В момента чета... 60

Онзи ден тръгнах на мини екскурзия с влак и за часовете, в които щях да пътувам реших да си взема книга, която от много време отлагам - "Забравените" от Дейвид Балдачи. 450 стр. е и от тях прочетох 350 само него ден, а другите си ги оставих за снощи. Много увлекателно четиво, което препоръчвам.

Дано си струва. Отбелязах я за четене, някак съм я пропуснала тази на Балдачи.

Точно така - оказва се, че единия от главните герои е българин. Това се подразбира към края на книгата - към 370 стр.

Аз официално зарязах писанията на сър Видиядхар Сураджпрасад Найпол и започнах "Убийства в Манхам" на Саймън Бекет. Ами съвсем друга бира. Усещам, че много ще си допаднем с този писател

Прочетох последната излязла книга за Себастиан Бергман, както винаги краят ме остави в нетърпеливо очакване на следващата. В един момент си помислих, че Започнах новата книга на Самюел Бьорк, в началото съм все още и  ми е много интересна.

Прочетох "Ева" (втората част от поредицата за Фалко) и ми хареса много повече от първата. Не знам, може първата да съм я чела в грешен момент, но помня, че от една страна оцених писателския талант на Перес-Реверте, обаче от друга страна самата история, а някак и героите не ми допаднаха. Да, но сега, във втората част, впечатленията ми бяха коренно различни, и то от самото начало на книгата. И историята ми беше по-интересна, и видях повече хумор в текста, и героите тук са ми по-симпатични и интересни - или по-точно Фалко и Пакито Араня (който може да е преведен и по някакъв друг начин на български, примерно Пакито Паяка, зависи каква е историята на името, а това може да е било споменато в първата книга, но ако е така, съм забравила подробностите), Адмирала. Уви, Ева ми е все така антипатична. Но ако след първата част не бях въобще сигурна дали ще поискам да чета нататък, сега, след втората, съм убедена, че искам да прочета и третата книга.

Сега започнах една нехудожествена книга, която е озаглавена Lies My Doctor Told Me, авторът е един американски лекар (д-р Кен Бери) и разглежда най-популярните митове в медицината, като например че пшеницата и зърнените храни са полезни или че ТСХ е единственият и определящ показател за диагностициране и лечение на хипотиреоидизъм. Попрегледах я, преди да започна да чета, и изглежда простичко и конкретно написана, а в предговора авторът казва, че е насочена и към лекарите, и към пациентите. Не вярвам да открия много нова информация вътре, поне не по повечето засегнати теми, но мисля, че ще ми бъде интересно да прочета гледната точка на този лекар.

Прочетох новата автобиография на сър Ричард Брансън, наречена "Как открих наивността си". Пак е интересна и пълна със забавни случки, но е доста по-повърхностна от първата му автобиография, благодарение на която се запалих по четенето на този тип книги. Другото леко досано нещо вътре е упоритият name-dropping или на български често и нарочно споменаване на имената на известни личности от различни браншове в стил "вижте-ме-кого-познавам". За бизнесмен и филантроп от ранга на Брансън това е смешно. Извън тези слабости в книгата има крайно любопитни случки от най-различни сектори на хилядите компании на Брансън, главата за Брекзит е много интересна, както и разказа за срещите му с Обама.

Изчетох и "Жертвите, които правим", най-новите приключения на забавния изрод Себастиан Бергман, обаче за разлика от повечето фенове на Юрт и Русенфелт, аз съм разочарована от тази книга. Честно казано очаквах много повече. Поредицата започва да се изтърква. Отношенията между героите, които в началото ми бяха най-интересни, тук вече заприличват на 868 сезон на "Дързост и красота". Самият криминален случай също не ми допадна в такава степен, каквато очаквам от Юрт и Русенфелт. Прекалено изсмукан от пръстите, а целта на престъпника
Ако не приключат поредицата в следващата книга ще прецакат целия хубав замисъл и набраната дотук инерция. Дано поставят точка с чест и достойнство.

В момента чета "Автобиография на един труп" на Сигизмунд Кржижановски и съм меко казано в екстаз от пълен кеф. Няма такава фраза просто, а метафизичните му сюжети, които яко влизат под пластовете на ежедневието, са просто прекрасни. Ще гледам да напиша по-дълъг текст из публичното пространство, посветен на този автор, защото заслужава

Cioccolata, изненадваш ме с този отзив за "Ева", помня че "Фалко" не ти беше допаднал особено Тя тази поредица си е Реверте Light, както я наричаме на шега дългогодишните му фенове. Тънички книжки с повечко екшън и по-малко философия, които пише между по-големите си романи и са нарочно лесносмилаемо поднесени за по-широка публика. Парадоксално в България читателите продължават да си предпочитат по-обемните му книги, което може само да ме радва

Ако "Кралицата на Юга" е от големите, тя също не ми хареса много-много. Но съм планирала и други негови. Само че най-напред мисля да "изчистя" третата част на "Фалко", докато втората ми е още прясна.

Ами "Кралицата на Юга" си му стои в съвсем отделна графа. Абсолютно нетипична за него книга

"Големите" му са примерно "Тангото на старата гвардия", "Добри мъже", "Деветата порта", "Обсадата" и т.н.

О, "Тангото" е супер. Планирам и "Добри мъже", и "Деветата порта".

На мен Тангото ми е наааай-любимата книга на Реверте евър

Подозирам, че "Добри мъже" ще ти хареса повече от "Деветата порта". Ще кажеш като стигнеш до тях.

Здравейте!Прочетох Гръцко кафе на К.Хапсали.Като цяло ми хареса книгата,но на моменти се обърквах с толкова много герои .Сега започнах Полет над кукувиче гнездо - Кен Киси.

Искрено завиждам за "Полет над кукувиче гнездо". Понякога се изкушава да я препрочита, но се спирам, знам, че магията няма да е същата като при първия прочит преди 30 години. Още помня обаче цели абзаци от нея.
Започнах " Лятото на страха". Обещаващо начало, любимите ми 60-те.

Приключих с Павилион за жени на Пърл Бък
Книгата на места върви много мудно, трудно смилаема поради твърде различният начин на живот на едно семейство-общност от нас. След средата се раздвижват нещата и тук главната героиня осъзнава, че животът не е черно-бял, а е изпълнен с нюанси.
Не е книга, която да препоръчаш с лекота.

И на мен ми е любимо кукувичето гнездо,така силно ми въздейства,плаках на края.
Приготвих си всички книги на Дафни дьо Мюрие,но да видим кога ще им дойде реда....списъкът и купчинките се увеличават:)