Разведена с деца - шанс за нова връзка

Предполагам това е към мен, но както и с думата "самодостатъчен"  всеки има субективно възприятие за сериозна връзка.  За мен това не е брак и обвързване до гроб, а да ти пука за другия. Може да продължи 6 месеца, но ако е имало чувства - аз го разбирам като сериозна връзка. Брак, в който тя е търсила финансова сигурност, а той - готвачка и любовница, за мен е въплъщение на повърхностни отношения. Има типажи мъже, които са сексуално, но не и емоционално привлекателни за мен. Например, познат от компанията ми, много забавен събеседник, все още красив,  с богата обща култура и чувство за хумор. Но си е пройдоха - работи тук-там нещо, пийва доста в компания (но не съм го виждала на кирка за мноого години) и е флиртаджия. Ако търсех приятно прекарване от време на време, той е перфектен.  Но аз изначално не го харесвам достатъчно като човек и това директно убива сексуалното ми привличане.  Аз просто не искам да пробвам връзка с него или подобен типаж. Съвсем съм си самодостатъчна в смисъла вложен от бгтатко - финансовонезависима съм, справям се сама, не ми трябва мъж на всяка цена и приемам спокойно факта,че мога да остана без партньор. Разведох се с основна причина "не го обичам вече" с мъж, отговарящ на основните точки на повечето жени,без изневери или някакви други крайности. Ситуацията беше доста подобна на тази в темата "Искам да се разделим". Бих дала шанс на всеки,  в когото виждам потенциал да изпитам любов и привързаност. И 6 месеца да трае, ще си заслужава,  но отношения тип friends with benefits или "сделка"от страх да не остана сама, хич не си заслужават. Това е моята гледна точка,  за друг съвсем различни могат да бъдат приоритетите.  

Е, ясно де - ще харесаш някого с потенциал за сериозна връзка, нищо че сама зануляваш шансовете си, набивайки на околните своята непривлекателност. Пък те искали флиртаджии... Доста подвеждащо поднасяш фактите, човек се обърква.
Как да ти се обещае сериозност, как точно го виждаш това нещо да се случи?

Наистина имам чувството,че въобще не четеш,  не само моите постове. Никак не очаквам да ми обещае сериозност. АЗ трябва да усетя, субективно, че човекът си струва и ми харесва като такъв, за да пробвам. Ако се влюбя, а той - не , всеки по пътя си, както и обратното.

Чета те, ред по ред. Трудно  ти се разбира от желанията и хленченето обаче. Ти, ти, ама не си само ти, а другият е в представите ти само.

Неразбирането явно е взаимно. И аз те чета в много теми и така и не разбрах нито веднъж какво точно мислиш.  Обикновено просто обясняваш на другите колко са тесногръди. Ако наистина работиш като психолог/ психотерапевт - ужас.

Не е нужно ти да ме разбираш, На тебе ти казах, по-лесно ми е да ти изпратя мъж, отколкото да ти напиша алгоритъм на успеха ти. Съвсем готово решение ти предлагам, рядко го правя

Ха-ха, предпочитам сама да си го търся - и мъжа, и алгоритма.

С това трябваше да започнете - за мен това е правилният подход и естествено, че някой, за когото можем да кажем "не го харесвам достатъчно като човек" просто не става. Колко чаршафи изписах с обяснения, а то за това идело реч - разбира се, че такива не стават.

Точно това е идеята на самодостатъчността - човек може да си позволи да не прави компромиси, да не се мъчи с мъже/жени, които дълбоко не харесва, с цялото си същество знае, че не ги харесва като хора. Да изчака да се появи някой, когото да хареса наистина като човек. Пък ако не се появи - майната му, да се е появил Поне няма да е в жалката ситуация на онази женица от съседната тема, разкъсвана между копнежите на незадоволеносто си либидо по омъжения алкохолик-лъжец и отчаяната потребност на инстинкта да се възпроизведе и да намери финансова сигурност, която е тласнала при скучния, грозен и смешен скъперник.

Аз си мислех, че на база повърхностно поведение ги вкарвате в някакъв стереотип свободните мъже от компанията и че всъщност не ги познавате какви са като хора (понеже при мен е така явно - нямам интерес да задълбочавам контактите с повечето от компанията и общувам доста повърхностно, не мога да кажа какви са като хора, защото не ме интересуват вече). А то присъдата е била поставена - това да бяхте казали, веднага щях да разбера аргумента.

В този смисъл единственото, което можете да направите повече, е да разширите или разнообразите малко социалния си кръг, ако компанията е от едни и същи хора и няма текучество на нови лица. Останалото е късмет, но както са казали умните хора: "fortis fortuna adiuvat".

Пази Боже! Какъв ли ще е...

bgtatko81, женска логика

Що за генерален въпрос - някой би сложил хикса, някой не.
"Свободните" мъже нека да ги разделим на две групи - които имат деца и които нямат.
1. Тези с деца вероятно уикенда си ги вземат да ги видят, така че точно тогава не са свободни да ходят по срещи. Хайде не всеки уикенд, но поне през уикенд. Мъж, който не си поглежда децата и ги взема от дъжд на вятър веднъж в месеца, що за мъж е и за какво ти е въобще? Остават тези, които си ги вземат, а с тях имаш големи логистични предизвикателства - точно твоите деца като са при твоя бивш, тогава неговите трябва да са при неговата бивша, обаче и тя ще иска да му ги оставя за да може пък тя да ходи по нейни си срещи (постави се в нейното положение - оф, пардон, ти вече си, нали така). Евентуално има потенциал за срещи 1, зорлем 2 пъти в месеца. Говоря за прекарване на повече време заедно и за секс, иначе да пиете кафе в обедната почивка може и по-често. И с такава скорост колко време ще отнеме да се изгради връзка...
2. Тези без деца - тук пак има две под-групи: тези, които още нямат деца, но биха искали - за тях едва ли сте много интересна, защото подминавате вече детеродната възраст. Остават тези, които не искат, или не могат, да имат деца. Тези, които не искат - те техни не искат, че вашите ли ще искат да гледат? Да се срещат за секс и забавления сигурно биха искали, но да се съберете под един покрив го виждам трудно...
И кои останаха - мъже над 40 с репродуктивни проблеми. Много желана таргет група, за нея сигурно се избиват, та ще трябва с лакти да се бутате с другите кандидатки.

И така, след цялата горна дървена философия какво остава - въпреки нея много разведени жени наблюдаваме с нов партньор. Немалко пък остават без. Така че какъв е извода? Извод няма. Надежда обаче има. Горе главата, и вземайте от живота това, което ви поднесе. Прогнози много трудно се правят, особено за бъдещето.

Неизневеряващ, на първо място

chris78, а къде остана групата, която няма бивш, който да се интересува от децата? Те нямат право да излизат или? Пак казвам - който има желание, ще намери начин и за срещи и за всичко. Аз лично не желая да раждам повече деца. Партньорът ми обаче все още си мисли, че може би ще има някога деца (говорим за мъж 40+). Затова е свободен когато прецени да прекрати връзката ни. Също както и аз. Това не означава, че не изпитваме чувства един към друг. Просто уважаваме изборите, които прави другия.

Аз пък твърдо мислех, че съм приключила с ражданията, но родих още едно дете.

_Bianka__, затова казах, че не желая да раждам повече деца, а не че няма да раждам - то знае ли се какво ще стане
Дренка, зависи кой какво влага в думата изневяра.