Не се връзвай на никой мъж повече в живота си, това ми е искрения съвет. Ако нещо не е направил както трябва, отбелязваш този факт, знаеш си, че е склонен да променя планове и си гледаш себе си и децата. Той ако се вписва така че да сте добре - добре дошъл. Ако все по-често се тормозиш къде и защо е той, за какво ти е? Много ви е рано за супер сериозна връзка, с всички деца и ангажименти.
Виж целия пост
Разведена с нов мъж
- Публикувана: 14 ян. 2019, 10:43 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2019, 12:15 ч.
# 136
17 ян. 2019, 14:01 ч.
Извинявай, обаче за собствената си къща и още повече за удобствата на собствените ти деца в нея, да не си казваш мнението е меко казано странно. Как така той ще решава какво е добро за дъщеря ти?? Не е проблем да си спят с брат й заедно , а твоите думи "той реши". Наистина изглежда, че си се вкопчила в мъжа и на всичко си готова само и само да станете семейство. Ами преди това е нормално да има доста обсъждания и изясняване - точно в аспект кое дете къде ще спи, къде ще учи и всякакви други битови въпроси. Нормално е да го питаш защо не остават с детето му у вас да спят, въобще да обсъждате нещата.
А всъщност колко време мина от началото на връзката ви, докато го представи на децата и докато остана за първи път да спи увас? Ти ли взе тези решения (кога да се случи) или инициативата беше негова?
Виж целия пост
А всъщност колко време мина от началото на връзката ви, докато го представи на децата и докато остана за първи път да спи увас? Ти ли взе тези решения (кога да се случи) или инициативата беше негова?
# 137
17 ян. 2019, 14:01 ч.
Аз го разбирам иначе нейното. Тя се нуждае от тоя (или друг) мъж постоянно. Да си търси други занимания за нея е компромис. Точно това е свиването на уши. Не необходимост, която да отстоява. Ако зависи от нейното решение, мъжът ще се занимава с нея 24/7. Тя е от типа "needy" - обратното са самодостатъчен. И двете крайности не са добри.
Мисля също, че не е от жените, които поставят децата си на първо място. Има такива и не са малко - децата са им на втори план след мъжа. Затова й е трудно да разбере другия човек, за когото детето е преди отношенията му с партньора.
Яна, излиза, че всъщност нямате място за неговото дете. Вие си спите в спалнята, твоите деца - в детската. Неговото къде, в хола ли? Ами ако оставате до късно, ако има телевизор?
Планираш двете момчета да са в една стая. Може, ама няма как да стане отведнъж. Това, че ти си представяш колко хубаво се разбират децата, не значи, че биха се съгласили да си делят стаята.
Разбира се, за твоите деца в твоята къща решаваш ти.
Виж целия пост
Този ти пост ми хареса- дано наистина отчетеш, че първо със себе си трябва да се съобразиш, а после с другите.
И ти пожелавам да дадеш малко заден, за да оцениш колко е хубаво да зависиш единствено от собствените си решения, а не вечно да свиваш уши, че да не накривиш шапката на другия.
И ти пожелавам да дадеш малко заден, за да оцениш колко е хубаво да зависиш единствено от собствените си решения, а не вечно да свиваш уши, че да не накривиш шапката на другия.
Аз го разбирам иначе нейното. Тя се нуждае от тоя (или друг) мъж постоянно. Да си търси други занимания за нея е компромис. Точно това е свиването на уши. Не необходимост, която да отстоява. Ако зависи от нейното решение, мъжът ще се занимава с нея 24/7. Тя е от типа "needy" - обратното са самодостатъчен. И двете крайности не са добри.
Мисля също, че не е от жените, които поставят децата си на първо място. Има такива и не са малко - децата са им на втори план след мъжа. Затова й е трудно да разбере другия човек, за когото детето е преди отношенията му с партньора.
Яна, излиза, че всъщност нямате място за неговото дете. Вие си спите в спалнята, твоите деца - в детската. Неговото къде, в хола ли? Ами ако оставате до късно, ако има телевизор?
Планираш двете момчета да са в една стая. Може, ама няма как да стане отведнъж. Това, че ти си представяш колко хубаво се разбират децата, не значи, че биха се съгласили да си делят стаята.
Разбира се, за твоите деца в твоята къща решаваш ти.
# 138
17 ян. 2019, 14:07 ч.
Запознаха ни общи приятели и децата още от първия ден се запознаха...затова толкова лесно се получи всичко. С една дума децата си станаха приятели още преди ние да се покажем като двойка. Предлагах му и гледахме надуваемо легло да купим за детето му и така си и остана...той нищо не е поел като инициатива за това.
Виж целия пост
# 139
17 ян. 2019, 14:12 ч.
Авторката защо не си живееш живота? Остави го да прави каквото си поиска - за мен той си играе с теб. А ти като го притискаш за сериозни работи го плашиш още повече. Мъжете не могат да понасят жени, които се вкопчват за тях като пиявици все едно други мъже на света няма (казвам ти го от опит и аз съм била "пиявица" - накрая чух грозните думи, които ме свалиха на земята - Да не би освен мен на тази земя други мъже да няма!?). И знаеш ли какво - беше прав. Не насилвай нищо! Не можеш да накараш някой да те обича насила. Ако не ви се получава потърси друг мъж или си дай малко време.
Виж целия пост
# 140
17 ян. 2019, 14:16 ч.
Сега разбираш ли какво ти казвам, че ще почне леко-леко да дава назад?
Защото ти си прекалено напориста, наистина прекалено. Не оставяш нещата да си следват хода.
Много рано си го нанесла в дома си. Много рано са всичките тия приказки за семейство. АКО станете наистина семейство, не е проблем (и е желателно) да помислите за обща собственост, която да удовлетворява всички. В крайна сметка, ако се разсъхнат нещата, собствеността се продава и се дели - никой не губи нищо.
В момента той е на твой терен. Ами не ти ли идва на ум, че може това да не го удовлетворява като траен вариант?
Виж целия пост
Защото ти си прекалено напориста, наистина прекалено. Не оставяш нещата да си следват хода.
Много рано си го нанесла в дома си. Много рано са всичките тия приказки за семейство. АКО станете наистина семейство, не е проблем (и е желателно) да помислите за обща собственост, която да удовлетворява всички. В крайна сметка, ако се разсъхнат нещата, собствеността се продава и се дели - никой не губи нищо.
В момента той е на твой терен. Ами не ти ли идва на ум, че може това да не го удовлетворява като траен вариант?
# 141
17 ян. 2019, 14:35 ч.
Яна, за мен си абсолютно права и не съм съгласна с нито едно мнение за това колко си обсебваща и напориста. Изобщо не си! Дори в повече си го оставила да си развява коня и да ти се разхожда по главата. Какво е това иди-ми доди-ми? Че той определя самосиндикално всеки аспект от вашата връзка, това не е окей.
Колкото и да ми е странно на мен самата, подкрепям всяка дума на абсурт. Чак се връщах да проверявам в началото дали наистина тя пише, защото обикновено сме на противоположни мнения по почти всички теми, касаещи семейните отношения.
Абсолютно и категорично не му прави чест постъпката, след като е поел ангажимент към теб, той има ангажимент към теб и това е. Още повече, че имате много рядко такава възможност. Имам чувството, че ти си по-инвестирана в тази връзка, отколкото той.
Виж целия пост
Колкото и да ми е странно на мен самата, подкрепям всяка дума на абсурт. Чак се връщах да проверявам в началото дали наистина тя пише, защото обикновено сме на противоположни мнения по почти всички теми, касаещи семейните отношения.
Абсолютно и категорично не му прави чест постъпката, след като е поел ангажимент към теб, той има ангажимент към теб и това е. Още повече, че имате много рядко такава възможност. Имам чувството, че ти си по-инвестирана в тази връзка, отколкото той.
# 142
17 ян. 2019, 14:42 ч.
Тук си съвсем права. Само че не е естествено за тези срокове. И мъжът се дърпа леко-леко.
А пък може и да не са му харесали плановете й за уикенда, знае ли човек?
Аз викам да не се мъчи, ми да го зарязва на мига - и то с 200!!!
Виж целия пост
Имам чувството, че ти си по-инвестирана в тази връзка, отколкото той.
А пък може и да не са му харесали плановете й за уикенда, знае ли човек?
Аз викам да не се мъчи, ми да го зарязва на мига - и то с 200!!!
# 143
17 ян. 2019, 14:53 ч.
Как ще не е естествено, 5 месеца са, не пет дни. Но и пет дни да бяха, не може да се разберете нещо за уикенда и после той на своя глава да реши друго. Тъпо е, независимо за какво са се разбрали и какви са били обстоятелствата.
А пък хлътнал мъж да не скочи при перспективата да остане насаме с любимата за някой друг ден, при положение, че се случва два пъти годишно, си е, меко казано, стряскащо.
Виж целия пост
А пък хлътнал мъж да не скочи при перспективата да остане насаме с любимата за някой друг ден, при положение, че се случва два пъти годишно, си е, меко казано, стряскащо.
# 144
17 ян. 2019, 14:59 ч.
Най-интересното е, че както казвате, че аз съм била обсебена от него...е той мисля е по-обсебен поначало от мен. Времето му минава само да работи и да сме заедно. Отказва на приятели да се видят, сърди ми се че щях да отида на една екскурзия с приятелка за която бяхме резервирали още преди него да се срещнем и тн...
Виж целия пост
# 145
17 ян. 2019, 15:06 ч.
Доколкото разбирам не си отишла на ексурзията с приятелката? Защото той се разсърди ли? Ето това показва "обсебеност" от твоя страна и е голяма червена лампа по отношение на него. След последните ти постове излиза, че наистина си склонна на големи компромиси спрамо него и не се съобразяваш достатъчно с комфорта на децата си и твоя собствен, които е нормално да са на първо място. И да сте двойка, не сте скачени съдове. Обикновено разведените жени (вкл. аз) сме доста по-чувствителни относно личното ни пространство и по-добре слагаме граници след едно разочарование. А ти си с двата крака в реката.
Виж целия пост
# 146
17 ян. 2019, 15:10 ч.
Не мога да си позволя да критикувам никого от двама ви, кой какво дава, прави и казва, това са неща, които са само между вас. Не мога и да приема странични наблюдатели да ми отмерват на мен и на партньора ми инвестициите във връзката. Може би ще успеете с времето да намерите баланса. И двамата, заедно.
Виж целия пост
Най-интересното е, че както казвате, че аз съм била обсебена от него...е той мисля е по-обсебен поначало от мен. Времето му минава само да работи и да сме заедно. Отказва на приятели да се видят, сърди ми се че щях да отида на една екскурзия с приятелка за която бяхме резервирали още преди него да се срещнем и тн...
Не мога да си позволя да критикувам никого от двама ви, кой какво дава, прави и казва, това са неща, които са само между вас. Не мога и да приема странични наблюдатели да ми отмерват на мен и на партньора ми инвестициите във връзката. Може би ще успеете с времето да намерите баланса. И двамата, заедно.
# 147
17 ян. 2019, 15:10 ч.
Бърди, ти сериозно ли би заживяла с нов мъж при децата ти само 5 месеца след запознанството? Честно, учудвате ме, хора.
То и за гаджета на по 20 не е баш естествено, камо ли за двустранно разведени.
Виж целия пост
То и за гаджета на по 20 не е баш естествено, камо ли за двустранно разведени.
# 148
17 ян. 2019, 15:11 ч.
Не, напротив щях да отида, но се провали поради други причини. Но се учудих как реагира той на това да отида където и да е без него. Можела ли съм да издържа 4 дни без да сме заедно ми каза.
Виж целия пост
# 149
17 ян. 2019, 15:16 ч.
Ами на 6-я месец се събрахме ние с вторият ми съпруг, вече 11-та година сме заедно и си гледаме децата, дъщеря ни е на 8. Но не искам да давам нашата връзка за пример, защото имаше много специфики: макар че не се бяхме виждали 15-16 години, преди това бяхме учили в една гимназия; той нямаше дете от предишна връзка и най-вече, живеехме в различни градове на много голямо разстояние и трябваше да решим какво правим.
Освен това аз съм си такава, хвърлям се бързо в каквото реша. Не е задължително положително качество, но не мога да чакам и протакам.
Виж целия пост
Бърди, ти сериозно ли би заживяла с нов мъж при децата ти само 5 месеца след запознанството? Честно, учудвате ме, хора.
То и за гаджета на по 20 не е баш естествено, камо ли за двустранно разведени.
То и за гаджета на по 20 не е баш естествено, камо ли за двустранно разведени.
Ами на 6-я месец се събрахме ние с вторият ми съпруг, вече 11-та година сме заедно и си гледаме децата, дъщеря ни е на 8. Но не искам да давам нашата връзка за пример, защото имаше много специфики: макар че не се бяхме виждали 15-16 години, преди това бяхме учили в една гимназия; той нямаше дете от предишна връзка и най-вече, живеехме в различни градове на много голямо разстояние и трябваше да решим какво правим.
Освен това аз съм си такава, хвърлям се бързо в каквото реша. Не е задължително положително качество, но не мога да чакам и протакам.
Препоръчани теми