За съжаление моя син, макар и още в началото на пубертета не е много психически устойчив.
Толкова много им се говори, че наркотиците са вредни, че от тях се умира, показват им се филми, че няма как да не им е влязло в главата. Лошото е когато в тази трудна възраст изпаднеш във вакуум. Убеден си, че никой не те разбира (най-малкото тъпите ти родители) и намериш в дрогата макар и временен изход. Знаеш за вредата, но вече не ти пука, защото само това те спасява. Пубертета е трудна възраст, а при момчетата май се ходи по ръба на бръснача. От едната страна екстремните занимания, за да се покажеш какъв мачо си, а от другата алкохола и дрогата, за да забравиш колко си смотан.
Моят вчера ми изнесе една лекция, как едва ли ще стана баба. Той много искал да ме ощастливи някой ден, но вероятно никое момиче нямало да го хареса и щял да си остане самотен и това го плашело най-много.