Случи ми се нещо странно XIX

Може и двойничка да е била. Аз знам, че имам двойничка в града, и често познати са ни бъркали. Преди седмица в един магазин продавачката призна, че била сигурна, че съм другата, но се чудела защо се правя, че не се познаваме   Чак ми е интересно да я срещна.
ПС. Някой ми беше казал, че в един момент от живота си сме живели на 1-2 пресечки разстояние, но аз не съм я срещала.

Моят Ангел Хранител днес отново бдеше над мен
Паднах много лошо,назад,все едно на лед се хлъзнах...,но усещането беше все едно на легло лягам,за част от секундата както си вървях наперено,изведнъж се озовах на асфалта с очи към небето...незнам какво стана,май на мокро с кал стъпих...викам си "край,до тук бях",с моите кила и проблемни колене и стави...седнах,и за миг станах,раздвижих се,нищо ми няма,благодарих на Бог и Вс.Светии и си тръгнах с усмивка
Дано винаги ни закриля тази Сила

Като дете много обичах да карам колело като бясна. И така карам си аз с мръсна газ по тревата и изведнъж пред мен яма. Аз знаех за нея, но кой ти мисли в тоя момент и Бам вътре. Забих се челно и си спомням казах си, край, разбих се! Но колелото, както се беше забило с предната гума, само бавно се превъртя нагоре, както е с мен, и аз се озовах на челна стойка, увиснала от седалката и така замръзнахме в позата. И стоя и си мисля, не паднах, не се ударих, цяла съм и пак така плавно, обърнах колелото назад и потеглихме 😁 бях малка и не знаех нищо за ангел- хранител, с годините осъзнах, че това, че тогава ми се беше  разминала сериозна травма, се беше случило чудо☺️


Докато си прехвърлях детските спомени, се сетих за една от моите идиотщини 😁😆 Много ми се искаше да имам супер сили. Например такава, че да мога да мятам камък на хиляди метри. И реших, че това може да стане, ако ме удари ток. И на покрива знаех, че има жици и чашки, и ходех да ги държа и ме биеше някакъв лек ток, но супер сили така и не се появяваха. Дори се чувствах по -изтощена и леко изтръпнала. 😁
Но един ден оправях нашата стара София 21 включвах й кабелчето отзад, и така ме захапа, че не мога да се отлепя и вече беше стигнало до слепоочията ми, успях да се отскубна..
от този момент повече за супер сили и не помислих 😁😆

Вторник сутринта като се събудих и някакси ми се припи чай от Шипка.
Аз главно си пия кафе иначе.
Следобяд жената шефа ми се връща и един сок с Годжи Бери, още нещо и Шипка в него - бил на наш конкурент в работата.
Все едно съм знаела какво ще донесат - не бях виждала досега този сок и не знаех какви съставки има.

Проблемите с упойките са когато са Български или китайски- не са пречистени добре. Преди 10-15 години имаше една често ползвана комбинация за упойка в генекологията (преди знаех съставките, сега съм го забравила), която е водила до жестоки кошмари и халюцинации. Доста жени са ми разказвали след тази упойка,че са били в отвъдното, в друг свят и т.н. Не са- това са игри на мозъка. Относно странното - напоследък каквото си помисля става. Даже един ден ужасно исках един мой колега да дойде в офиса да ми помогне с едни задачи (защото ние често работим от вкъщи) и той дойде чак към обяд, само защото е станала авария в блока и е спрял тока и интернета. Доста се смяхме, че ако още съм си го пожелавала и в целия квартал ще има авария.

Имам пет мед. интервенции, като при две от тях имах халюцинации. Едната- подобна на гореописаните. Беше вече при преминаване на упойката, чувах гласовете на екипа и бях убедена, че са извънземни, отвлекли ме и гаврещи се с тялото ми.

При първата ми пълна упойка виждах лекарите , не усещах болката и какво правят , но ги виждах. Странното беше, че след това ги попитах дали съм била с отворени очи и казаха , че през цялото време съм била със затворени..
При последната ми пълна миналата година събуждането от упойка ми беле адски неприятно. Момичето на леглото до мен каза , че дори сме си приказвали , а аз не помнех.

Повечето не помнят събужданията си от упойка, дори говорят, движат си ръцете, тялото,но не помнят.Това е , защото тялото не е излязло напълно от упойката.Нищо странно няма в това.Халюцинациите също не са странии при излизане от упойка, все пак това са опиати, при някои така влияе на мозъка.

Като дойде дума за невидимите пазители и се сещам, че те се проявяват не само невидимо и необяснимо за нас, но и през действията на реални хора. Много от случаите, в които хора притекли се на помощ на внезапно изпаднали в беда, разказват, че не могат да обяснят как и кога за взели решение да помогнат. Т.е. те не проявяват осъзната от тях реакция за спасяване на бедстващия. Често действията им са срещу лични страхове, които биха им пречили, ако осъзнават какво правят. Просто действат на секундата, сякаш друга външна сила използва тялото им.
Сещам се за един такъв истински случай, който стана доста отдавна, и беше описан в регионалния вестник - препредавам я по памет:
Майка и момчето ѝ (около 7 г.) минават през треволясала площ (вероятно запустяла градинка) в самия град Белово, когато момчето изведнъж внезапно пропада пред погледа на майка си. И жената я връхлита такъв ужас, че гласът й блокира и даже не може да пиши за помощ, а само неистово размахва ръце като обезумяла. Детето просто потънало в тревата! Наблизо била авт. спирка, където двама мъже чакали автобуса и единия я видял. Разбрали, че се е случило нещо ужасно, защото допреди миг жената и детето спокойно си вървели. Спуснали се към нея и единия мъж разровил тревата, където детето пропаднало - разкрила се дупка на септична яма и чак тогава се усетило зловонието. Човекът нито за миг не се замислил, а с ръце и глава напред се хвърлил в лайната (извинете за откровената дума, но точно това имало в ямата!) Приятелят му го задържал за краката и чак когато човекът потънал до кръста дал знак с кракда го изтеглят нагоре. Буквално за по-малко от минута спасили момчето. Разбира се, било се нагълтало с гадост, развило инфекции на дробовете, но все пак лекарите го спасили. А неговият спасител и на себе си не можал да обясни какво го накарало да се хвърли с главата надолу в отходната яма, при положение, че самият той имал нелечими проблеми с дробовете си.  И също така, чудо че, не получил кризи или друго обостряне на проблемите си. В интервюто за вестника просто казал, че не е имал каквито и да е мисли и осъзнати решения, никакви емоции. Едва след изваждането на детето усетил зловонието до там, че чак сам не вярвал какво е направил.

Така е, ангелите, архангелите действат чрез хората, но и по принцип самостоятелно. Когато си защипах ръката в метрото почти до средата невидимите ми ангели я избутаха за секунда навътре и само чантата остана да се мачка навън, после си мисля, ами ако и лицето ми беше излезлнало навън? Щеше да загина. Такъв шок не съм получавала никога. Веднага след това се спусна към мен един човек, както ти казваш да пита как съм. Направо е чудо че съм жива.

Напоследък,пак,мисля си за нещо,и някой около мен го казва след малко,същото,което съм си мислила.Случайна фраза,май не от най-често срещаните,за които повечето хора си мислят.

Да всички ние имаме ангели пазители. Или може би Нашият АЗ ни пази, не знам. Аз лично на моя (или моите, че съм голям заплес и мойе би има повече от 1 ) още от сега трябва да им напиша препоръки или благодарствено писмо, та като умра да се знае. Толкова пъти са ми спасявали кожата или вадили от нерешими ситуации, че няма как да няма там някой който да ни помага. Само като един от 100 примера, които мога да посоча: Преди 3-4 годинни ме удари един огромен камион Щайер. Славо богу това стана при задръстване при почти спрели коли и премачка само вратата и стъклото. На мен нищо ми нямаше. Секунди преди този идиот да ме удари (не ме видял ) аз бях с отворен прозорец и ръка висяща навън от колата. Беше средата на август, адска жега, а аз вися в огромно задръстване поради ремонт на изхода на София. Без никаква логика изведнъж реших да си затворя прозореца. Ако не го бях направила камионът щеше да ми премаже ръката, защото ме удари от същата страна, където си я веех щастливо

През есента катастрофирахме с мъжа ми. Криволичещ автомобил, движещ се с висока скорост, ни изблъска от пътя, при което колата ни мина през някакви храсти отстрани на шосето и се запали. И на двамата нищо ни нямаше, нито една драскотина. За мен е чудо как се разминахме без никакви травми, особено после като се видя колко е смачкана колата от моята страна (аз бях от страната на храстите). Определено Бог ни опази тогава. Още се разтрепервам, като си помисля какво можеше да стане и как при доста по-леки удари има пострадали.

Не знам дали ударът от ток дава супер сили, но отчаянието и яростта да. Бяхме в осми клас и моите съученички, 3, като едната Приятелката ми, така вярвах, решават да ме бият (?). Как им е дошло въобще на ума, те не са такива момичета. А и знаеха, че нямат шанс, но явно са решили, че като ме награбят и трите, ще успеят. Пубертет. А и явно жегата им бе разтекла мозъците. 😁
Та, прибирам се в квартирата, те на вратата  ..първо само моята приятелка и едната кипра. И едната грабнала една мокра хавлия и ме блъска с нея, другата направо си ме налага с юмручета. Първо помислих, че се шегуват, но те продължиха още по-яростно да ме налагат. Аз не знаех как да реагирам не от безсилие, защото само с два шамара и щяха да са долу по стълбите. Ами от обида, че с нищо не ги бях провокирала. Че го правеха от чиста проба злоба, и най-вече вече: това беше човек, който смятах за приятел. Но трябваше по някакъв начин да ги спра. И ги хванах за ръцете, и явно съм ги стиснала доста силно, защото започнаха да скимтят 😁 И в този момент долита третата. Сто килограма и отгоре, три пъти колкото мен. И тогава вече нещо превключи в мен. Всичко ми стана едно светло, ярко и контрастно. Яростта изпълни цялото ми същество, дъхът ми спря. Не знам, но само я хванах през кръста, вдигнах я и я тръшнах със сила на стола. Всички замръзнаха ..Излязох. Никога не се опитаха отново. Нито споменаха някога за това.

Бях гледала наскоро един клип, в който, доколкото си спомням, жена със средно телосложение, успяла да повдигне кола (не си спомням причината, най-вероятно ПТП). От клипа казаха "Замисляли ли сте се, как може жена да има такава сила и възможно ли е това изобщо или е някакъв монтаж ?". Всъщност е напълно реално, защото при висок уплах и адреналин човешката сила и енергия се увеличава в пъти. Мозъка не мисли, той реагира спонтанно. Мисля си, че в този случай ситуацията е същата. Човекът дори и с проблеми, е реагирал спонтанно с невероятна сила и енергия и в този момент дробовете му не функционирали така, както обикновено