Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образование.

Мисля ,че те разбирам. Това не е мнение което чета или чувам за първи път.
Много хора считат близостта на училището за фактор - за мен примерно не е. /като пример в различията/.

Елитност - е нещо с най-добри качества.
Разбира се ,че има по -добри и по-лоши градини. Има и такива който са с 99% положителни....така наречените елитни. И какво  му е на делението? Има богати и бедни. Има можещи и не можещи, има умни и глупави.

...но пък тук, във форума, всички сме равни и това си личи.

Голямото ми дете беше в ДУ до 4 клас, учителката беше страхотна! Единствения минус беше почти никакъв английски в края на 4 клас. Решихме, след дълго колебание, и с малката да минем по същата схема, имаше отново чудесна учителка, която да поеме 1 клас. За беда тя реши да се пенсионира по-рано и това се разбра чак през май, когато нямаше опция за проба в частните училища. Към днешна дата - единственото, заради което не съжалявам, че детето ми е в държавно у-ще, са заниманията извън училище. Всичко останало ми образува всекидневни ядове - обучението е на минимума, критериите на г-жата са спрямо нивото на децата в класа и са нищожни, част от деца още от сега виждам накъде вървят, след 5 клас дисциплината ще стане нетърпима, или направо липсваща и т.н. и т.н., а се водим при най-добрата г-жа на випуска, в едно доста добро начално училище. Не бих казала и обратното - че на всяка цена бих избрала частно училище, ако върнем времето назад. Но има едни 3-4 училища, в които ако е детето ми, вероятността положението да е по-добро са значително по-големи.

Аз пък не съм ОК с целодневното обучение ни в ДУ, ни в ЧУ.
Дете на седем години да стои от 8 до 18.00 в училище. Не, категорично съм против.
Ако ще да е елитно, лъскаво, бутиково и незнамкво си още.

Гледам в съседната тема деца в трети клас учат 10-12 часа седмично китайски. Това пък с каква цел?
Моят син в тази възраст 7-9 години трябва да рита и топка, много да рита.
Тези деца кога играят навън, на воля и не в училищна среда?

То хубаво не искате детето да е до 18ч на училище, но какво правим, ако родителите са на работа, а баби на разположение няма?
Все пак едва ли е пълно със свободни по цял ден майки, които ей така решават детето да е на училище до 18ч, а те да са на козметик, например...
Идеята е, че в ЧУ би следвало да излизат по-често и да имат повеч спорт- поне аз това търся. Така че изборът не е цял ден или половин ден, а цял ден занималня или други занимания. Ако имам възможност, ще го взимам в 16ч, но едва ли ще мога всеки ден. А да разчитам ежедневно на трети лица не ми се иска.
Иначе съм напълно съгласна, че едно дете дори до пубертета чак трябва повече да играе и спортува и по-малко да учи. Нямам болни амбиции за лудо учене,, тъкмо напротив, искам на минимума, но да е смислено (не само зубрене, а с мислене).

С две ръце подкрепям Фран.
Ами значи работата е приоритетът на родителя!
Да подчертая - работя, имам и друг бизнес. Всеки Божи ден си карам детето в две посоки 40 Мин, ходим заедно на спорт и полагам огромни усилия училището да не продължава у дома или до 6.
Но като цяло повечето хора не предпочитат 4-5 години да съобразяват работата си с детето, а обратното.
12 часа китайски? Субсидия ог институт Конфуций?
Като училище дружба само дето там турският е избираем.

Разни хора - разни идеали. Правилно го е казал Алеко.
Пипи, виждам, че искате да вземете предвид всички фактори и така да намерите най-доброто. Моето мнение е, че това реално не може да стане, нищо идеално не съществува в никоя област, включително и в образованието, и като се стреми към идеалното, човек затъва в несъществени подробности и изпуска главното.
И аз бях така, когато тръгнах да проучвам възможностите за частно образование още на етап детска градина. Задавах си хиляди въпроси, ами локацията, ами пътуването, как ще се отрази на детето, ами как ще издържа по 10 часа в училище, ами ако наистина до 4 клас най-важното е учителката, а добри учителки има и в ДУ, то защо тогава, ами ако ходи на извънкласни, те не са ли по-качествени, а в ЧУ може само да отбиват номера, за да запълнят времето, ами това, ами онова, ами пето и десето...

По този начин освен главоболие и объркване, нищо друго не може да се постигне. Сега много от тези терзания ми се виждат смешни и глупави. Изберете си няколко неща, които са ви важни, а другите са несъществени и въобще не ги отчитайте. Не съществува вариант хем локацията да ви е до жилището, хем всички учители да са супер, хем да научава езици на ниво С2, хем математика на ниво медали от международни състезания, хем да средата да е супер, хем родителите да са върхът, хем да е евтино или без пари, хем детето да не прекарва 10 часа в училище...това са глупости.

Локацията. За нас се оказа, че няма никакво значение и не ми е никакъв проблем, че детето пътува. Пътува още от 2 годишно по близо час натам и близо час на обратно. Никакви проблеми не сме имали с това. Понася добре пътуването. В момента близо ли е училището или не, не ми е никакъв, ама абсолютно никакъв фактор.

Как издържа по 10 часа в училище. Не само, че "издържа", ами няма и какво да се издържа; като се върне вечер, има толкова много енергия, че може да изкара и още няколко учебни часа. Хората са специалисти и знаят как да го правят - за мен също е загадка как го правят, но е факт, че успяват. Ще напиша пак "в хубавите училища" с риск ужасно да издразня някои, които не се разпознават в този термин:) Това също не ми е проблем.

Извънкласните занимания не били ли по-добри от тези в ЧУ. От моя опит - категорично не. Ходили сме извънкласно на плуване, на тенис, на пеене, на рисуване, на таекуондо и не помня още на какво. Всички те бяха на посредствено ниво и пълно губи-време. Макар и много евтини - да, много по-евтино излиза ДУ+извънкласни, отколкото ЧУ - никаква полза нямаше от тях и в момента не ходим на нищо. Освен на рисуване, в което детето е наистина добро и школата е добра, всичко друго сме спрели. Нещо повече, оказа се, че часовете по пеене, които имат в ЧУ, са в пъти по-добри от извънкласната школа по пеене, където ходехме и това важи и за другото.

За мен е важно образованието. Всичко друго от сорта локация, пътуване, извънкласни и прочее, са несъщестествени неща, покрай които човек изпуска важното.

Важна е и средата. Лично аз съм убеден, че средата в ЧУ е в пъти по-добра, поне няма, както Хоуп обясни, бабаити, които да изяждат храната на детето и да го тормозят, докато в ДУ това е ежедневие. Това е мое мнение, убеден съм в него, убеден съм, че средата в ДУ масово е лоша и няма да влизам в полемика с никого. Твърдо съм убеден в това и няма да си променя мнението. Съответно и действам според убеждението си.

Относно читавите учителки в ДУ в начален курс - както е обяснила Хоуп и други, не искам да разчитам на късмет. В ДУ може да попаднеш на читава учителка, а може и да не попаднеш. По мое мнение, вероятността за второто е по-голяма. В ЧУ, поне в нашето, всички учителки са читави. Читави е слабо казано, те са направо много даже добри.
Въобще, силно подкрепям последните мнения на Хоуп и мисля почти изцяло същото.

Така че, Пипи, изяснете си 2-3 неща, които са ви важни. Не гледайте 103 неща, защото тогава доникъде няма да стигнете.

Ако наистина ви е най-важно училището да е близо и детето да не е по цял ден там - ами тогава очевидно, избирате кварталното ДУ.
Ако ви е важно само учителката да е читава и не споделяте мнението ми за средата в ДУ, или пък смятате, че трябва детето да види и изпита всякаква среда - ами пак избирате близкото ДУ, като се интересувате коя е най-добрата учителка и правите всичко възможно - не знам обаче как точно - да попаднете при нея.

Ако ви е важно, каквото на мен ми е важно - ами избирате ЧУ не по локация, а по други критерии. Знае се кои са примерно петте-шестте най-добри или поне спрягани за такива.

Ако ви е важен китайският - избирате "Евлоги и Христо Георгиеви" и т.н.

Това е моето мнение, никого не ангажирам с него, най-малко Вас, Пипи. Само се опитах да споделя опит.
Нямам претенции, че знам всичко или че най-правилно мисля. Въпросът е, че съм убеден в това, което пиша. А какво ще ни поднесе животът, никой не знае.

Извинявай, Мецане, ама на база опита ви с пеене в група, чиято ръководителка знаеш, познавам и не харесвам, не може да вадиш изводи как е другаде. Дъщерите ми  пяха в две вокални групи години наред ( от 3 годишни, та чак до18, 15 години да се задържиш, да не загубиш интерес, да ходиш неизменно с желание е показателно само по себе си). Толкова емоции свързват голямата ми дъщеря и с ръководителката на едната група, и с вокалния педагог в другата, че при всяко прибиране в БГ е при тях да ги види, за всеки празник се сеща да купи нещо и на тях, на всеки концерт, на който може да присъства, е на линия. Създадоха у децата вкус към качествена музика, дадоха им паралелно с пеенето обща култура, водиха ги по участия в конкурси и фестивали в чужбина, в телевизионни предавания, сещат се да ги поздравят за рождени, именни дни, да им пожелаят успех преди изпити.. Неслучайно една от песничките на малките там е "Дори след 100 години, ще бъдем пак роднини от семейството на ....". Таксата беше символична, но полученото - безценно. И се съмнявам, че което и да е училище, частно или държавано, може да им предостави това. Така че аз не бих отричала така с лека ръка заниманията извън училище.

Да, Мецане, благодаря за мнението. Помня Ви от темите за детски градини и съм изградила положителна представа, затова го ценя.
Ясно ми е, че ще трябва компромиси и няма как да получа всичко...
Като започна да обикалям по/сериозно по училища, ще изградя мнение, но засега изчаквам, не знам колко насериозно ще ме приемат с дете на 4.5 все още.
Но като знам как в някои училища се влиза на 2 годинки,или никога, май даже съм закъсняла :Д

Е това е доста несериозно изказване...

Какви 4-5 години първо, ако децата са 2, това стават поне 7-8 години, че и 10 (зависи от разликата).
Или само първото "поставяме над работата"?
Второ, кой работодател ще е ок да те няма едни 7-10 години и после да се върнеш, или ако е нов, няма да отчете дупката в стажа?
А финансово с намалени или никакви доходи колко семейства няма да усетят разликата?

Не го казвам от позицията на лично засегната, аз съм с разчупено работно време, взимам си детето и преди 17ч понякога от градина, като е болен работя от вкъщи. Но няма гаранция докога, както и повечето ми познати нямат особен избор в това отношение и са си до 17.30-18ч минимум.

Така че малко професии поволяват това, и не мисля, че за детето е огромен плюс, ако майката жертва кариерата и личното си развитие, за да е едни два часа повече на ден с него.

Русалке, и в групата, за която говориш - по цитираната песен се сетих коя е - ходихме и не съм впечатлен. По ваше време сигурно е било както казваш, но нещата се променят. Даваш за пример частен случай, аз се опитах да споделя общо мнение. Както казах, няма да влизам в полемики, особено пък с теб   Пеенето беше последното нещо, което съм имал предвид в поста си.

Няма как да си ходил на техни репетиции.. Ако наистина си я разпознал групата, те имат школа за най-малките, в която приемат всяко едно  желаещо детенце. Тази школа се води от младо момиче, вероятно сте били там. След време от тази група обаче се подбират онези деца, които могат да пеят и които биват поканени в същинския състав на групата. Той се води  от друг, жената е преподавател във ВИТИЗ, репетициите са съвсем отделни. И е харесвана дамата еднакво много от деца, родители и студенти, неслучайно...Просто групата е за малки, до 3-4 клас, и  когато децата пораснат, колкото и да не искат, се насочват  другаде... Дори и най-пеещото детенце да имаш, от раз то не се е добрало до състава, че да имаш впечатления от случващото се вътре.  И не, не са ми стари наблюденията, сега бяхме с девойката на Коледния им концерт - същата атмосфера, същото топло чувство, същата емоция, след които си тръгваш позитивно настроен... Нищо че дечицата са други. И  както е с пеенето,  така е с и много други извънкласни неща, това ми беше мисълта.

Нямаше да си правя труда да ти отговарям в другата тема, но понеже сме тук....
Няма нужда от квалификации, придържай се към добрият тон. Тъй като по никакъв начин не те упреквам, не разбирам какво налага следващи обяснения.

А последното изречение е огромната пропаст между вижданията ни. Едни два часа по 200 дни.. годишно...за н-години. Има смисъл. За мен. А пък и за да си ги осигуря отворих страница в "кариерата и личното си развитие", за която не бях подозирала, че ще е успешна.

Успех и дано намерите онова, което пасва на семейството ви. И дано след две години все още да пасва.

Еми ние сме ходили на извънкласни занимания три години, не три дена, като съм ги и подбирал, събирал съм отзиви и преди да тръгнем, и през периода на посещаване. Не само за пеенето, а за всичко останало. Две последователни години всеки ден водех детето на нещо, буквално всеки ден. Разказа ми се играта. Моето мнение е, че ползата от това е много близка до нула. Считам качеството за ниско на база три годишен опит от различни извънкласни занимания. Считам също, че същите дейности в ЧУ, поне в някои ЧУ, са на по- високо ниво, без родителят да търчи като изоглавен. Моят опит е такъв и затова така мисля, а може да има други с друг опит и съответно друго мнение, това е нормално и затова споделяме тук.

Помним, помним!

Нормално е, с децата "растат" и родителите - променят се възгледи, разбирания, натрупва се опит. И при всеки по различен начин се променят вижданията. Ето, Хоуп казва, че са тръгнали с идеята ЧДГ, ЧОУ и ДГ, а сега вече изобщо не мисли за минаване към ДО. Аз пък тръгнах от държавна ДГ, защото частните тогава /преди сто години /се помещаваха я в апартаменти, я в схлупени къщурки, а държавните - големи помещения, голям двор. След една година я преместих в частна детска градина и реших, че за ДО вече не искам и да чуя и продължавах да смятам така през първите години на голямата в ЧУ. Но колкото повече наближаваше гимназиална възраст и проучвах нещата и събирах информация, мнения и впечатления, толкова повече установявах, че в гимназиален етап нещата стоят по различен наичин. Има АК и всичко останало е свързано с твърде големи за мен компромиси, основно със средата. За мен е така, за друг може да не е. Освен това, тези от вас, които са с по-малки деца, не отчитат /и това също е нормално/ един много съществен факт. За ДГ и начално училище можем да говорим от първо лице, единствено число - "аз считам", "аз решавам", "аз избирам", за гимназията обаче не е така. Това са вече големи деца /макар и деца в много отношения/, със собствено мнение, с ясни виждания какво искат и какво не искат. Има и изключения, разбира се, но повечето си имат своите предпочитания, правят своите избори и доста прилично ги обосновават. Така че тук вече е важно и какво мисли детето. Все още можеш да го манипулираш, особено ако от най-ранна възраст му набивш в главата определено училище, но това аз намирам за неправилно и имам живи пимери за лоши резултати от подобна императивна родителска намеса.