Да се разделим или да остана, как да постъпя?

Досега все е бързала- да е като големите, да заживее на семейни начала, да се обзаведе с ипотека......

Защо да продължава да взима решения под натиск, вместо да си даде време?
Този път, трябва сама да премине през всичко и сама да вземе окончателното решение.

Баба ми все казваше - за всяко нещо си има време. Недей да бързаш, недей и да протакваш. Така си е. Дори в изкуството на войната го пише. Явно в нейното сърце и ум е светнала червената лампичка, че е време да се вземе някакво решение. Моето мнение е, че колкото повече противоречиви съвети й давате тук, тя толкова повече се обърква. Отговора си е вътре в нея, и тя го знае много добре, това, че може би не й харесва и не иска да го приеме е друг въпрос. На всеки човек му е трудно да признае, че се е заблуждавал известно време, не е красиво, когато завесата падне и собствената ни заблуда бива разрушена. Тя страда, всеки ден, защото усеща, че не върви по своя път. Когато плуваме срещу течението, влагаме усилия и пак вътрешното усещане, че нещо не е наред остава. А, когато се движим по пътя, който си е наш, дори да срещаме трудности, в душата си изпитваме лекота. Окончателно решение, в случая е трудно да се вземе. Тя просто иска две неща, които не може да получи едновременно и трябва да избере едното. Едното е свобода, душевна и физическа, а другото е сигурност и спокойствие, но пък ежедневно дълбаене в душичката й, от онова глождещо чувство. Всяко нещо на света си има своята цена, когато си поставим нещата по - обективно в главата, взимаме максимално добро решение на база опита ни и евентуално развитие в двата полюса на решението. Ако, й е толкова трудно да направи един квадрат на Декард http://www.spiralata.net/kratce/index.php/samopoznanieto-pat-kam … /1440-pro-svet102

Натиск? Че кой ѝ оказва натиск? Тя решението си го е взела съвсем сама, ние само си чешем езиците.
От написаното от нея аз лично прочитам това, което казвам, и което и The Catcher in the Rye казва по малко по-различен начин, но смисълът е този.
Да си даде време, но дали това време няма да е поредното загубено и за нея, и за отсрещната страна?

The Catcher in the Rye Струва ми се, че приемате нещата малко присърце, не искам да ви анализирам, аз не ви познавам, но стъпвате малко остро. ,,Остави момчето, ходи се напивай". Може би сте преживели от първо лице подобна ситуация.. не знам, не искам да изказвам ненужни предположения. Но, не мога да се съглася с острия ви език. Момичето е в момент на слабост и най - малкото, което й е нужно в момента е пасивна агресивност, като тя самата очевидно е умно момиче, и е достатъчно самокритична. Коментари от рода на ,, има хора, които си търсят драмата ".. Не виждате ли, че тя приема всяка дума и я насочва към себе си? Не е редно да се слагат етикети. Аз не мисля, че някой в живота си търси драмата. Вярвам, че всички бленуваме за спокойствие и позитивни емоции. Никога не изключвам възможността, аз да греша, но това е моето мнение. Ако греша, оборете ме. Самата аз съм по - авантюристична, и според вашите разбирания бихте ми казали същото, че търся драма. Но, уви, аз всячески бягам от нея, просто обичам нещо да пали сърцето ми и не бих стояла в скучни отношения. Рутината за някои е ужасяваща, за други рай. Всички сме различни, затова нямаме право да съдим никого.

Тя е на 22, а той на 23 години и цялото време на света е пред тях!
Един месец в самота, срещу 3 години общо минало, е нещо, което и двамата заслужават, си мисля.

И аз се присъединявам към съвета да си даде малко време и да помисли.Избързала е както с играта на семейство,така и с ипотеката,но станалото-станало.Нека помисли добре,защото никъде в живота няма гаранции,че ще срещне по-добър човек или"голямата любов" зад ъгъла.Възможно е и да си поживее волно до 30год и пак да е сама.

L.D., Не е лично изстрадано, нито е лично отношението ми към нея.
Просто се нервирам на подли хора. И не смятам, че млада за брак е равно на дебил, който не осъзнава какво се случва. Което се шири из темата- млада била, объркана била. Не е само тя млада, но има хора, които не постъпват така. На 23 не си толкова млад.

Рутина също е различно от спокойствие. Благодаря все пак за интелигентно и умерено споделеното мнение.

Кое му е острото, тя каза, че иска да се напие? Просто я цитирах. А дори не съм изказала пълното си мнение за човек, който се опитва да реши житейски дилеми, напивайки се. И няма да го направя, не целя да я обидя, а да ѝ кажа да не замотава повече човека срещу себе си, щото тук пише тя и всички я съжаляват, че е младичка и зеленичка, ама на тоя с нея със сигурност ще му е много тегаво така или иначе, така че по- добре да прекъсва агонията.

И няма да крия, подразних се от километричните постове на хората, на които им липсвала тръпка и се описват като жертви едва ли не. Сякаш тяхното е гадното. А не се замислят, че някой да те гледа като мебел и да усещаш, че е от съжаление или криворазбрана вина с теб е много по- смазващо психиката, отколкото копнежът по неизживяната тръпка. Ама, предполагам е нормално, всеки дърпа килимчето към себе си.

Леле, хора, вие ме разбихте и ме отвяхте направо Наистина ли никога във връзките ви не се е случвал момент, в който страстта и пеперудите да изчезнат? И след известно време, хоп, гледаш го същия човек, рошав и по пижама в кухнята и си викаш - ей, ама колко си го обичам!! На мен да, и в двата ми брака, и знам за себе си, че е нормално. Честно казано, мислех, че и при всички останали е така, дори не се бях замисляла. Тук за две седмици терзания и колебания, сложихте точката на една тригодишна връзка. Брей!

Аз самата имах един такъв момент в живота си, дори ясно си спомням как звъннах на мама и й ревнах, че животът ми е свършил и нищо интересно повече не ме чака. Беше точно след като с първия ми мъж направихме годеж не защото го искахме, а защото родителите ревнаха, че живеем заедно и какво ще кажат хората (не ги съдя строго, преди 20+ години беше). Да съм знаела тогава, че всъщност всичко ми предстои Но явно съм усетила натиска по този начин и съм реагирала също така.

Чудя се дали съм права, авторката да каже, но ми се струва, прочетено между редовете, че приятелят й не я оставя да си има чисто нейно женско време, компания и излизания. Ако е така, напълно разбирам защо се е сдухала. С едно единствено изключение във форума ни, не мисля, че има жена, която може да функционира без собствена "мрежа" от приятелки, да е все в двойка, все семейно. Всеки има нужда от пространство. Ако съм напипала нещо, може би си струва да се помисли за разговор в тази посока. Аз не бих живяла с мъж, който ми ограничава излизанията, дано не съм права и тук не става въпрос за това, но да се налага да се разделяте за месец, за да излезеш да се напиеш с приятелки? Странно е, нали?

Последно и стига вече, че се разлях по темата - но не спирам да се дивя във форума как намираме 20+ годишни хора за малки, за млади, зелени и недорасли. И след това се ужасяваме на висок глас що за инфантили са новото поколение. Ами как няма да са инфантили, като ние така се държим с тях. Никак не намирам една двойка на 22-23 за прекалено малка. Намирам дори за хубаво, че могат да се учат, развиват и да си градят живота заедно. Иначе какво - дискотечки, екскурзии и кафенца до колко? На 32 големи ли са вече, или още да ги пратим да си поживеят?

И аз съм за това да си даде време и да премисли много добре всички плюсове и минуси. Да реши дали ще може да живее без да съжалява за решението си, каквото и да е то. В крайна сметка всеки преследва щастието и се бори за него с решенията, които взима. Авторката знае дълбоко в себе си как да постъпи, просто още не го е осъзнала.

Да, определено е ревнив и често ме ограничава. Не всичко са плюсове в неговия характер, естествено.
Примера с напиването и излизането го дадох, защото просто започна много да ми липсва тази свобода. Аз уча медицина, дори и без мъж в живота си няма да имам времето да се напивам и излизам постоянно, а и не съм такъв човек, не това е главното, което търся в живота, но понякога определено е приятно. Просто чувствам, че не живея собствените си живот по моите желания, а по това, което “трябва”.
Подла, дебил и аз определям себе си с подобни епитети често, както прочетохте дори глезла, презадоволена, имам всичко, а съм ужасно нещастна. Причината да не му казвам с лека ръка край е точно това, че не искам да го наранявам толкова. Знам, че ще го боли, а не искам той да страда. Не се изкарвам жертвата аз в нито един момент, а точно обратното цялата вина имам аз. Явно не си изпитвала това чувство досега и винаги си била трезво мислещ човек, поздравявам те, но както виждам не всички сме “умни, разсъдливи и мислещи” хора.
Мисля да спра за момент да обяснявам, ще изчакам да мине срещата ми и с психолога, да помисля още малко, да стигнем двамата до някакво решение. Изключително много благодаря на всяко едно мнение, не очаквах така положително да ми повлияе един форум и да срещна хора с подобни истории. До голяма степен ми помогнахте да призная някои неща пред себе си, за които ме беше страх да мисля дори. Да говоря с родителите, да почувствам смелост и определено усетих подкрепа!  Благодаря и определено ще напиша как се е развила ситуацията, ако някой има интерес

Не съм те нарекла дебил само че.
Просто, че млад не значи дебил.

Сега изникна ново двайсе- че е ревнив и не ти дава да излизаш. Тогава нещата се променят. Успех ти пожелавам, дано не съм прозвучала прекалено остро.

Justagirl17 Ти не си изрод.. нито пък дебил.. Не се определяй като такава, на първо място обичай себе си, такава, каквато си. Ако приемаме всяко мнение за чиста монета ще се докараме до лудост. Не дължиш на никого, никакво обяснение, освен на приятеля си. Така, че смело напред! Всичко ще се нареди, както трябва, просто остани вярна на себе си, защото лъжейки себе си, лъжеш и другите.  

Всъщност за първи път посочваш негов недостатък. А той се оказва огромен по моите критерии. Ревниви и ограничаващи мъже не одобрявам.
Занапред ще знаеш да не жертваш приятелствата си заради другия. В българската традиция е приятелите на мъжа да стават общи за семейството, а женските приятелства да отпадат и постепенно жената да се изолира от предишната си среда. Но гледай да не го допускаш повече.
Успех с психолога.

Абсолютно същото нещо съм забелязала и аз. Приятелите на мъжа да стават общи, ходене на гостита, кафенца, ресторанти. А на жената остават някъде на много заден план, защото примерно мъжът не ги харесва, а ти си длъжна да харесваш неговите и да ги толерираш. Обещала съм си, че повече такава грешка няма да направя.

La Donna e Mobile - това е, което се е променило. Не се е променил той, променила си се ти. Точно 2-3 години, между другото, отнема един мъж да омръзне на жена си и първоначалната страст, която сега ти липсва, да си отиде.
Което не значи, че не може да се кара семеен живот и 10, и 20 години след това, пък защо не и "докато смъртта ни раздели" - някои карат криво-ляво, други карат в спокойствие и разбирателство, трети в мълчаливо страдание, но не знам някои да я карат все на тая страст.
Между другото, аз не мисля, че си "още дете" - да, 22 е млада възраст, но щом законът те смята за пълнолетна и щом ти дава право да подписваш ипотеки, трябва да си поемеш отговорността. Нищо катастрофално не се е случило, жилище както се купува така се и продава, даже може да се е качила стойността му малко, та поне разходите за прехвърляне и ипотеки да си покриете, ако го продадете за малко повече. Но и да загубиш малко пари, това е част от решението, което си взела и зад което трябва да застанеш.
За мъжа съвет не мога да ти дам, ти си решавай - щом като ти е омръзнал казвай му сбогом. Да знаеш обаче, че и следващия така ще ти омръзне след 2-3 години. И по-следващия. В един момент като наближиш 30-35 ще си кажеш "абе този да не е по-лош от другите" и пак на същата ще дойдеш. Това е моето мнение. Успех!