Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

  • 44 443
  • 758
# 270
Не, Ема. Сега съм болна от рак на бял дроб.
Реших да прочета първата тема и там видях много стари никове като близки на рак на бял дроб. За съжаление и един стар ник вече не между живите.
Спомних си това защото и името на жената ми напомня за подобен ник.
Но няма да сме песимисти. Тук хората винаги са си помагали в трудни моменти. Хубаво е да знаеш, че не си сам.
Стискам ти палци да оздравееш, ти си добър човек...
Виж целия пост
# 271
Относно терапиите как действат, дали действат и има ли смисъл от тях ми прави впечатление, че почти на никого не обясняват в подробности. Ще се пробвам да предам това, което на мен ми обясняваха онколозите и да ви го предам както на мен ми го обясниха - простичко, онагледено, без термини, без задълбаване в най-дребните детайли. Че хич не ми хареса как някои хора се съмняват дали лечението им върви добре, та някои чак готови да го прекратят заради липса на ефект. Какъв ефект искате бре милички след няма и втора вливка, ще дойде ефектът чак след година някъде, когато се възстановите, ще го усетите, ще го видите на хартия разпечатано дори.

Да започнем първо с това какво е рак. Ежедневно попадат в телата ни много по-опасни клетки, микроорганизми и патогени, примерно хора като болните от СПИН където наистина грам никакъв имунитет няма едно време умираха от всевъзможни глупости (сега успешно ги поддържат с по-нов вид лечения) - настинка, инфектирана драскотинка, ние не сме сред тях, ние имунитет си имаме, защо обаче раковите клетки са толкова зли. Защото са си наши собствени със същото РНК и имунната ни система не разпознава като враг и те необезпокоявано си се вихрят, размножават, разпространяват из други органи. Затова се вкарва химиотерапията особено ако има вече признаци, че са засегнати прилежащи лимфни възли, химията да ги обезпокои малко и избие щом собствената ни имунна система не може да се справи с тази задача. Затова и се прилага венозно, за да може чрез кръвообръщението лекарството да достигне до всяка една клетчица от тялото ни. Химията е глобален метод, който си има както огромните плюсове и доста минуси. Химията атакува клетките с висок метаболизъм или какво беше там... абе за кратко най-активните и бързовъзобновяващи се клетки в телата ни, каквито именно са туморните, но не са само те такива (епителните, еритроцитите, съединителната тъкан примерно и те бяха такива), затова покрай лошите измират и доста от нераковите ни клетки и идват тези странични ефекти. Това е причината контролирано всеки път преди вливка да се следят определени жизненоважни показатели ако няма достатъчен запас и има риск да те убият то химията не се провежда - или се отлага, или се сменя препарата (че има хора и с алегрични реакции), или нацяло се преустановява. Та като цяло това е целта на химията - освен тумора да свие и всичките му малки пипалца, които е пуснал да бъдат отрязани, един вид нищо да не е останало живо от тайните му малки агентчета, които после живота ще ти тровят ако и една клетчица само сама бродеща оцелее някъде.

После идва на помощ лъчетерапията. След като вече чрез химията сме изчистили разни дребни разсейки паралелно сме посмалили почти на половина тумора, там където е оцеляло нещо се атакува локално чрез лъчи, които лъчи вече могат да бъдат насочени към конкретното място до сантиметърче, към съседните тъкани, към конкретния орган. Лъчетерапията е не по-малко ефикасна, бие и тя наред раковите клетки, но нея не можеш да прилагаш върху цялото тяло, защото все пак си е облъчване и го прилагат локално, т.е. атакуват само и единствено областта, където се е зародил ракът.

Та така... няма как да очаквате всичко да върви по мед и масло, всяка терапия си носи и страничните ефекти. Почувствате ли се по-зле след дадена процедура не значи непременно, че нещо бъркат, дори напротив - усетите ли промяна в общото ви състояние и усещане, значи все пак нещо действа там и тормози така ненавиждания рак, малко и ние страдаме покрай тези процедури, но клишето "Което не ме убива ме прави по-силен" изцяло си илюстрира самата истина. Наистина в момента съм мнооооого, много по-добре от преди старта и на химията, и на лъчето. Изтърпете си терапиите, потърсете помощ, аз примерно по време на химията си ползвах и болничния, и подкрепата на мъжа ми, и свекървичка позволих да ме навести, и мама - искаха и те да помогнат и помогнаха, щадях се много, не се правих на супер герой, угаждах си и сравнително леко мина абсолютно цялата ми химия.
Виж целия пост
# 272
Спиритче, кефиш ме. Все едно че аз съм го писал.😍
Ема, не съм против "живота" след смъртта, но на мен не ми е време да мисля за това, щот съм още на 45 със 66годишен опит😜, а камо ли млади шиленца, като Лейди.
Живота е Тук и Сега!
Виж целия пост
# 273
Тъй тъй  Mr. Green
Виж целия пост
# 274
Лейди, аз четох книгите на Д-р Майкъл Нютън и вече изобщо не ме е страх от смъртта. Затова и искам да се подложа на регресия, да видя къде греша доката е време.
Виж целия пост
# 275
Spirit Crusher много точно, синтезирано и ясно го е обяснила. Аз тия дни правя година от първата терапия. Започнах на доцетаксел. Писал съм, но пак ще повторя. След 6-тата терапия  - не само че тежко понасях многото странични ефекти, но се забеляза и прогрес на заболяването. Смениха ми медикамента с кабазитаксел(джевтана).  По - изчистено и по-силно лекарство. Абсолютно никакви странични ефекти не чувствам от него. И едва след 6-тата терапия, на скенера се видя, че двета ми големи метастази на ч.дроб са се свили. Ударих си дупето в тавана от радост!!!  И продължавам!( с терапиите де) На 29-ти отново имам скенер накойто ще се отбележи с колко още са намалели, ако още са там гадините! Но всичко това едва след година упоритост, търпение  и вяра граничеща с идиотизъм но важен е крайния резултат.
Виж целия пост
# 276
Лейди, аз четох книгите на Д-р Майкъл Нютън и вече изобщо не ме е страх от смъртта. Затова и искам да се подложа на регресия, да видя къде греша доката е време.
И аз ги четох. И познавам почти всички колеги, които работят в София. Има и самозванци, да знаеш. И аз бих дошла.
Виж целия пост
# 277
Я ни съ халосвайте бре женоря...къде ши ходите? Ми ку се бъгне нещо системата и нисъ върнити...
Виж целия пост
# 278
Хах то в един момент може да е по- добре да си останем  там  Mr. Green
Виж целия пост
# 279
Лейди, препоръчай някого тогава, моля.
Виж целия пост
# 280
Ще питам една колежка и ще ти пиша.
Виж целия пост
# 281
Хах то в един момент може да е по- добре да си останем  там  Mr. Green
Ти май наистина ще си изпросиш един пердах като дойда там...ще оставала там...
Виж целия пост
# 282
Може да се окаже, че съм била кралица. Да не съм луда да се връщам  Mr. Green
Виж целия пост
# 283
Може да се окаже, че съм била кралица. Да не съм луда да се връщам  Mr. Green
Ааа, тогава ще ме вземеш ли? Ще ти бъда шут! (че той по-често се облажвал от краля) hahaha
Виж целия пост
# 284
Да се намесят и аз с щура идея . (Чета ви защото майка в с рак) Астрологията също може да помогне. От скоро се интересувам и прочетох, че позицията на Черна луна в хороскопа е свързана с отработване на проблеми от минал живот и ненаучени уроци. При мен е 90% вярно това, което излиза дори от автоматичен хороскоп в сайта астрото.ком. За майка не мога да проверя, защото не знам точен час за раждане.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия