живота ѝ и не преобръща всичко с главата надолу. Този път тя няма да направи същата грешка и ще се бори да го задържи, но не заради себе си...
Помня, че започнах втората от поредицата, е няма такава тъпня. Понякога се чудя на авторките как може да описват такива смотани героини. Тази май беше влюбена в главния 10 години, пък той не я забелязваше и беше забравил, че се е целувал с нея. Или нещо подобно беше. И за пореден път се чудя на рейтинга в goodreads.
# 307
6 март 2019, 17:57 ч.
Аз пък не се чудя.Хората сме много различни. Аз мога да оценя една книга с 2,ти с 5 ца и обратното. Масово харесвани и хвалени книги може да не ми харесват и се е случвало. Въпрос на книжен вкус. Толкова трудно взе да ме грабва нещо напоследък(всъщност откакто съм родила),че май отново ще си подхващам вечните класики. 😊
Виж целия пост
# 308
6 март 2019, 18:02 ч.
Тези нашите издателства дали четат преди това или така на тото го играят - я да видим коя е с най-висок рейтинг ... бам тая ще е. Както и тоя Дикс дето го чета вече от инат - то са вургаризми, то са триъгълници, лъжи, ревности .. направо ми се гади, но ще избутам още 30-40 %
Виж целия пост
# 309
6 март 2019, 18:12 ч.
Да, съгласна съм, че сме различни, че всеки си има вкус и т.н.... Обаче не съм съгласна почти във всяка книга, която подхвана да описват героините като слаби, смотани жени.
Виж целия пост
# 310
6 март 2019, 18:23 ч.
Особено смотани са докато са девствени. После стават супер отракани и оправни. ...
Виж целия пост
# 311
6 март 2019, 18:32 ч.
Е те това е задължително😁 все са такива
Последните 3 книги, които четох все с такива героине ме срещаха, тая дета чета сега и тя такава.
Виж целия пост
Особено смотани са докато са девствени. После стават супер отракани и оправни. ...
Последните 3 книги, които четох все с такива героине ме срещаха, тая дета чета сега и тя такава.
# 312
6 март 2019, 18:33 ч.
Да! Голямо "да"! Това как ми бърка в здравето... Ако мога да преглътна в някаква степен мъжките характери, стига женският характер да компенсира, то комбинацията чаровен неарденталец плюс смотана главна ми идва прекалено. Направо получавам отравяне с тестостерон.
Разбера ли, че главната е такава, директно зарязвам книгата. То бива, бива, ама... Станала на 25 и нагоре, девствена, много красива, обаче не го знае...
Виж целия пост
Да, съгласна съм, че сме различни, че всеки си има вкус и т.н.... Обаче не съм съгласна почти във всяка книга, която подхвана да описват героините като слаби, смотани жени.
Особено смотани са докато са девствени. После стават супер отракани и оправни. ...
# 313
6 март 2019, 18:55 ч.
Идва им супер пауър после ...
Аз пък трудно преживявам смотани, изтерзани, душевно смачкани мъже и всякакви положения "иди ми - дойди ми". Той се дърпа, тя нахалства и накрая обратното.
Виж целия пост
Аз пък трудно преживявам смотани, изтерзани, душевно смачкани мъже и всякакви положения "иди ми - дойди ми". Той се дърпа, тя нахалства и накрая обратното.
# 314
6 март 2019, 20:11 ч.
Аз пак с мойте фейски прелести! Потънах в едно тийн творение на Джули Кагава, Iron Fey. Стигнах до средата на 3та, бива. Не е кой знае какво, много оостба откъм физическа любов ама на фона на оредните феи е супер.
Виж целия пост
Препоръчани теми