За хорската злоба и злонамереност в малките градчета

В малък град съм и аз.
Изобщо не им обръщам вниамние. Свикнала съм и знам,че това са хора така устроени, с такива възгледи и манталитет. Не ми прави впечатление. И това се отнася за по-възрастните те си живеет в техен си свят и имат много по-различна настройка. За тях и все още срамно да се разделиш с мъжа си, срамно е мъжа да работи домакинска работа, срамно е да не ти е под конец къщата. Жената е чистница а мъжа мамин син. Има толкова патриархално и така различно мислене,и това ми е до болка ясно. Затова и не се задълбочавам грам. Не че има за какво да ме обсъждат мен.
Недей им се връзва -времената са други, ние сме други, а хората в малките села и градчета са една особона порода. Клюките са ежедневие-къде украсени,къде не...
Всичко се обсъжда. Не можеш да излезеш като 5 за 4 щото ще кажат тая пък каква е -на нищо не прилича. Не можеш  и да се нагласиш много(особено ако си майка), ако се гласиш ще кажат-вижте я тая как се е нагласила,от де време и те гледат злобно. Всичко се знае.
Няма скрито покрито.
Мен преди години ме направиха зам.кмет(без да знам)😁 а тази година секретар на читалище(пак без да знам, само защото бях попитала за позицията). На другия ден веднага казаха,че едва ли не вече съм избрана. И хора идват и питат баща ми вярно ли е...Аз дори св не
Съм пускала😉
Хич не се занимавай. Това са хора друга порода. Цял живот съм в такава среда.Много добре ги знам.
Да не ти пука въобще.

Може и да има значение, че самата авторка е от малкото населено място. Аз съм от София и никакви клюки не са ме трогнали особено. Някои бяха толкова невероятни, че ми вдигнаха акциите чак Повечето хора и да са сглупили да дадат ухо, не са го коментирали с мен. А една истински добра както мислех приятелка като се опита да ми говори глупости, просто я предупредих, че ако продължи, ставам и си тръгвам. Тя не спря и аз си тръгнах - бяхме на кафе. После ме гони да ми се извинява и не смее нищо да каже повече.

Един познат на бившия само наистина счупи тъпомера, напи се на купон с много хора и взе да ми говори огромни простотии. Така го поставих на място, че сега се прави ако ме срещне, че не ме познава и минава на другия тротоар.

Аз ще почеткам още малко егото, като кажа, че според мен жената си има самочувствието и го е доказала. Като е осъдила задника, когато всички са ѝ казвали да си трае, като го е изхвърлила от живота си, когато го е хванала в изневяра. Като е изкарала с години в тази среда сама майка с малко дете.

Няма как човек да се справи с някой, който върви по него и го черни, единствено може да го подминава, да създаде стена между себе си него, но трябва да е и физическа тази стена, не може само ментална. Ако падне на това ниво - става като него. Както се казва: "Никога не се бори с прасе - и двамата ще се окаляте, но на прасето ще му хареса!". Да игнорира - очевидно се е опитала, защото не е от вчера това положение. Но когато съзнателно търсят да я уязвят - не е чудно, че успяват. А защо го правят - ясно е защо. Битката срещу нея ги сплотява и не им дава време да забележат собствените си проблеми. Кръшкачът няма да е щастлив с учителската щерка и бебето, изживял си е авантюрата вече, но е останал хванат с авантюристката. Със сигурност ще се опита да избяга и от тази връзка, но дотогава ги сплотява да тормозят авторката.

И да, както --Gal-- казва - със сигурност има в града/селото и нормални хора, но най-вероятно никой нормален не иска да се бута между шамарите в подобен конфликт, особено пък в малка общност. Защото после може и срещу него да се обърнат. Не може да не сте го виждали - конфликт, едната страна със сигурност е правата (поне според нас), мълчим си, за да не си създаваме врагове. Или ако не си мълчим - си ги създаваме. Особено пък когато едната страна е влиятелна, позната, авторитетна. И достатъчно злобна, за да не смее човек просто така да тръгва срещу нея.

По нагласата може да се работи, но аз лично в тази ситуация бих избягал. Когато чисто физически си принуден да си в контакт с хора, които дълбоко не те харесват и активно подклаждат вражда и настройват всички срещу теб - трябва или да водиш много грозна война, в която най-много да извоюваш някоя пирова победа. Единственият друг вариант е да направиш стратегическо отстъпление и да водиш битките на своя територия А битки сигурно ще продължи да има.

Ясно, че не е лесно дори за сам човек, какво остава за майка с дете да иде от малко населено място в по-голямо, но това трябва да е крайната цел по 101 причини в описаната ситуация. Междувременно - фокус единствено върху целта и постигането ѝ може да помогнат. Не съм много фен на виртуалните запознавания, но може да опита да създаде такава връзка, макар че ми се струва много много малко вероятно да попадне на свестен човек.

Човек и да излезе от селото или малкия град, те не излизат от него.
От себе си не можеш да избягаш.

Всички сме наясно, че няма как новата на гурбетчията да е в бяло за сметка на авторката, но щом тя самата чувства нещата така, няма какво да направим. Сигурна съм, че след време - като преживее малко случилото се, - ще разбере, че се е тормозила твърде много.
А бащата е голям манипулатор, щом сега се оплаква от новата, която още не е родила.

Като чета Орхидеята и Каролин Бингли си мисля, че емиграция зад океана е единствената смислена стъпка.

Обаче в град без български квартал.

Но от хората можеш да избягаш - на ново място никой не те познава и не те одумва.
Особено, ако си в чужбина където никой не дава пет пари за теб.

Малкият град и мен ме порази с манталитета на хората. След 20 години отсъствие се прибрах да погреба баща си и за двете седмици в града мога да напиша роман. Злобни, прости, неблагодарни и нещастни хора - скотове. До степен да не ти изкажат дори съболезнования (съседи и колеги на баща ми) , а да започнат да те ръфат, че примерно много ток си изхарчил като си светвал на стълбищната площадка докато разчистваш вещите на починалия. Не ми се влиза в повече подробности, но такава злоба и безчовечност не съм виждала никога и дай Боже да не видя повече. Включително се появи един откачалник, който ми зачви, че баща ми му дължал 10 лева от преди 20 години и да съм му ги възстановяла, пак без да изкаже поне съболезнования. След първоначалния шок се окопитих и се държах ужасно агресивно с тези маймуни - еми тогава се кротнаха, преди това не ставаше, когато ги третирах като нормални хора. Честно да ви кажа уплаших се от реакциите си - виждах се в ареста. За такива неща в моята чужбина се лежи в затвора. Мога да кажа само хубави думи за администрацията в града - професионалнисти ! Баща ми беше известна фигура в града и тази ярост ме порази!

Чак пък толкова. Крайно е. Ако си харесвам мястото и има други предимства как ли няма да се преместя някъде си заради това какво говорят хората. В случая на авторката обаче това я тормози психически и може би едно преместване ще е добро решение.
Чужбина не е панация за всичко. Има хора и хора.

Изводът какъв е? Администрацията в малкия град не се числи към хората от малкия град.
 Или пък, онова, от което ти се впечатляваш, няма да те последва където и да отидеш!?

Администрацията наистина работи изключително бързо, поради малкия обем на работа... И аз съм впечатлена.

Мисля, че много се преекспонира историята. Клюки и обсъждане има и винаги ще има.
Аз излязох на кафе с кредитен инспектор в процес на развод, когато бях още в гимназията. На другия ден майка ми ме пита какво се случва и посъветва да внимавам, защото семейни познати от съда са я предупредили, че излизам с него. А ние се запознахме в мирката, даже не помня кое ни свързваше, май някаква книга. Сигурно още едно кафе и щяха да ме изкарат причината за развода му и как съм лишила 2 деца от баща 😁
Дори съфорумките дават примери, стигащи само до близки и съседи, не за целия град.
Действително ли не съзнавате, че минимум 1000 човека, настроени срещу едно семейство, е невероятен размах за каквато и да е интрига?

Администрацията си върши работата и въпреки, че бяха млади хора и не познаваха баща ми, се държаха като професионалисти и странно, но те изказваха съболезнования и се стараеха да ни успокоят.

Да, разбрах. Какво са обаче? Не са от същия град? Не са хората от малкия град? Какво са?
Обобщенията са неверни.
Един пример ще дам. И тук, във форума клюките си вървят с пълна пара. Какви жени влизат тук?