Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

  • 44 443
  • 758
# 300
Ами, означава че не ми е за сефте.......ама предните пъти имах повече късмет и малко по- бързо и безпроблемно минаваха нещата( на 22 имах тумор на врата.....не на лимфен възел, ей тъй си порасна една топка колкото кокоше яйце, после на 35 съм конизирана, щото беше тръгнала дисплазия......,на 40 съм хистеректомирана, някои от Вас може да ме помнят и от темата за ДХ, но не се оплаквам......през повечето време съм във добра форма и съм си водила почти нормален живот). Сега малко ме изненада, щото редовно ходя на профилактика......и явно бързо е пораснала пущината до 2*4см и не е само една........намериха и още една формация на диафрагмата. Но ще ги уморим, нали работим вече по въпроса...
Не знам дали ние бихме могли да сме ти полезни...По - скоро ти ще си полезна за нас....
Рядко оставам безмълвна, но ....сега съм...Дано силата, куража и вярата никога не те напускат!!! Heart
Виж целия пост
# 301
Не мисля, че съм "специалист в областта". Още повече, че всеки път е различно.........Но, както се казва- човек получава точно толкова изпитания, колкото може да понесе...Тук май е пълно само със силни хора.
Затова ще разчитам и на вашия опит......а и няколко години бях " извън системата", та съм позагубила тренинг.
Виж целия пост
# 302
..Но, както се казва- човек получава точно толкова изпитания, колкото може да понесе...
Винаги съм ненавиждала тези думи и мисля, че ако е така няма да сме в такава тема. Аз бях здрав човек. Никога не съм се борила за своето здраве. Приемах го като даденост. Не мисля, че и мога да се боря. По дяволите!  Когато живота ми е тръгвал привидно на добре, винаги се е стоварвал.
Виж целия пост
# 303
Защо го приемаш така- ако не си силна, изобщо нямаше да си тук....а за другото- да, обичайно когато нещата тръгнат надобре, тогава идват и  изненадите......Но, явно си има причина. Не робувам на разни догми и теории, но съм наясно че нищо не е случайно. Проверено в практиката ми.
Скрит текст:
Преди няколко години смених радикално сферата на работа, заради заболяване.......намерих си страхотна нова, такава. За съжеление след 4 години започнах да осъзнавам, че за тогава е била чудесна, но не е точно моята- налагаше се много да пътувам и  нямах време за себе си и за любимите си хора. Тази година смених 4 позиици и от септември буквално си паднах на "късмета". По Коледа се оказа, че няма как да продължа да работя. Като постъпих  за химио, ми се обадиха че баща ми не е добре. Не бяхме в много добри отношения, но бях единствената му близка роднина наоколо......Е, на следващия ден почина. Наложи се да изляза от онкото, за да уредя подробностите......И сега съм напълно убедена, че трябва сериозно да забавя ритъма. Че нещо не е  пак в правилната посока......От друга страна- имам страхотно семейство, имам невероятни приятели и  в такива моменти си казвам- ми ето, това е нещото дето ми е важно. Заради тях ще живея. И поне засега работи. Пък ако спре да работи- явно вече съм си свършила работата тука и имам такава някъде другаде.....Живота е преходен. И май няма здрави Naughty.......просто не добре диагностицирани.... Wink
Виж целия пост
# 304
Спиритче, кефиш ме. Все едно че аз съм го писал.😍
Ема, не съм против "живота" след смъртта, но на мен не ми е време да мисля за това, щот съм още на 45 със 66годишен опит😜, а камо ли млади шиленца, като Лейди.
Живота е Тук и Сега!

Митко, аз се интересувам от прераждането, от безсмъртие на душата.., гледам филми и чета...Това не свързано със "шиленцето"..Тя ще се излекува.... Много е борбена...Какво ли е станало с момиче дето е тръгнала на операцията в чужбина със събраните средства.,Една от съфорумките й е помогнала с парите също...Никой ли нищо не знае за нея? Симона се казва, нали? Все следя постовете да не би напише някой нещо за нея...
Виж целия пост
# 305
Аз не се страхувам от смъртта. Страхувам се само от физическата болка, че не издържам. Страхувам се за сина след смъртта ми.
Не съм вярваща, но от личен опит установих, че каквото има да става ще стане или каквото ти е ”писано” това.
Никога няма да забравя думите на една лекарка през 2013 година когато поради лекарска грешка щях да си отида от този свят. Каквото и да правих нещата се обръщаха в моя вреда. Когато всичко отмина тази лекарка която дефакто ми спаси живота ми каза ” От тук натам живей както си искаш. Този живот ти е подарен.”  Не можах да живея както си искам, но както винаги когато нещата тръгнаха да се подреждат, колата се прекатури. Днес си мисля какво ще стане след мен. Дали решенията които вземам, но нямам друг избор, са добри. Трудно.
Писала съм преди в темата, че жената с рак на панкреаса живее с него като с някое хронично заболяване вече много години...Нищо й няма .., работи..Така че и твоето може да се стопира...От рак на гърдата ли е станало или просто?
Виж целия пост
# 306
Добро утро дами!
Айде на кафето! Днес е неделя и се НЕработи?
Приятен и лежерен ден ви пожелавам!


Аз направих закуска на Л.О. и сега си пия кафето вече, без захар.
Така ме научи едно  другарче преди месеци.
Виж целия пост
# 307
И аз направих баничка със сиренце на ММ, с мляко и нес кафе.
Добро утро !
Виж целия пост
# 308
Защо го приемаш така- ако не си силна, изобщо нямаше да си тук....а за другото- да, обичайно когато нещата тръгнат надобре, тогава идват и  изненадите......Но, явно си има причина. Не робувам на разни догми и теории, но съм наясно че нищо не е случайно. Проверено в практиката ми.
Скрит текст:
Преди няколко години смених радикално сферата на работа, заради заболяване.......намерих си страхотна нова, такава. За съжеление след 4 години започнах да осъзнавам, че за тогава е била чудесна, но не е точно моята- налагаше се много да пътувам и  нямах време за себе си и за любимите си хора. Тази година смених 4 позиици и от септември буквално си паднах на "късмета". По Коледа се оказа, че няма как да продължа да работя. Като постъпих  за химио, ми се обадиха че баща ми не е добре. Не бяхме в много добри отношения, но бях единствената му близка роднина наоколо......Е, на следващия ден почина. Наложи се да изляза от онкото, за да уредя подробностите......И сега съм напълно убедена, че трябва сериозно да забавя ритъма. Че нещо не е  пак в правилната посока......От друга страна- имам страхотно семейство, имам невероятни приятели и  в такива моменти си казвам- ми ето, това е нещото дето ми е важно. Заради тях ще живея. И поне засега работи. Пък ако спре да работи- явно вече съм си свършила работата тука и имам такава някъде другаде.....Живота е преходен. И май няма здрави Naughty.......просто не добре диагностицирани.... Wink
И аз съм безмълвна и ти се възхищавам на куража и силата! bouquet
Виж целия пост
# 309
Не, Ема. Сега става на въпрос за рак на бял дроб.
През 2013 година ставаше въпрос за киста в корема която бяха обърнали с асцит.
Виж целия пост
# 310
О, днес изобщо не съм за възхищение......понеже най- накрая ми остана ред да легна.......то пък всичко ме заболя- от корените на косата, до върха на езика...и тоя отвратителен вкус, дето го имам- все едно съм пила кислол.....Гледам да се правя на заспала, че иначе само съскам по домашните....А, си мислех, че вече ще приключвам с остатъчните ефекти от химията в сряда....
Виж целия пост
# 311
Ох, този вкус в устата .... мен ме мъчиха много и миризмите.
Моя мъж купи омекотител - ей, няма такава смрад братче..... още не мога да я понасям. Мъжа и сина казаха , че мирише хубаво на парфюм 😂 На мен ми мирише на пръднали миризливки яли синьо сирене 😣
Утре вече ще си по-добре 🤗🤗🤗
Виж целия пост
# 312
Аз приятели като си наумих нещо не се оставях додето не го свърша. Сега вече не съм така. Много неща не са свършени, а и много отлагам.
В сряда съм на химиотерапия. Никак не се чувствам добре, а след нея още повече. В петък съм на ТЕЛК за първи път. Въобще не ми е ясно как ще стане. Мисля, че ще трябва да отложа някои неща които очакват да свърша. Никога не съм била така притискана от живота и то за дълго време относно себе си.
Виж целия пост
# 313
Вземи някой с теб на ТЕЛК-а да не ти стане лошо Sad
Виж целия пост
# 314
Аз приятели като си наумих нещо не се оставях додето не го свърша. Сега вече не съм така. Много неща не са свършени, а и много отлагам.
В сряда съм на химиотерапия. Никак не се чувствам добре, а след нея още повече. В петък съм на ТЕЛК за първи път. Въобще не ми е ясно как ще стане. Мисля, че ще трябва да отложа някои неща които очакват да свърша. Никога не съм била така притискана от живота и то за дълго време относно себе си.
В момента няма нищо по важно от твйто душевно и физическо спокойствие. Работата не е заек да избяга. А и не подценявай хората около себи си. Те също могат да пазаруват ,да се занимават с децата, да готвят, да мият чинии, да пускат пералня ,прахосмукачка. Ти се занимавай само с приятни неща,но и си пази силите. Прояви малко оздравителен егоизъм,постави себе си на първо място.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия