Случи ми се нещо странно XIX

i3636i, моят баща почина, когато бях в пубертета. Със сестра ми се събудихме по едно и също време, когато е починал вечерта, с крясъци. Около 20тия ден, сестра ми е видяла образа му. Опитал се е да ѝ каже нещо, но тя се е уплашил и е избягала. На 40 ден сънувахме един и същ сън с него. Около 6 месеца по-късно сънувах, че отивам в тях(нашите са разведени) и той е там. Говорихме и ми обясняваше неща, които нямаха логика. Също и стаята му беше преподредена. На погребението не сме ходили в апартамента му. Отидохме там чак на годината. Стаята изглеждаше по абсолютно същия начин като в съня ми. Дори и новата покривка на масата в кухнята беше същата (купил я е няколко дни преди да почине и не я бях виждала).
Вечерта, след годината, си говорихме със сестра ми и тя започна да ми говори неща, които обясняваха нелогичните неща, които татко ми говореше в съня ми и всичко ми стана ясно. Сестра ми не знае за този сън. След 40тия ден не го е сънувала или виждала. В моя сън той ми обясни, че много иска да говори с нея, но не иска да я плаши повече, а с мен щял още веднъж да говори, когато му дойде времето. Щял да ми казва нещо важно. Повече не съм го сънувала. Смешно ми е, че сестра ми вижда наяве, но се страхува, а аз не се страхувам, но само сънувам и общувам на сън.
 Моя приятелка е виждала дядо си (тежко болен, на легло, напреднал рак) да ѝ говори на прозореца вечерта, преди да почине. Цял ден се притесняваше в училище, че го е видяла и той се е сбогува с нея, а е жив. Не е било сън, не си е била лягала още и се е обадила на баба си. Чула е дядо си да стене. Последното междучасие ѝ се обади брат ѝ, да ѝ каже че дядо им е починал.

Вярвам че по този начин починалите се сбогуват с най-близките си и обичани хора. Прабаба ми която гледахме над 12 г получи последния си удар мозъчен. Няколко дни със сестра мк се молихме Бог да я изцели, но разбрахме, че повече се мъчи. Отивам аз на училище след три дни и бързам да се прибера, и баба от два дни беше забелила очите към тавана. Само като ме видя, и ме погледна сякаш и издъхна. Защо аз, не мога да си обясня. Много я обичах. Беше кротка жена. Искам да ви кажа, че до последно и държах ръката, а се ядосвах на трите и деца, баба, вуйчо и леля, че говорят в нейната стая и сякаш чакат да умре. Но те не се разкарваха. Аз и казвах, че имаме нужда от нея, че я обичаме...да бъде силна. Може би затова ме е чакала. Когато баба и забраняваше да яде сладолед, аз ходех тайно да и купувам и и го давах, когато нямаше никой в къщи.
Много често не я сънувам,да не кажа никак. Но сестра ми при най-големия скандал с нея я е сънувала, прегърнали се. Баба и е казала да не се скарва с мен, защото аз имам нужда от нея и тя от мен и че, кръвта вода не става. И тя се обади разплакана да ми се извини и ми разказа съня.

Майка ми преди малко ми каза как е сънувала тази нощ един известен бг политик че е починал,става сутринта,пуска тв и дават същия в студио да говори,жив и здрав да си е,но ми стана странно съвпадение...

Хора,на някого от вас случвало ли се е да не смеете да изричате на глас определени неща,от суеверен страх,че може да се сбъднат?При мен е така вече доста време.Почти патологично проявление на това,да не се предизвика съдбата по някакъв начин.Просто не мога да се насиля да го назова.

Това са страхове. Почти всеки ги има. И на мен ми се случвало.

Ооо да има.Пример е,че като тийнейджърка имахме съсед с фамилия която изобщо не харесвах казвах си аз такава фамилия да ме убият няма да нося.Да ама не омъжих се за мъж с абсолютно същата фамилия и дори същото първо име.Казвах,че не искам бъдещият ми мъж да от едно определено населено място е той лично не беше,но родителите му да.Казвах си за нищо на света няма да имам деца от различни бащи и това ми се случи.И други примери,но ще стане дълго за това сега съм по умерена с това какво говоря.Също така съм забелязала,че когато сметна как ще се справя с нещо без проблем и ще е лесно то става супер трудно и обратното когато мисля,че нещо ще е трудно то се случва супер лесно.

При мен е по скоро мислене, а не казване на глас, но понякога се случват нещата, а някой път-не. И не мога да хвана алгоритъма и това ме влудява.

Аз все се хвалех, че не съм чакала войник.
Падна ми се гадже след висшето за 6 месеца казарма.

Tова с мисленето е странно явление. Според мен с мислите си сами предизвикваме нещата да се случат. Като вървях на път за новата ми работа, видях че едното крило на болницата в която щях да работя, в аптека е хематология. Казах си наум, дано никога да не попадна тук. Точно когато ми стана лошо и ме взеха със линейка от там ме взеха. Не дай си Боже да иде някой там. Ужасно е.

Дами, аз мисля е нормално на всяка от нас да и минават разни мисли и страхове през главата. Това е човешко. Виждаме зов за помощ за различни хора и се надяваме да не случи на някой от нашето семейство. Отделно едва ли има бременна жена, която да не се е страхувала. Или майка, която да не е треперила за рожбата си.
Това лято оперираха детето ми два пъти с пълна упойка. Стараех се да запазя спокойствие, но такива работи ми ми минаха...Душата ми беше свита. Сега пък ми предстои секцио. Ами пак се тревожа, неизбежно е. Психолозите казват, че страха е човешка и нормална реакция. Стига да не става патология.
Имах един период в който след смъртта на баща ми треперих от страх да не загубя мама. Всяко закъснение или невдигане на телефон ме караше да изпадам в паника. Сега се старая да не е така, но уви пак се шашкам понякога.

След като и двата пъти научавах за смъртта и на баща, и на майка ми по телефона получих страх от почти всички обаждания. Те ви патология сега - почти не говоря вече по личният си телефон. Ползвам го за фейса и интернет, но и не по предназначение. От служебния н2мам проблем, там си говоря спокойно и доста с клиентите ни. Но от моя като ми звънне някой получавам всеки път сърцетуп.

Напоследък ми се случва често да си мисля, че с мисълта си съм провокирала дадено събитие. Опитвам се да си обяснявам всичко със случайността и с аргументите от поста на Лолита. И все пак в някои ситуации ми се струва прекалено, за да е случайност.
Аз често цитирам една фраза "Да не ти се случва това, което мисли майка ти". Много вярна ми се струва, защото в определени ситуаци  повечето майки сме склонни да се филмираме в голяма степен и да си представяме какви ли не страхотии. И слава богу , че не се сбъдват всички тези неща.

pandachina - - това с мисълта е нож с две остриета ( слава Богу голяма част от страшните неща, които мислим не се случват ). На мен са ми минавали ужасяващи сценарии през главата в резултат от загуба на близки за мен хора. Дори ми се наложи да посетя терапевт, защото може да стане още по-зле. Та това, което ми каза е  че всеки нормален човек има такива мисли. Просто някои са ирационални и трябва да се научим да ги разпознаваме. Трудна задача, но олеква.

vera87 - Вера, много съжалявам.  Аз също си имам си имам страх, който обикновено се среща при сираците. И други познати са споделяли. Страхуваме се да не изоставим децата си, да не преживяват това. И е  напълно нормално и човешко.

Здравейте, не знаех за съществуването на тази тема докато оня ден не ми се случи нещо странно и така ви намерих. От известно време в кухнята ми постоянно падат разни предмети на земята но го отдавах на случайността докато преди няколко дни вечерта  излизах от хола, изгасих лампите и се запътих към спалнята за да си легна и изведнъж чух как се щракна ключа на лампата в хола. Обърнах се и видях че лампата се е цъкнала и направо ме побиха тръпки по цялото тяло. От 7 години живеем в този апартамент и досега нищо странно не се е случвало. Сега не знам какво да правя но много ме е страх.

Кой е живял преди това там?
Осветен ли е от поп?
Имате ли скоро починали близки?
Напръскай със светена вода и прикади с тамян...