♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

Фраг към 7-ма серия  на Сблъсък.

От днес има закони на квартала!

•Сегодня здесь нет полицейских : пистолетов нет, ничего нет. А что же сегодня здесь есть? Сегодня здесь есть только законы улиц.

•Мы оба теперь на одной стороне. Ты и я. Вместе совершили преступление. Убили Галипа.

•Я не боюсь тебя больше. Рядом с тобой я чувствую себя в безопасности.

•Прошу тебя спаси меня от этой лжи вокруг. Умоляю. Умоляю , спаси меня.

•Нет. Мне нечего тебе отдать. Понял?! Ничего!

Есть! Ты есть. Ты теперь слабость уже не только Кадира, но и моя.

Добър вечер!
Благодаря,  Темпи и Синан!
 Лека вечер!

Глава 30

Телефоните и на двамата зазвъняха, но никой не им обърна внимание. Ядосаният Йомер и бясната Дефне бяха прекалено заети да убиват другия с поглед, за да вдигнат.
Той я бе носил на ръце. Обвил талията ѝ я бе прегръщал, докато тя се смееше на шегите му. Дефне му се доверяваше, оставяше се в ръцете му, бе щастлива с него. И това побъркваше Йомер. Не можеше да си спомни кога последно тя е била толкова отпусната и спокойна с него. Кога се е смяла на неговите думи, кога се е оставяла да я прегърне или целуне?
Дефне не разбираше какво става. И това я побъркваше. Йомер говореше някакви недомислици, а тя явно трябваше по половинчатите му обвинения да разбере какво има предвид. Беше ѝ писнало от всичко. А той я гледаше с толкова много болка и обида, че единственото, което искаше, бе да го приласкае. Да изтрие тъгата и гнева му, да го накара отново да се усмихне. Да върне своя Йомер. Но  нямаше да му покаже тези си чувства за нищо на света. Вместо това просто вдигна ръце и продължи с въпросите, надявайки се най- после да изясни всичко между тях.
-   В какво ме обвиняваш отново? Къде пак сгреших?!
-   Нима аз трябва да ти обясня? Ти си омъжена за мен, Дефне! Моя си!
-   Това може да се промени с два подписа!
-   Това ли искаш? Наистина ли желаеш да се разведем?!- И двамата крещяха.- Толкова ли те е заслепил онзи? Какво има той, повече от мен?! Освен пари?!
Млъкна, усетил, че е прекалил. Дефне, застинала в недоумение, не разбираше кого има предвид Йомер, но много добре разбра накъде го водят мислите му. Ръката ѝ сама полетя и едва след като чу плясъка, с който тя се срещна с бузата му, Дефне дойде на себе си.
-   Как смееш?! В какво ме обвиняваш?! За каква ме имаш?! Знаеш защо постъпих така тогава. До кога ще продължава всичко това?- Сълзите закапаха от очите ѝ, но гласът ѝ не трепна.- Нали уж ми бе простил? Нали ме бе разбрал?! Няма да търпя повече това! Не мога! Върви си, Йомер! Не искам да те виждам повече в живота си!
Без да дочака отговор, Дефне излетя от апартамента. Стискаше чантата и телефона си толкова силно, че пръстите я заболяха, но продължи да крачи забързано. Погледна часа, едва когато спря. Бе закъсняла за автобуса и затова помаха на първото такси, изпречило се на пътя ѝ. Каза адреса на шофьора и реши първо да се успокои, а след това да позвъни на Исо, който я бе търсил.
Йомер все още стоеше в средата на хола, забил поглед във вратата, която тя бе затръшнала преди пет минути. Беше разбит. Умираше. Сърцето му бе спряло и той целия трепереше. Не можеше да си поеме дъх, независимо, че се задушаваше. Тя не бе отрекла. Дефне побесня заради обвинението, че е с онзи заради пари. Но дори не бе опитала да оспори това, че наистина има друг.

Добре, че се бе подготвил.
Исмаил тъкмо бе отворил работилницата и слагаше чая на печката, когато вратата се отвори. По навик щеше да извика поздрав към майстора, но спомените от нощта го накараха да се обърне бързо. Садри бе в болницата, а срещу него стоеше Дениз Транба. Бе като звяр, затворен в клетка. А клетката бе собственото му тяло. Очите му блестяха, ръцете му, свити в юмруци, трепереха. Както и цялото му тяло всъщност. Сякаш бе зареден с ток и всеки момент ще избухне.
-   Какво правиш тук?!- Попита Исо, бързо минавайки зад тезгяха. Ръката му намери малкото устройство, скрито в джоба на сакото му, преметнато върху облегалката на стола, и го включи.- Какво искаш от мен, Дениз? Мисля, че вече получи всичко, което заслужаваш!
-   Дефне ще ми плати за това, което ми причини!
-   Тя просто ти даде това, което си търсеше. Урок!
-   Ооо аз си научих урока, бъди сигурен. Но станалото, станало. Не съм тук, за да говорим за миналото. Интересува ме само бъдещето. Искам онази къща!
-   Коя къща?- Направи се на глупак Исо.
-   Къщата на семейство Топал! Ще ми я дадеш, Исмаил, и то още днес!
-   Ще я дам, но не на теб! Довечера домът на Сердар ще бъде наистина негов!
-   Мислиш се за много хитър, така ли? Нима не обичаш Суде? Не те ли интересува какво ще ѝ се случи, ако не изпълниш това, за което те помолих?!
-   Помолил си ме? Колко елегантно се изразяваш! Но не мисля, че можеш да изпълниш заканите си! Не можеш да докоснеш Суде по никакъв начин!
-   Жалко за момичето, наистина. Харесвах я, а тя излезе глупачка! Как се е забъркала с такъв като теб? След всичко, случило се, ти все още не си осъзнал на какво съм способен!
-   Много добре знам на какво си способен, Дениз! Видяхме какъв си! Ти си един страхливец!
-   Как смееш?!
-   Прати да изпотрошат кафенето на Сердар! Заплашваш ме с любимата, за да получиш нещо, с което после да изнудиш Дефне! И всичко това, просто защото те е страх да застанеш като мъж срещу Йомер! Защото само тези методи познаваш- тайно, в сенките, като страхливец! Не умееш да застанеш зад постъпките си! Некадърен си, затова фирмата ти запада. Но както винаги според теб виновни са всички други, но не и ти!
-   Ще съсипя Йомер, както съсипах и онова подобие на кафене. Ще унищожа Пасионис също толкова лесно, колкото и кариерата на малката руса вещица, с която спиш!- Исо едва се сдържа, за да не разбие лицето на негодника. Но вътрешно се усмихваше.- А след това ще дойде ред на скъпата ти Дефне. Ще ми се моли на колене да я взема на работа, веднага след като я освободя от оковите, с които я държи Йомер! Но аз ще си помисля добре, преди да го направя! Неблагодарна кучка!
-   Млъкни! Дори няма да доближиш Дефне!- Исмаил се опитваше да запази поне малко още спокойствие, иначе всичко щеше да отиде по дяволите.- Прави каквото искаш, Дениз, но не можеш да докоснеш нито Суде, нито Дефне! Ще ги пазя от теб дори с цената на живота си!
-   Ти си никой! Не казвай, че не съм те предупредил, когато малката ти приятелка се прибере ревяща и проклинаща целия свят, защото са я изритали като мръсно коте от така мечтаната ѝ работа! А ти, премислил всичко и взел правилното решение, тогава сам ще дойдеш, за да подпиша документите, с които онази къща ще стане моя. Ще те очаквам с нетърпение!
Транба излезе, затръшвайки с гняв вратата след себе си. Стъклата се разтресоха, а Исо изпусна въздуха, който бе сдържал в гърдите си толкова време, със свистене. Протегна се и извади малката машинка, за да я изключи. Натисна няколко копчета и след малко из ателието се разнесоха виковете на Дениз. Широко ухилен, Исо го спря и се протегна за телефона.

Бурак тъкмо си правеше второто кафе, когато чу звънящия в кабинета му телефон. Побърза, като успя да вдигне точно преди да изключи.
-   Исо?
-   Готово!- Вместо поздрав се засмя той.- Стана дори по- добре, отколкото искахме!
-   Всичко ли успя да запишеш?
-   Абсолютно! Кога искаш записа?
-   Веднага. Нека се видим в прокуратурата. Ще подадем иска веднага!
-   Става. Тогава ти ще кажеш добрата новина на Дефне. Не знам какво прави, но не ми вдига!
-   Дефне…е заета. Аз ще поговоря с нея!- Прехапвайки устна, излъга Бурак.
Затвори телефона и сам реши да позвъни на Дефне. Въпреки че сигналът свободно бе заменил механичният глас на оператора, никой така и не му отговори. Следващият номер бе на Йомер. Слава Богу, той вдигна, макар да звучеше така, сякаш бе на другия край на света.
-   Къде е Дефне? Трябва да поговоря с нея?- Бурак не посмя да попита какво е станало, макар да се досещаше. Влюбените отново се бяха скарали.
-   Излезе. Предполагам, след малко ще е при теб в кантората.
-   Ти добре ли си? Толкова ли са зле нещата?!- Все пак се осмели адвоката.
-   Не съм. Губя я! И умирам от това. Сякаш всичко е срещу мен!- Йомер закри очи с ръка, но нещо прещрака в ума му.- За какво искаше да говориш с нея? Станало ли е нещо?!
-   Ще довършим Транба! Имаме всичко, което ни трябва, за да го осъдим!
-   Какво искаш да кажеш? Какво сте направили?!
-   Нищо ли не ти е казала?- Бурак се зачуди защо. И дали трябва той да го направи.
-   Какво да ми е казала? Говори, Бурак, не ме подлудявай и ти!
-   Офф, дано Дефне не ме убие за това.
Бурак вече пътуваше към прокуратурата. Трудно бе разубедил Йомер да дойде, след като разказа целия план, който бяха измислили с Дефне. Знаеше какви са отношенията между приятеля му и Исо и не искаше още един проблем. Бе оставил на Дефне бележка на бюрото ѝ да му се обади веднага, но още не бе позвънила. А вече би трябвало да е в кантората. Притеснен, отново набра номера ѝ. Никой не му отговори. Позвъни и в офиса, но резултата бе същия. Започна да се притеснява, но нямаше какво да направи по въпроса. Вместо да се паникьосва, той реши да се съсредоточи върху належащия проблем. Или иначе казано- в колко точно неща можеше да обвини Дениз Транба, без да изглежда така, сякаш всичко това е лично отмъщение, макар да си беше точно това.

Без дори да подозира какво става, Дефне се върна там, където всичко започна. Имаше нужда да помисли и да се успокои. Сълзите все още пареха очите ѝ, а това я ядосваше. Бе обещала на себе си да не плаче вече, още повече заради него. Но ето че отново проливаше горчиви сълзи, осъзнавайки колко невъзможно бе щастието за нея. Защото щастието за нея, това бе Йомер.
„Не ми вярва. Не е забравил. Говори едно, но в ума и сърцето му е съвсем друго. А и за какво всъщност бе целия спор? За кого? Какво отново си е наумил, какви грехове ми приписва? „Той” бил толкова близко до мен? Кой е „той”?! Около мен няма друго мъже, освен батко, Исо, г-н Бурак и г-н Деврим! А Йомер не е идиот, няма как да ревнува от когото и да е от тях! Да ревнува? Това пък от къде дойде? Но е точно така, нали? Ревнува ме, макар да си нямам дори идея от кого и защо?”
Дефне превърташе в съзнанието си отново и отново разговора, по- точно караницата им, но нищо не успяваше да разбере. Нито защо бяха обвиненията му, нито как и защо бяха стигнали до момента с нейния грях. Парите бяха нещо, което тя мразеше. Особено след като те станаха причина за всичко, през което бе преминала и продължаваше да преминава. Адът, стоварил се на главата ѝ, бе заради тях. Те бяха нейното проклятие и осъзнаването, че ще я преследват до края на живота ѝ, извика нови сълзи да потекат по страните ѝ. С какво бе заслужила всичко това?
Лекият ветрец я накара да потрепери и да се свие още повече в палтото си. Бе седнала на пейката, на която седеше, когато животът ѝ се преобърна. Точно тук г-жа Нериман я бе открила и направила предложението, което накара Дефне да полети в небето, а след това доведе и до унищожението ѝ. А днес отново всичко се повтаряше. След нощта, в която с Йомер най- после бяха постигнали някаква степен на примирие, бяха поговорили без спорове и обиди, сутринта обърна всичко нагоре с краката. Като че ли двамата можеха да са заедно само под закрилата на нощта. Дневната светлина изваждаше на показ всички проблеми, които имаше между тях.
Бяха попаднали в омагьосан кръг, от който изглежда никога нямаше да успеят да се измъкнат.

Исо бе позвънил на Суде, за да я успокои, веднага щом затвори на Бурак. Не бе спала и тази нощ, притеснена какво може да се случи, особено след номера, който бяха скроили на Дениз. Също като Дефне и тя бе сигурна, че нещата няма да останат така.
Сега двамата очакваха адвоката, хванати за ръце. Нямаха търпение всичко това да приключи.
-   Надявам се, че не сте тук отдавна. Полицията точно днес реши да ме проверява колко съм редовен!- Огледа ги Бурак, докато наближаваше.
-   Преди малко дойдохме, не се притеснявай!- Исо му подаде ръка, а Суде само кимна.- Къде е Дефне? Мислех, че ще е с теб!
-   И аз, но… Дефне днес не дойде на работа. Мислех, че просто ще закъснее и ѝ оставих бележка. Все още не ми се е обадила.- Бурак изглеждаше притеснен, което не убегна на Исо.- Предполагам, че иска да остане за малко сама. Скарали са се с Йомер.
-   Пак ли?!- Суде изглеждаше изненадана.
-   Какво иска още от Дефне този?- Исмаил бе ядосан.
-   Иска да ѝ помогне. Като всички нас!- Защити го адвоката.- Но нашата вещица е решена да се справи с всичко сама. Да се радваме, че поне на нас се довери. Къде е?
-   Ето!- Исо му подаде малката машинка, от която зависеше бъдещето.- Предполагам, ще искаш да го изслушаш. Да отидем в кафенето?
-   Може. Нямам търпение да напишем жалбите!
Бурак беше възмутен и бесен, когато чу всичко. Суде също. Ръцете ѝ трепереха в тези на приятеля ѝ, докато самият той си припомняше цялата случка. Беше щастлив, че ще отмъстят на този кучи син.
-   Ще направим всичко така, както трябва. Той обича подмолните игри. Ние ще извадим всичко на показ. И да иска, Транба вече няма да успее да се скрие!
Исо подаде жалба за изнудване. Дениз съвсем спокойно бе изрекъл толкова заплахи, че нямаше шанс някой да се усъмни в думите му. Освен това повдигнаха и разследване за кафенето на Сердар, за разбиването на което също бе признал съвсем наивно. Беше ред на Бурак- от името на Дефне с пълномощно, което тя предварително му бе написала, той подаде жалба срещу Дениз за заплахи, опит за изнудване и тормоз. Никой, дори Дефне, не знаеше до този момент, но в кантората преди дни бяха инсталирани две камери, записали всичко от вчера. Бурак добави и тях към записа, който донесе Исо, и всички доказателства бяха изпратени на главния прокурор.
-   Това беше доста хитро!- Смееше се Суде, докато излизаха от сградата.- Искам да видя физиономията на Дениз, когато полицията го прибере.
-   Сега ще започнат разследвания. Всички ще бъдем повикани на разпит, той също!- Бурак ги изпрати до колата, въртейки в ръка телефона си.- Бъдете готови.
-   Дори и аз?- Изненада се тя.
-   Съмнявам се, но името ти е доста споменавано. Съдията може да поиска да чуе и теб!
-   Добре. Няма проблем! Важното е да се отървем от онзи!
Телефонът на Исо иззвъня и той тъкмо щеше да се извини, когато видя името.
-   Дефне! Къде си, момиче, умряхме от притеснение?!- Викна той, спечелвайки си поредния лош поглед от Суде. Не можа да се спре обаче.
-   Тук съм, не се тревожете. Исках малко да помисля. Какво е станало?
-   Имаме страхотни новини! Къде си?
-   Пътувам към кантората. Ти?!
-   Чакай ни там, идваме след малко!- Затвори, без да ѝ даде повече пояснение.- Хайде, ще ни чака в кантората. Дано поне тези новини я накарат най- после да се усмихне!

Йомер не можеше да стои повече така. Разчисти апартамента, сипа вода и храна на котето, след което си поигра с него. Винаги се успокояваше, когато тя е около него. Новините от Бурак го бяха хванали неподготвен, въпреки че не трябваше да се учудва. Дефне никога не оставяше работата наполовина. Щом Дениз бе направил грешката да се захване с нея, щеше да си получи заслуженото. Но според Йомер той трябваше да е този, който да го накаже, не Дефне. Той беше неин съпруг, тази отговорност бе негова. Любимата му обаче винаги бе предпочитала да се справя с всичко сама.
-   Предполагам, ще трябва да свикна с това. Имаме предостатъчно други теми, по които да спорим. Щом иска да се бори, аз просто ще я подкрепя. Нали?!
Дефне го гледаше с разбиране, притискайки главичка към ръката му, просейки си ласки. Йомер се засмя, гушвайки малката пухкава топка. Колко много бе свикнал с нея, макар и за толкова кратко време. Също както и с неговата Дефне- бе го омагьосала по същия начин, бързо и неусетно.
-   Моята съботна вещица! И ти ли си такава, а?! Малка сладка вещица!
Обади се в болницата, за да провери как е Садри. След това реши и да отиде. Майсторът имаше нужда от малко поучения. Днес ролите им щяха да бъдат разменени. Съпругата му вече му се беше накарала, но и Йомер нямаше да си мълчи. Първо се увери, че Садри е добре, че е в съзнание и разбира всяка казана дума. А след това започна тирада, продължила повече от половин час. Не бе осъзнал колко много ще загуби, ако нещо се случи с майстора, докато не заговори. А след това просто не успя да спре, докато не си каза всичко. Мълчаливият и затворен сеньор днес бе скрит някъде, а пред възрастният човек бе малко изплашено момче, което се страхуваше толкова много.
Тръгна си от болницата по обяд, обещавайки да намине и вечерта. Лекарят щеше да изпише Садри утре и Йомер вече планираше какви мерки да вземе, за да успеят да го задържат вкъщи поне няколко дни. Майсторът имаше нужда от почивка и щеше да я получи, дори да не желае това.
Йомер имаше нужда да се разсее от всичко случило се, затова отиде във фирмата. Бърборенето на Дерия, докладите на Зейнеп и Къванч, виковете на Корай, чуващи се из коридора, бяха толкова познати неща. Потънал в работа, Йомер не излезе от кабинета си до късния следобед, подписвайки и наваксвайки с всички отчети, които се бяха насъбрали на бюрото му. Бурак се обади малко след като той се настани зад бюрото си, за да му разкаже какво е станало. Според него Дефне бе умислена и разсеяна, но Йомер друго и не очакваше. Вечерта, изглежда, щеше да бъде тежка.

вечерта... вече дойде. как само я чакам  Темпи , дай малко въздух на тези двамата... и не само на тях и разбира се  любоффф

Темпи, благодаря за хубавата глава, но тези двамата май много се поизмъчиха, че и ние покрай тях. Дай им мила, поне малко любов вече, че и ние, да им се порадваме!
Хубава и спокойна нощ!

Oт рускините.

Озет к 7-й серии...
Зейнеп шокирована смертью своего мужа Галапа, после того, как Вели заставил её стать соучасницей убийства. Кадир с нежнстью заботится о Зейнеп. Кадир, Зейнеп, Джемре и Керем впервые собрались за одним столом после аварии, которая изменила ход их жизни. Это будет первым шагом к тому, чтобы стать семьей. С другой стороны, к Вели и Селиму присоединяется Демир. Адалы составляет план спасения Айлин и определяют местонахождение Вели. Между ними происходит смертельный конфликт, но Кадиру удается спасти Айлин.
От Вели он узнает, что его мать жива. Вели знает местонахождение матери Кадира. Адалы шокирован тем, что он узнал. Якуп продолжает шантажировать Бельму и Демира. Но Белма делает встречное предложение Якупу. Кадир с Керемом решают вопросы по -своему с Якупом и его друзьями, сталкиваясь в кулачном бою . Противостояние между Адалы и Вели выходит за рамки. В этой цепочке появляются новые имена. Адалы осознает тот факт, что его враги будут безжалостными и будут испытывать их жизни.

Темпи, благодаря   за поредната история

Добро утро

Ееее най-накрая да вземат Айлин от Вели! Тук вече ми е интересно много коя ще е майката на Кадир? Имах теория, че една и съща с майката на Джемре, ноооо ако наистина е жива нямам как да са роднини Кадир и Джемре
Синан благодаря ти много за преводите


Превод за такива като мен, скарани с руския

Зейнеп е шокирана от смъртта на съпруга си Галип, след като Вели я принуди да стане съучастник в убийството. Кадир се грижи с обич за Зейнеп. Кадир, Зейнеп, Джемре и Керем се събират на една маса за първи път след инцидента, който промена хода на живота им. Това ще бъде първата стъпка към превръщане в семейство. От друга страна, Демир се присъединява към Вели и Селим. Адалъ изготвя спасителен план за Айлин и открива Вели. Между тях има смъртоносен конфликт, но Каодир успява да спаси Айлин. Той научава от Вели, че майка му е жива и Вели знае къде се намира тя.Адалъ е шокиран от наученото. Якуп продължава да изнудва Белма и Демир, но Белма му предлага офета. Кадир и Керем решават проблемите си с Якуп и неговите приятели в юмручна битка. Конфронтацияна между Вели и Адалъ е по-голяма. Появяват се нови имена. Кадир е наясно, че враговете му ще бъдат безмилостни за да продължат живота си! 

Добро утро
май пак съм сама
https://www.instagram.com/p/Bs-Ai-CAjvm/?utm_source=ig_share_she … shid=8ywx27o6h5t6

Добро утро.
Диме не си сама споко.
Феновете нямат умора.

Биби
да те черпя кафе, тъкмо съм направила

 

Даам пусто е в темата. За пореден път казвам, Сблъсък не гледам и нямам мнение по въпроса. А около проектна на Баръш появи се някакво инфо и после тишина, сякаш гаргите от сериала са отлетели... Май се спряга кака да участва под някаква форма там заедно със севгилито си.

Хубав ден!

Да сложа снимка на тези, които станаха повод за създаване на тази тема