Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 51

  • 44 443
  • 758
# 330
За храната мненията са доста противоречиви. Едно знам, че трябва да правиш и ядеш всичко за да поддържаш показателите си в норма. Без грейпфрут и нар ми казаха по време на химиотерапията.
Аз пробвам всичко, но първите 7 дни съм много зле. Първите три повръщам нонстоп. Първият път ме спаси домат. Вторият път компот и краставица и маслини. Червеното вино повишава хемоглобина, но в първите дни след терапията имам чувството, че са ми сипали чист спирт. Месо ям. Опитвам се с шкембе, топла пача и какво ли не - коприва, леща, черен дроб. След първата химия успех да си задържа показателите и да вкарам тромбоцитите в норма. Все още левкоцитите са ми високи и пред тази химия са ми определили ДБ.
Само, че при мен се наложи да се боря със страшно отслабване и явно имам и страх.
Виж целия пост
# 331
Люба , купешко вино не мога да пия 😥
Но иначе, ей къде е Варна - заповядай 🤗

За храна и напитки -нищо не ми  беше забранено. Няма категорични резултати - кое провокира  раковите клетки.
Има предположения... та затова и всичко ни е разрешено в умерени количества Wink
Захарта и брашното и за здравите хора не са полезни.
Аз 2-3 дни след химията можех да ям препечена филия със сирене и филия с лютеница. Да не забравя и биричката - доктора си ми я разреши 😛
То затова и качих 10кг де Wink
Ама пусто друго не можех да сложа в устата си Sad Първите 3 дни правих рекламации на другите храни ....
Виж целия пост
# 332
Аз да кажа за перуки в Пловдив. Има общо взето две места, където може да се погледне. Изключвам магазините, където продават такива по 50, 60 лв и едва ли ще стоят естествено.
Единия магазин е орто медикус на ул Неофит рилски 1. Това е една уличка до новотела. Другия магазин е в началото на стария град. Преди паркинга още в лявата страна има улица, която се спуска надолу, магазина е в самото й начало.
Виж целия пост
# 333
DZ, аз някъде прочетох за тази бира, но никак не ми върви, особено пък в този студ. Виж с препечена филия и сирене и аз съм пробвала, със солети и фъстъци. Някъде четох, че фъстъци не трябва да се ядат. На мен ми е лошо от сладкото и кафето първите дни.Мога някой кроасан да изям. Въобще мен храната ме мъчи. Ако не ме е страх няма да ям.
Виж целия пост
# 334
DZ, аз някъде прочетох за тази бира, но никак не ми върви, особено пък в този студ. Виж с препечена филия и сирене и аз съм пробвала, със солети и фъстъци. Някъде четох, че фъстъци не трябва да се ядат. На мен ми е лошо от сладкото и кафето първите дни.Мога някой кроасан да изям. Въобще мен храната ме мъчи. Ако не ме е страх няма да ям.
Искаш да кажеш, че нямаш апетит или какво? Аз искам да споделя, че в хляб слагат някаква страшна мазнина, той просто като лепкава паяжина...не става на трохи или твърд...Как никой не обръща внимание на това? Нали за хляб работи всеки...Изтровили са ни с боклуци..., Няма какво да купиш за ядене...Та съветват сокове да пием, но та са отдавна вредни...Морковите на топло лежат при мен много време та ГМО ли са или какво, че не пропадат. Хората се помиряват с всичко ..
Виж целия пост
# 335
Аз не помня от пубертета да съм била дебела. Никога или много рядко ми се дояжда нещо дори когато бях бременна. Ям защото трябва да ям или защото съм гладна. Поддържам почти еднакви килограми въпреки, че апетитът ми се влияе от настроението и като цяло при психическо на натоварване отслабвам.
Просто преди диагнозата изтървах нещата от контрол. Нямаше логика защото в този момент, а и сега живеех по- добре и по- здравословно от преди, но уви.
За хляба си права. Ако решиш да го препечеш, но не много той просто се лепи.Аз по принцип не ям много хляб, но и без хляб не мога.
Химията обаче ме съсипа. По принцип по наследство повръщаме при неразположение и това се отразява на апетита. Второ химията убива апетита и вкусовите качества.
Иначе, е важно какво ядеш, какво дишаш и стреса и несигурността. Всичко се натрупва и по- рано или по- късно става това, ако не нещо друго. Станахме изкуствени. Преди време гледах предаване при което се излагаше причината труповете да не се разлагат и да изграждат восъчни. Една от причините беше храната. Толкова изкуствени сме станали, но не е важно това, а здравето. Мисля си, ако ги нямаше лекарствата колко ли щеше да е продължителността на живота.
Виж целия пост
# 336
Знам, че е просташко. Моля да ме извините, но не се сдържах просто. Толкова аналогии и асоциации ми блеснаха около този виц, че няма как да не споделя...

Цитат
Стюардесата:
- Кво крещите бе? Успокойте се. Просто въздушна яма! Пусни креслото, Пуснииии. Ето! Край, свърши се. Всичко е ОК виждаш ли?! Облегни се сега! Дишай! Не забравяй да издишаш...А на теб какво ти е бе!? Ааааа насрал си се... Е случва се, сега панталонки ще намерим, няма страшно... Браво Храбреци мои!... А сега ще отида да видя и пасажерите как са.
Виж целия пост
# 337
Спиритче , много е готин 😂

Al97, аз бях лятото в жегите. Много ми вървеше тогава 😉
Виж целия пост
# 338
Няма категорични резултати - кое провокира  раковите клетки.
На мен ми обяснавяха, че завишените нива на кортизол са един от провокаторите. На човешки език казано - Ракът мрази доброто настроение и се угоява от стреса.
Така че... на пук на диагнозата, на пук на прогнозата колко ще живеем, на пук на здравната ни система, на пук на политиците ни, дупките по пътищата, покачването на цените, спирането на тока, интернета, загарянето на манджата, двойка на синковеца по физика... абе... на пук на всичко смейте се момичета и момче Митко, живейте си живота пълноценно, влагайте енергията си и мислите си рационално в неща полезни не само за вас, но и за близките ви. Угаждайте си на душичката (без да прекалявате де... моят мъж примерно докато не изпие 2 литра бира на вечеря не мирясва... ама и той душичка носи, не го скастрям за това, замълчавам си и само отметки слагам тук-там в един въображаем черен списък...) Косвено се пренасят някак си към околните и стресът и удовлетвореността, близките около вас като видят нахилената ви физиономия и усетят ентусиазма ви и те някак си почват по-добре да се чувстват и започват и те да младеят (в този тежък момент не е ли ценно в такава една атмосфера да заживееш, а!?), но като ви усетят грохнали и без оптимизъм... грохват и те... най-близките ни... и изведнъж атмосферата и всичко около нас става като тъмен тунел без светлинка в края... Тук такова нещо не искаме да ни се случи, нали?
Виж целия пост
# 339
 Добър ден! Пожелавам Ви  усмихната и  безболезнена седмица!
Teddyy, благодаря за насоките за перуки. Май ще се ориентирам към " Криволак", защото и от друго място ме насочиха към тях......Но, нещо не ми се ходи извънаредно за протокол- като ида за контролните кръвни, ще си го изискам. Пък, дано дотогава да има още коса, за излизане.... Wink
За напълняването- аз цял живот съм била много кльощава. И точно последната година малко се "позавръндисах", дето викат бабите.....та си мислех, че организма се подготвя един вид- трупа запаси, за да може да има резерв докато се бори. А, за причините- колкото и да отричам, аз си знам че ми е от акъла- но явно перфекционизма и очакванията ми са твърде завишени. За емоционалността- да не споменавам. И като ти плесне някой шамар живота и ............отиде, та се не видя. С годините доста неща промених, но явно има и върху какво да се работи още. Иначе ентусиазма и позитивизма са ми на 6. След малко си ги грабвам под мишница и  ще ходя да боря бюрокрация........
Виж целия пост
# 340
Здравейте, от 3 месеца знаем, че баба ми е с белодробен рак, оказа се че това е най-жестокия рак. Няма глас, болките са огромни, а жената дори не може да извика. Боли ме като я гледам, не мога да издържам, здравната система е безобразна. Тази жена ме е отгледала, тя е най-страхотния човек на света за мен, дължа и поне облекчение на болката.
Виж целия пост
# 341
Помолете личният лекар да изпише. Нашата е изписвала за майка ми.Няма друг начин да намерите морфин.
Виж целия пост
# 342
Помолете личният лекар да изпише. Нашата е изписвала за майка ми.Няма друг начин да намерите морфин.
Здравейте, тъй като баба ми отказа биопсията в момента лекарят каза, че не може да ни изпише , а в момента и да искаме да направим нещо тя е закована за леглото и е постоянно на апарат с кислород. Едни мили хора ни дадоха останали лепенки с морфин, но те свършват, а и скоро няма да действат. Отчаяни сме!!
Виж целия пост
# 343
Добър ден! Пожелавам Ви  усмихната и  безболезнена седмица!
Teddyy, благодаря за насоките за перуки. Май ще се ориентирам към " Криволак", защото и от друго място ме насочиха към тях......Но, нещо не ми се ходи извънаредно за протокол- като ида за контролните кръвни, ще си го изискам. Пък, дано дотогава да има още коса, за излизане.... Wink
За напълняването- аз цял живот съм била много кльощава. И точно последната година малко се "позавръндисах", дето викат бабите.....та си мислех, че организма се подготвя един вид- трупа запаси, за да може да има резерв докато се бори. А, за причините- колкото и да отричам, аз си знам че ми е от акъла- но явно перфекционизма и очакванията ми са твърде завишени. За емоционалността- да не споменавам. И като ти плесне някой шамар живота и ............отиде, та се не видя. С годините доста неща промених, но явно има и върху какво да се работи още. Иначе ентусиазма и позитивизма са ми на 6. След малко си ги грабвам под мишница и  ще ходя да боря бюрокрация........

Точно така, Люба! Аз няма на какво ново да те науча, по-скоро от теб има какво да крада с пълни шепи. Като цяло това е истината - ентусиазъм, позитивизъм, търпение, лежерност, дори малко немърливост към неважните неща ни е позволена, може малко и хитреене (аз примерно не с пачки, арогантност или преструвки успявах сума ти хора да прередя по опашките... не ми беше цел, то просто така си се случи)... и една бутилчица минерална водичка под мишничка гушни и с тия всичките неща напред тръгни при уреждането на бюрократичните простотии. Ама като те чета си давам ясна сметка, че са ти мноооооого познати тия финтове и чалъми. Препатила си, не е като да не те е завъртял животът през какво ли не. И с това ще се справиш, какче (извини ме ако е неуместно, но такава те почувствах още като се появи тук с първия си пост - като по-голяма сестричка... аз съм на 37 ти на 44, в едно чекмедже ни слагат някои статистици...)

Ще използвам възможността поне веднъж гласно да ИЗКРЕЩЯ - "ЗАЩО!?!??" То бива изпитания, то бива пречки, рестарти, занулявания, предизвикателства... ама чак пък толкова не бива. Къде са ония хубавици и хубостници, които цял живот потна водица не са пили? Къде са? Диагнози имат ли? Връща ли им го Сътбата като им прати някаква си болест там, каквато и да е... Хм????
Виж целия пост
# 344
Търсете съвестен лекар, който знае в какво положение е баба ви. Знам в какво положение сте. На майка ми (тя почина от рак на гърдата) само морфина помагаше. Никой не искаше обаче да го изпише. Изписваха хиляди обезболяващи, които обаче не действаха. Накрая одидох при личната и описах най- подробно ситуацията и тя изписа морфина. Нямам обаче останал от тогава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия