Минахме средата вече и през МАЙ ще гушнем мъничко човече!

  • 42 330
  • 748
# 255
За присъствието на таткото е най - важното да има единодушие в семейството. Например при нас има - не те искам там.
А, то пък, 'щото ако ме искаше, аз щях да дойда. Joy
Та ето. Но знам, че много хора са на обратно мнение, няма лошо. Важното е да сте на едно мнени двойката. Не забравяйте - раждането и присъствието на раждането не е направило никого родител. Това се случва с времето и общата грижа по отглеждането на детето. Който има вече детенце ще ме разбере. Просто си е един момент там, кой естествено, кой секцио, кой в съзнание, кой в безсъзнание, кой отвън чака, кой вътре стиска ръка - в голяма схема на нещата няма значение . Важното е да присъстваш до края на живота си на всичко останало. Пожелавам на всички да успеят с начинанието и след 20-25 години да си ги гледаме с гордост плодовете на усилията ни. HugHeart EyesHeart
Виж целия пост
# 256
Всички сме прави,всеки за себе си.Единодушието и гледането в една посока са най-важни в семейството.Права е,На Данито майка му,родител се става с обща грижа и мн отдаденост
Виж целия пост
# 257
Не знам как щях да се справя предния път, ако таткото не беше до мен. Раждането и напъните са последната кратка фаза от цялото нещо, и както са писали не е нужно, таткото да е до доктора. Моралната подкрепа през целия процес, и накои прозаични неща, като да ти даде вода или бонбон, или да си размените по някоя шега, е много важна. Става дума за по продължително раждане разбира се. Ако всичко мине за 1-2-3 часа, може и без. Относно притесненията, за това, как щял таткото да види жената....за мен това е абсурдно и суета! Ами ако недай боже се разболее човек, или се наложи операция, кой ще ви е най близък и ще ви помага в нужда..? Партньорът нали е затова, да е опора в трудни моменти, не само за празник.

Не е за подценяване и фактът, как в бг могат да са "грубиц към родилките. Присъствието на таткото, може много да промени отношението и да не позволи такива крайности. В частните клиники, сигурно, надявам се, не е така.

 Но подкрепа в такъв момент е безценна, също и мил спомен, връзка за цял живот!
Виж целия пост
# 258
И аз и съпругът ми искаме да сме заедно в този момент. Аз се притеснявам, че имам способността да блокирам или в стресови ситуации да не изпълнявам това, което ми се каже. Така че той като е до мен, аз ще се чувствам много по-спокойно. Според мен това е един от най-съдбовните и красиви моменти, които може да изживеем заедно. Simple Smile
Виж целия пост
# 259
До мен беше целия ми приятелски кръг. Бяха ми дали телефона, и си приказвах през цялото време. И никой не беше груб с мен в държавна болница (чак съм изненадан). Ама и аз съм малко перде, отношението на непознати не може да ме трогне.
Виж целия пост
# 260
ММ беше на предишното раждане и ще бъде и на това. Просто няма и какво да го обсъждаме - това е един много важен момент и за него и никой (даже аз )няма право да му го отнеме. Дори смея да твърдя, че за него е много по-емоционален - аз все пак участвам пък и изтощение (раждах 24ч) , упойки - накрая бях просто доволна че е минало и съм отървала секциото. Беше ми подкрепа, компания, а и после имах някой да ми разкаже как е минало, че аз накрая само дишах и напъвах - много неща бях пропуснала  Joy
Преряза пъпната връв, беше с педиатъра когато я преглеждаха и обличаха - до колкото аз в този момент сигурно и пола нямаше да запомня.
Но естествено има огромно значение дали самият баща иска - на сила нищо няма да стане. Пък и повечето тук, които писаха че мъжът е присъствал - живеем в чужбина и нагласата тук е съвсем различна... Ще е много странно бащата да не е на раждането
Виж целия пост
# 261
Аз да попитам - колко от тези, които казвате, че мъжете ви са присъствали живеете и сте раждали в БГ?
Интересен ми е разказ на мама с присъствал мъж в предродилна и родилна зала в България.
Виж целия пост
# 262
Аз не съм раждала в Бг
Виж целия пост
# 263
Добро утро, момичета.
Въпрос - лекувах Ешерихия коли във влагалищен секрет, урината беше стерилна. 7 дни по 3 хапчета антибиотик, спрямо антибиограма.
Последното хапче го изпих на 25.01 сутринта, имам час за преглед на 30.01. И час за следващ преглед на 11.02.
На кой от 2та прегледа според вас е най-добре да пусна контролна микро?
Виж целия пост
# 264
Аз съко пих антибиотици за бактерии и правих стерилна урина на 4ти ден от вземането на антибиотиците и на 15тия ден следсвършването им. Поне сроред мен 30.01 е много скоро и по-добре да изчакаш до 11.02. Така ще си сигурна Simple Smile
Виж целия пост
# 265
monamour, не може ли отделно да отидеш само за изследването? Първата дата е много скоро, а втората твърде късно, ако има все още проблем.
Виж целия пост
# 266
Ще питам АГ на 30ти кога е най-удачно. 11ти се пада 2 седмици след антибиотика, ако се наложи ще ида да дам само секрет в лабораторията. И аз това умуваха, но просто се следя при 2ма и тези бяха часовете през около 2 седмици. Заради шийката ходя през толкова и го мъдря кога да дам секрет.
Виж целия пост
# 267
Здравейте, напоследък всеки ден си чувам пулса и в двете уши. Някоя от вас изпитвала ли е подобно нещо? Не е от високо кръвно, ниско ми е даже.. 🙄
Виж целия пост
# 268
При мен е така като се изморя,което се случва като отида и до тоалетната.Ако ида до магазина направо съм издъхнала и ми трябва половин час рехабилитация.
Да си помрънкам и тук,подул ми се е един зъб,бях на зъболекар и чак третия се съгласи да ми го работи,че ги е страх...Отвори го поне и чакам да се спуши.
Виж целия пост
# 269
Доколкото съм чела сърцебиенето и задъхването са нормални, но ако много ви притеснява - консултирайте се с АГ.
Аз минавам да се отчета, че тези дни хич ме няма онлайн нито тук, нито във Facebook. Пуснах изследвания в петък, за да са готови в понеделник за прегледа при док. За мои ужас АСАТ и АЛАТ излезнаха малко повишени (аз съм с риск от прееклампсия) и направо побелях от ужас. Личния лекар ми каза по телефона да се изследвам за хепатит В и С, макар вече да съм се изследвала - пуснах пак - пак отрицателни. В понеделник док хич не хареса изследванията и директно ме прати на гастроентеролог. Погледна ме на ехо, не видя проблем, но ми назначиха още еди куп изследвания за чернодробни неща и всякакви вируси като Ебщайн Бар, Цитомегаловирус и Херпес Зостер. Пуснах и тях (няма да ви казвам колко пари съм потрошила последната седмица по болниците и лабораториите), излезнах всичко ок, и че съм карала всички вируси и имам имунитет, няма активна инфекция. Направо се поболях от притеснения, мъжа ми в командировка на друг континент, аз щях да се побъркам докато всичко излезе. Взех си няколко дни болничен да си почина и да се успокоя. В крайна сметка поне всичко е наред.
Беба е добре, 22+7 и ~580 грама от вчера, аз съм около 5 килограма и половина плюс от началото. Не знам ок ли е, но определено нямам нерви да мисля и за това след тия чернодробни драми... Вие как сте с килата? На мен напоследък апетитът ми расте и се притеснявам, че ще стана 100 кила.
Бъдете здрави!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия