♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

Димана, много хубаво си го написала.
Само да вметна ,че никъде не съм писала ,че не може да изразява емоции. Напротив - и аз това писах ,че може и то отлично.  Но са само 5 или 6 , в смисъл ограничен му е репертоара. И ги показва по един и същи начин. Най-добри са му любовните , но има нужда да е подпрян от добра партньорка. Според мен той трудно влиза в образ и е много зависим от партньора - дали го харесва. По принцип всеки е, но при него в още по-голяма степен.
Само , че аз гледам и сцените с другите герои и там личи повечко, това което пиша. И според мен нагаждат образа спрямо него, той не си прави много голям труд да го изгражда. Не че не влага усилия, но са съобразени до възможностите му. Просто както има певци с голям и малък диапазон - неговия е малък. Но пък е красив и ярък - за това има успех. Има чар. ; ) По Баръшки

BVAR, и ти много хубаво се обосноваваш. В моя пост нямах предвид, че ти си писала, че Баръш няма емоции. Просто изредих тези, които аз съм видяла, които ми се сториха повече от бройката, която ти виждаш за него. Това имах предвид, че емоциите, които може да изразява са повече от 5-6 например. Нищо повече не съм искала да сравнявам или оборвам, а да споделя моя усет. Напълно и то изцяло разбирам твоето мнение, защото и аз дълго време мислих като теб, но с многото гледане си промених нагласите. Това обаче не означава, че съм му станала голяма фенка, както ме оцени samyil 48. Просто му харесвам харизмата и както казваш и ти, има чар по Баръшки и е ярък.
То се е видяло, че ще се гледа сериала. Искам малко повече обрати и динамика да има.

Димана : ) 

Ще гледаме, разбира се на къде без нас : ))))

Глава 37

Ясемин уговаряше последните детайли по булчинската си рокля, когато Синан влезе. Целуна я и седна срещу нея, изчаквайки я да приключи разговора си.
-   Здравей!- Усмихна му се, припомняйки си снощния скандал.- Сдобрени ли сме?
-   А има ли смисъл да сме скарани?- Отвърна с усмивка той.- Не мога да ти се сърдя дълго, дори и да искам! Един твой поглед и съм загубен!
-   Толкова лесно било значи!- Засмя се Ясемин.
-   Не ме разсейвай, дойдох по работа!- Тръсна глава, сякаш за да разбърка мислите си.- Исках да попитам дали всичко е готово за договора с испанците?!
-   Има още седмица до подписването, но почти приключихме с преговорите. Всички детайли са  уговорени, но е хубаво с Йомер да го видите отново за всеки случай преди това.
-   Значи нещата вървят по план! Производството са напълно готови, така че просто ще трябва да изчакаме да мине седмицата. В понеделник ще го покажа на Йомер, нека и той каже мнението си. А сега да се захващам с останалото!
-   Почакай! Имам и още една новина! Дефне ми писа, че с Йомер са в извънградската къща! Предполагам са се сдобрили, или поне са на път да го сторят!
-   Наистина ли? Най- после!- Синан вече почти бе загубил надежда за тях.- Значи нашата Дефне отново успя да разтопи леда в сърцето на Йомер?
-   Така изглежда. Макар че според мен този път бе обратното!- Засмя се Ясемин.- Той беше лудо влюбения, а тя тази, която се дърпа. След преживяното...
-   Нека не гледаме назад! Наистина се надявам най- сетне да са се разбрали и оттук нататък всичко да върви гладко и спокойно! В понеделник ще разберем!
-   Нямам търпение!
-   Хайде, изчезвам! Г-н Савели трябва да се обади всеки момент, нека не го караме да чака!

Йомер я пусна, макар Дефне да не желаеше това. Отдръпна се от него и се огледа, подушвайки въздуха като куче. Ароматите на горящо дърво и нещо сладко и вкусно се носеха из цялата къща, придавайки ѝ толкова много топлина и уют. Тичащата насам натам рижава котка само допълваше усещането за дом, толкова познато и желано от Дефне. Сякаш най- после се бяха върнали вкъщи.
-   Виждам, че си се подготвил както трябва!- Изненада се Дефне, когато Йомер я поведе към горящата камина.- Кога успя, та ние бяхме разделени за по- малко от четири часа?!
-   Когато иска, човек постига всичко!
-   Не всеки! Но понякога забравям кой стои срещу мен!
Докато я настаняваше на дивана и сам седна до нея, Йомер си припомни как идеята му дойде още снощи, а до сутринта вече бе обмислил всичко необходимо. Закусиха на брега и той изпрати Дефне до кантората, веднага след което позвъни на мъжа, грижещ се лятото за градината тук и живеещ  съвсем наблизо. Обясни му какво иска да подготви в къщата, след което отиде до майстор Садри. Не искаше да го оставя точно в такъв момент, затова трябваше да се увери, че с него всичко е наред.
Обади се на Дерия, докато събираше нещата им, за да информира, че до понеделник няма да е на линия и ще трябва Синан да решава сам всички възникнали проблеми. Изключи телефона си без да дочака лавината въпроси, които със сигурност щеше да последва и тръгна за кантората.
-   Кой подготви всичко това?- Дефне се бе облегнала на рамото му, свила крака до себе си.
-   Градинарят! Предполагам, съпругата му е сготвила! Казах му, че ще останем за два дни и ще имаме нужда от провизии, но са се престарали!
-   Защо си изгонил батко Шукрю?- Зададе отдавна мъчещия я въпрос изведнъж, преди да е успяла да се спре.- Той не заслужава! Да, знаеше за тайната, но аз го заклех да мълчи! Бях му обещала, че сама ще ти разкажа всичко в най- скоро време, и той ми повярва! Аз не можех да събера смелост да ти кажа, аз съм виновна, не той!
-   Всеки носи отговорност за своите действия, Дефне, не поемай вината за всичко и всички! Недей!- Ръката му се плъзна по нейната, галейки я успокояващо.- Уволних го в пристъп на гняв. Мислех си, че поне той ми е останал верен, надявах се, че има поне един човек, който не ме е предал. Когато си призна, че и той е знаел, просто побеснях!
-   Разказа ли ти как е узнал?
-   Говореше за някаква писмо от Фикрет, но не го изслушах! Не ме интересува и сега! Всичко вече е минало! Забрави го и ти!
-   Нека го помолим да се върне, моля те! Не мога да съм спокойна, когато знам, че заради мен и моите проблеми е пострадал някой друг! Той просто ми даваше време, за да събера сили и смелост да ти призная всичко! Само това!
-   Сигурно си е намерил друга работа. Надали ще иска да се върне след случилото се!
-   Той те обича като син! Сляп ли си?- Ядоса се Дефне, сядайки и поглеждайки го в очите.- Беше готов да дойде и да ти разкаже всичко още в онзи момент. За него най- важен беше ти и ми струваше ужасно много усилия, за да го убедя, че за теб ще е най- добре да разбереш истината от мен, а не от някой друг. Това бе единствената причина, поради която мълча. Защото ми повярва! Повярва ми!
-   Добре, добре, успокой се! Ще му се обадя още в понеделник!- Опита се да я привлече отново в прегръдките си, но тя го отблъсна.
-   Няма да му се обаждаш! Заедно ще отидем у тях! Тези работи не стават по телефона!
-   Както искаш, само не се разстройвай, моля те! Не обичам да те виждам тъжна! Усмихни ми се, хайде! Искам си моята Дефне!
-   Аз съм твоя! И тъжна, и весела, и щастлива, винаги съм твоя!
Наведе се и го целуна, след което се сгуши в него, загледана в огъня. Един грях бе премахнат от раменете ѝ. Оставаха още няколко.
-   Не знам за теб, но аз съм ужасно гладен!- Промърмори след малко Йомер.- Уж обещах да следя да се храниш редовно, а заради мен днес пропусна обяда!
-   Свикнала съм, не се тревожи!
-   Но се тревожа! Хайде, да поправим това!
Стана и я издърпа след себе си, обвивайки раменете ѝ с ръка. Тръгнаха към кухнята, водени от прекрасните ухания, носещи се из цялата къща. Дефне не издържа и избяга от него, поглеждайки във всяка тенджера и тава, която намереше, охкайки и ахкайки от видяното в тях.
-   Всичко това за нас ли е? Да не са решили, че ще има и още някой с нас?! Това е храна за цяла войска!- Смееше се, отваряйки шкафа със съдовете.
-   Просто не познават вкуса ни и са решили да не рискуват! Ммм, ухае невероятно! Но не са като твоите!- Възмутен, Йомер затвори тенджерата със сърми.
-   Никой не ги прави като мен!- Гордо заяви Дефне.
-   Знаем, скъпа! Надявам се скоро да опитаме и тях!- Намигна ѝ, подреждайки приборите.
-   Ако си ги заслужиш!
-   Така ли?! Виж ти!
Дефне тъкмо преминаваше край него и той я дръпна, сядайки и привличайки я на коленете си.
-   И как мога да заслужа тази чест?!- Попита Йомер със смях.
-   А може би вече си я заслужил!- Дефне опита да се отдръпне, но той не я пусна.
-   Не бягай! Остани!
Зарови лице в косите ѝ и пое дълбоко дъх. Ръцете му се свиха около талията ѝ и Дефне усети как цялото му тяло се стегна. Дланта ѝ инстинктивно се плъзна по гърдите му към лицето, ала вместо да го успокои, жестът ѝ го напрегна още повече. Вдигна лице и видя пламъка в очите му. Останеха ли още миг така, обядът им щеше да се превърне в късна вечеря.
-   Храната! Трябва да изядем всичко, за да не обидим хората! А и аз огладнях, идея си нямаш колко много!- Забърбори Дефне, скачайки бързо от коленете му.- Толкова много неща има, че не знам откъде да започнем! Ти какво искаш? Супа или направо основно?! Аз май ще хапна само пилаф, не съм много гладна!
-   Нали току що каза, че умираш от глад!- Смехът му предизвика гневния ѝ поглед.
-   Причуло ти се е! Какво искаш първо?!
-   Аз ще опитам патладжаните! Ще ти помогна!
-   Няма нужда! Стой си там!- Спря го преди още да се е изправил.- Ще се справя по- добре сама! Достатъчно ми обърка главата, повече няма да издържа!
-   Каза ли нещо?!- Попита невинно той, правейки се че не е дочул последните думи, които сама си бе прошепнала.- Помощ ли искаш?
-   Не!- Обърна се рязко тя и се озова срещу него.- Но щом си станал, ето!
Тикна в ръцете му неговата чиния и заобикаляйки го, седна и започна да рови в ориза, без дори да го изчака да заеме мястото си. Смеейки се, Йомер се върна на стола и започна да се храни, карайки ѝ се да направи същото.
-   Тъкмо се чудех кой липсва! Къде бе изчезнала?- Котето се опитваше да се покатери на краката му, а след това- и на масата.- Гладна ли си?
-   Търси си обещания от снощи пилаф! Ела, миличка, сега ще ти сипя!
-   Обещания пилаф? Какво съм изпуснал?
-   Това си е между нас! Не е необходимо да знаеш всичко!- Изплези му се Дефне, докато сядаше отново на стола си. Приятелката ѝ лакомо поглъщаше сипаното в чинийката ѝ.
-   Ще си поговорим за това отново! А сега яж! Ще имаш нужда от сили!
Последните му думи я накараха да се задави, но Йомер не се впечатли въобще. Потупвайки я леко по гърба, стана и остави празната си чиния в мивката, след което се зае да завари любимия ѝ чай. Не се засмя, макар да му се искаше. Беше толкова шокирана от казаното! Очите ѝ бяха станали огромни, ръцете ѝ трепнаха и изпуснаха вилицата, а тя се закашля. Както и очакваше!
-   Нарочно го правиш, нали? Умираш си да ме засрамваш!- Беше бясна, а очите ѝ хвърляха огнени искри, когато той се обърна.- Не че това представлява кой знае каква трудност за теб! Дори не е необходимо да казваш каквото и да е, понякога погледът ти ми е достатъчен, за да разбера какво си мислиш! Както сега!
-   И ти отново почервеня! Любимото ми твое състояние!
Приближи се и приклекна до нея, сядайки на петите си. Ръцете му се отпуснаха на бедрата ѝ, а лицето му бе на сантиметри от нейното. Лека усмивка бе разтеглила устните му, но Дефне виждаше блясъка в очите, отражение на собствените ѝ. Познаваше този плам.
-   Каквото и да става, не се променяй! Остани си винаги такава! Моята Дефне!
Повдигна се и я целуна, в началото бавно и ненастоятелно, сякаш опипваше почвата. Ръцете ѝ се плъзнаха по неговите, по врата му и се заровиха в косата, докато задълбочаваше целувката. Нямаше време и желание да забавя нещата. И двамата знаеха какво искат. Устните и езиците им се сражаваха, докато пръстите трескаво търсеха как да освободят другия от дрехите, станали такава пречка в момента. Изправиха се, без да се отделят един от друг, и запристъпваха към хола.
Йомер почти я носеше, притиснал я към себе си и целувайки всеки сантиметър открита плът, до която можеше да достигне. Краката ѝ ритаха въздуха, докато ръцете ѝ бяха здраво обвити около врата му, за да не падне. Бе заровила лице в рамото му, опитвайки да диша, макар с всяко негово докосване това да ѝ се отдаваше все по- трудно.
-   По дяволите!
Ругатнята я изтръгна от унеса и изведнъж се оказа на земята, а Йомер подскачаше на едно място.
-   Какво стана? Удари ли се?!
-   Кой постави тази маса тук?- Разтривайки пръстите на крака си, попита ядосано той.
-   Винаги си е била тук! Ела! Силно ли се удари?
-   Нищо ми няма! Ей сега ще мине!
Привлече я отново в ръцете си, поглеждайки в загрижените очи, гледащи го с толкова любов.
-   До къде бяхме стигнали?!

Неджми реши най- после да постъпи така, както трябва. Притесняваше се, а ако трябваше да е честен пред себе си, дори се страхуваше от предстоящата среща. Но този проблем се бе проточил прекалено дълго. Каквото и да се бе случило, нещата не можеше да продължат така.
-   Заповядайте! Г-н Хюлюсю ще дойде след малко!
Това, че не бяха затръшнали вратата под носа му, даде малка надежда на Неджми. Изчака иконома да се оттегли, след което оглед хола. Тук беше израснал, а тази къща му се струваше толкова чужда. Студена, празна, с изложени като в музей ценности по шкафовете. Излъсканите медни вази, чашите и другата декоративна посуда. Тежките завеси. И нито една снимка!
-   За какво си дошъл?!
Не бе чул приближаващия се старец и подскочи. Погледна виновно баща си, точно както когато бе дете и го бяха хванали да прави някоя пакост. Ахмет винаги беше невинният, макар точно той да бе измислял почти всички бели, които братята осъществяваха заедно.
-   Трябва да поговорим, татко!
-   Не ме наричай така!
-   Докога ще продължаваме така? С Йомер прекарахте скарани толкова години! Сега наш ред ли е?! Само защото се опитахме да изпълним това, което искахте от нас?!
-   Нима съм искал от вас да купувате момиче на Йомер? Аз ли ви накарах да съсипете живота на едно невинно и нищо неподозиращо същество, едновременно с това унищожавайки и самият Йомер?! Това ли поисках от вас?!
-   В началото всичко беше като на игра! Не знаехме, че те ще се влюбят наистина!
-   Не ми пробутвай обясненията на онази змия, жена си! Тя ли те накара да дойдеш днес? Със сигурност, ти не правиш нищо, ако тя не ти каже! Парите ли ви свършиха? Не очаквайте от мен нищо повече! Нека Нериман осъзнае какво наистина е направила!
-   Нериман дори на знае, че съм тук! Не искам пари от теб! Не искам нищо, татко! Но и да продължаваме така не може! Всички сме виновни! Нека забравим за миналото!
-   Няма да получите от мен и грош! Толкова!
-   Не искам пари! Времето лети! Не осъзнаваш ли колко близко е краят, татко?! И твоят, и моят! Нека не продължаваме тази безсмислена караница повече! Нека забравим миналото, да си простим и да се опитаме да продължим напред. Йомер не иска да ни погледне, нито нас, нито теб! И е прав! Ние, всички ние, почернихме живота му! Но нима това наказание не ни стига? Ние сме едно семейство!
-   Аз нямам син като теб! Моят син умря преди много години! Останах сам! Така и ще умра! Внуците му ще наследят всичко, което имам! Свободен си!
Неджми погледна тъжно възрастният мъж, приведен над бастуна си. Инатът и гордостта бяха семейна черта. Йомер толкова приличаше на дядо си, когото не искаше дори да види. Характерите им бяха еднакви, може би това бе и причината за дългогодишната им вражда. Но точно тези черти в момента щяха да обрекат този мъж на самота и тъга до самия край. Въпреки семейството, което имаше, баща му щеше да си отиде от този свят сам, заобиколен единствено от верния си слуга. Както и вещите и парите, които през целия му живот бяха по- важни за него от собствените му деца.
-   Може би наистина всеки следва съдбата си! И понякога тя е такава!
Поклащайки тъжно глава, Неджми си тръгна. Бе се опитал! И ако мислеше, че има смисъл, щеше да опитва отново и отново. Но Хюлюсю Ипликчи ги бе зачеркнал от живота си. И колкото и да не му се искаше, явно бе време и те да направят същото!

благодаря за поясненията , но написано така ме учуди , но всеки има право на мнение

 

Добро Неделно утро,

Хубаво е да се отбиеш в темата и видиш колко много има за четени и след като ги сравня с моите наблюдения да благодаря на всички за споделеното.
Гледам с интерес Елчин в „Сблъсък” – прекрасна е! Без думи, пресъздава емоциите към героя – Кадир – доверие,загриженост, топлота, любов, …, без проблем виждаш и обратните чувства, само че вече с/у героя – Вили, сега идва ред и на майчиното чувство – топло, внимателно,насърчаващо, одобряващо но и строгост, щом се налага. Има и още за изброяване – например подкрепа към приятел – Джемре;  увереност , решителност – това го показа в самото начало на сериала. Въобще, ролята която се изисква актьора да  пресъздаде като Зейнеп, Елчин е точно това в момента. Момичето го може и ни го показва – без думи, може и да съм пристрастена но това виждам и това изброявам. Тук в „Сблъсък” наблюдавам, различна от тази Елчин която бе в  „Любов под наем” , и отново да кажа, харесва ми не по-малко.
Баръш няма да коментирам, защото все още ми е рано за Гарвана. Нека да изгледам някой друг епизод и тогава, само ще вметна, че началото е обещаващо, а и добре се потрудиха с рекламата, другото ще разберем по-нататък.
А и още нещо, забелязахте ли един от героите в Гарван, който не е споменат в листата с учасници – в самото начало на епизода - малкото коте, е нее рижаво но… да попитам – Темпи този сценарии на не е копнат от твоята- наша приказка.
   И да  благодаря за „Нашата история” – глава 37 , грижиш се за нас, хубаво е , приятно е, и ми се иска още…
Ставам нахална…
    Хубав неделен ден за всички отбили се тук.

Добро утро момичета
Изгледах Гарванът ! На онлайна не ме грабна ама то е щото нищо не разбрах.
Ноооо сега ще кажа -ще се гледа! Толкояа време ги чаках тия проекти на Елбар . Признавам си, че Елка не я гледах във Вампирите, но не беше моето дизи!
Няма да коментирам кой по-добре играе Елка в Сблъсък или Боре в Гарванът! И двамата ги харесвам!
Няма да си кривя душата, че в началото бях с резеряи за Елка в проект с Киво. Мислех, че някак ще я засенчи . Все пак Киво е отдавна познат и с доста проекти зад гърба си, но той пък ме опроверга и аз с нетърпение очаквам всеки следващ епизод, за да ги гледам с кеф и Елка и Киво и задължително Мелиса и Алперен! Много ми харесва как играе това момче! Ейвала!
Да не се отплесвам, ще добавя че от 1 епизод ми хареса историята на Кузгун! И мисля, че това е ролята на Борко! А и предвид кои са сценаристи мисля, че завръзките в историята тепърва предстоят!
Много не можах обаче да разбера Кузгун какво точно иска от Дила . Дали са отмъсти на Ръфат чрез нея или наистина иска да си върне детската любов? Американския вариант съм го гледала преди много години и честно казано изобщо не помня за какво идеше реч .
Хайдииии хубава неделя

Привет отново 
 забравих да споделя мнение за интервюто  на Боре и Бурджу към списание „Хелло”.
До колкото разбрах с моя руски – може би ще добавя неща като мои възприятия, но надявам се  да ми бъдат простени.
Харесах споделеното от Бурджу, доста искрено ми се сториха отговорите и. Как само описа живота в Истанбул – няма я близостта на хората от малкото градче в което е израснала, има днес , спиш и идва следващия ден – бърз, динамичен без време за да мислиш какво е било, тоест без минало… дали е само нейната гледна точка?
Какво ще кажете за момента ,когато разказва за сливането на актьора в образа на героя, който трябва да представи пред камера – за да бъде изпълнена дадена роля добре ,то трябва да влезеш в чувствата на героя си, да го усетиш, да повярваш, за да може и публиката да повярва…
За Боре … както винаги – общи приказки и нищо лично, както писаха момичетата по горе  - обран отвсякъде, спомена малко за „любов под наем” – донесла му известност и толкова ( пропусна момента с „Делиха”),  или иначе казано - достатъчно е присъствието му… дори и за любовта и чувствата, които на екран пресъздава перфектно, пак потули с „вътрешно усещане”.
хайде до скоро...

Синан няма нищо общо с превода

Добър ден!
Благодаря на Темпи за "Нашата история"!
Благодарност и на Мелек тийм за превода на "Гарвана"!
Приятна неделя и всеки ден да сме добри, а не само днес!

Привет,момичета!Димана е описала по-подробно това,което имах предвид гледайки Кузгун без превод.Може и да съм пристрастна,но  играта на Баръш ми допада много-това сдържано мъжкарско поведение,харесва ми.Мисля,че по емоционални трябва да са жените,по им отива.Той като че ли и в живота е такъв,колкото и ние да сме любопитни за него/макар,че не разбирам тази потайност за връзката му с това природно недоразумение Кака-като си я е избрал-халал да му е-или не му пука за фенското мнение или много му пука затова не говори,пази се/.
Открих ЛПН случайно и се пристрастих и към филма,и към Борко и Елка,после открих и вас,за което много се радвам.ЛПН не ми е омръзнал,не знам ще ми омръзне ли някога,сериите се гледат на един дъх.Така изгледах и Кузгун не ми стигна исках още-дано и следващите са такива.
Сблъсък го гледам заради Елка ,макар,че е ощетена от присъствие сякаш.Акцентира се на Къванч,когото много харесвах в Забранения плод и Север-Юг,но сега играе с много гримаси, малко тежкарски тип,дават му да повтаря реплики за екранно присъствие-мое впечатление затова писах, че имам резерви.Като са на масата четиримата той им говори като на бавно възприемащи.И сега тези целувки по челото на Зейнеп-ами температура ли мери или какво-я как я целуваше Боре.
Извинявайте за дългия пост отново,но нямам лоши чувства,уважавам всяко мнение,всяка гледна точка-карат ме да се замисля-иначе нямаше да се включа в темата.
Хубава неделя на всички и успешна седмица!

https://youtu.be/LeLeWFcxezY

Неделен привет!

Леле, издънила съм се. Искам да изкажа своите извинения на "Мелек тийм", че "включих" и още един член при тях. Отдавна не бях чела форума на сериалите и не съм в час с това кой превежда. Прочетох нечий пост преди, че
сериалът "Кузгун" ще се превежда от Синан и Мелек тийм и аз като папагал го написах с благодарности.
Съжалявам и се надявам да ми бъде простено.
Искрено искам да кажа, което съм правила неведнъж, че изпитвам най-добри чувства към всички, които превеждат и съм респектирана от техните умения, труд и време, което отделят за такива като мен, които са предимно потребители.
Благодаря!