Та така- лятна вечер миналата година, около 8-9 часа. Не е тъмно, но започва да се смрачава. Макар, че живее на 5-те кюшета в София и там е много оживено през цялото време на денонощието в деня на случката е било почти пусто. Вървят си те двамата с нейния палав лабрадор, който въобще не слуша и не е страхлив и изведнъж по средата на бул. Хр. Ботев кучето се спира, започва да трепери и скимти, както когато го е страх и почва да бяга към кооперацията им. Тя едвам го е догонила и той много трудно се прибира след разходка - все с разправии. Цяла вечер кучето е било тихо, но и се е ослушвало. На следващата сутрин всичко по старому- палаво и весело куче, дори минал през същото място без следа от страх.
Извинете, просто не се сдържах.
Викам да, ама аз понякога го гледам.
Пък мъжо отговаря: Еее, ами набрал е инерция и не може да се спре. 
Препоръчани теми