Любители на кучета - 88

Хахахахах.. Ама наистина помагат! Аз тая зима аха да се разболея, заболя ме гърлото, запуши ми се носът - изпих 1 блъди мери, ама много върло. Пия и ми текът сълзи от черния пипер, обаче на другия ден - ни вест, ни кост от хремата и болката хахахха

Indira и аз стискам палци 🍀
Харльо, не беше толкова зле като че ли от тия паразити 🤔 Тук като чета е зле положението .

На това попаднах в фейса и много тъжно ми стана, чак си поплаках ....
Знам, че и нас това ни чака един ден ( дано за всички ни е много далечен)и сърцето ми се свива 😔

Аби и Мередит

           Нашето 14-годишно куче, Аби, почина миналия месец. На следващия ден моята 4-годишна дъщеря, Мередит, плачейки, ми каза колко много ù липсва Аби. Тя ме попита дали би могла да напише писмо на Бог, за да може Той да разпознае кучето, когато то отиде на небето. Аз се съгласих и Аби ми продиктува следното писмо:
„ Мили Боже,
Моля те, грижи се за моето куче! То почина вчера и е при теб на небето. Много ми липсва! Щастлива съм, че ми позволи да я имам като мой приятел, въпреки че се разболя. Надявам се , че ще си играеш с Аби – тя обича да гони топки и да плува. Изпращам ти нейна снимка, за да я познаеш като я видиш. Много ми липсва!
С обич,
Мередит”
Сложихме писмото в плик заедно с една снимка на Аби и Мередит и го адресирахме до „Бог на небето”. Мередит залепи няколко марки на плика, защото, според нея, разстоянието било много голямо и написа обратния адрес. После отидохме до пощата и моята дъщеря пусна писмото. След няколко дни Мередит ме попита дали Бог е получил вече писмото и аз я уверих, че сигурно е така.
Вчера получихме пакетче опаковано в златиста хартия. Отгоре пишеше „ За Мередит ” с непознат почерк. Дъщеря ми отвори пакета. Вътре имаше книга със заглавие „ Когато загубиш приятел ”, а на корицата стоеше залепено писмото, което бяхме изпратили до Бог и снимката на Аби и Мередит. На първата страница беше прикрепена следната бележка:
„ Скъпа Мередит,
Аби пристигна благополучно на небето. Добре е, че ми беше изпратила нейна снимка, за да мога веднага да я позная. Тя вече не е болна. Нейният дух е тук с мен, точно както той е и в твоето сърце. Аби е била много щастлива с теб. Тъй като тук на небето ние не се нуждаем от нашите тела, аз нямам джоб, в който да пазя твоята снимка и затова ти я изпращам обратно заедно с тази книга. Нека ти остане малък спомен от твоето вярно приятелче!
Благодаря ти за прекрасното писмо и благодаря на майка ти, че ти помогна да го напишеш и изпратиш. Каква чудесна майка имаш! Аз я избрах специално за теб!
Изпращам ти моята благословия и помни, че много те обичам!
P. S. Впрочем, много лесно можеш да ме откриеш – аз съм навсякъде, където има любов! Бог
Неизвестен автор

Стискам палци всички болни да се оправят бързо.
Нажабурих се с топла кола - ами май излязоха някакви неща. Благодаря за съвета!
И малко да разведря темата
P.S. Това съм го чела и преди и всеки път плача на него...

Indira, стискам всички налични палци да се оправи Бари! И скоро да ни зарадваш с добри новини!

Ох, ох, тия пухкави топки 🥰

Момичета, пак плача,но от радост. Дечко живна, даже яде и пи вода.
Но днес следобед хич  беше добре. Към 15 часа ми направи гърч.Както каза доктора-паднала му кръвната захар. Много се изплаших, имах чувството,че си отива в ръцете ми. Парализира му се муцуната, в паниката си му отварих  устичката с ръце и му давах първа помощ както са ни учили навремето.Грабнах го и пак в клиниката.Там му вляха глюкоза и някакъв пастет със спринцовката направо в устата. Малко живна, прибрахме се и спа непробудно около час. Като се събуди беше бодър,гладен и жаден.
Сега тъкмо се прибираме от вечерните вливки със системата.
Изпращам ви огромната си благодарност и смятам,че голяма част от заслугата Бари да е живичък е ваша.
Целувки с първата снимка след като дойде на себе си малчо

Четях със стиснати палци и треперещо сърце ...Ура за малчо!

Дребосъците са по-поддатливи на такива кризи. По бързо се обезводняват, по-лесно им.пада кръвната захар.

Току що осиноивх две орхидеи от приятелка и и двете котки в момента ги наобикалят и ги сплашват.  Смятам и че ще им кажат, че са осиновени, щото и двете са гадини. Рея спи.

Индира, само да знаеш - не отваряй устата на кучето, докато е в гърч. Няма опасност да си глътне езика, но може да те нарани сериозно, ако те захапе конвулсивно. По-добре гали и говори спокойно, а като премине гърча, веднага на вет. Ще стискам палци да се оправи бързо и да няма повече такива ситуации (аз бих си умряла на място, та да се чудят мен ли да спасяват, кучето ли).

Коте, бебенца са толкова сладки
По кое време започват да ходят и да пишкат навсякъде? Не съм имала кучило вкъщи и нямам никаква представа!


Индира, направо ми спря сърцето и превъртях да видя края на поста ти! Ох, още си плюя в пазвата! Желязна си, браво! Да му е за последно на дребосъка това изпълнение! Говорихте ли с хората, от които сте го взели. Може и другите кучемца да са болни. Направо ми се повръща от подобни развъдчици. На 40 дни кученцата се разкарват набързо и друг да ги мисли. Пфууу, ядосах се... пак!

Индира, абе момиче, едва дочетох поста! Браво на малкия таласъм! От радост съм готова аз лично да му измия зъбите, да знаеш! Само да живне и се възстанови 😘

Ох, покрай Бари забравих за Х - серията любимци  
Джуджанка, ми те още не са отворили очички , че да видим кое с какъв цвят е. Коте, ти като майка-баба трябва да знаеш - променя ли се цвета на очите като при човешките бебета след като спрат да сучат мляко от мама?

Джуджанка, на около 3 седмици почват да щъпуркат и да правят белички. На 2 седмици отварят очета и първите дни са като терминатори - само 1 отворено око се блещи насреща ти.
Биляна, променя се цвета, ако правилно си спомням. Ама ще питам по-помнещи от мен и ще пиша пак със сигурност.
П.с. питах, променя се цвета

Значи да очакваме изненади от Х -групата 

Боже, още помня малките унищожители като се разщъкат какво е.
Овчарката ми роди 11, но оживяха 8. Тежко раждане и не успя да роди навреме всичките, последните си бяха отишли преди да се родят.

Като зпочнаха да щъкат беше страшно. Пишкат три, докато забършеш се изакват две, докато почистиш се изпишкали няколко нови мъника.
Едва им намерих собственици, даже имах две овчарки за цели две години. За съжаление малката Съни имаше рак по време, когато почти нямаше адекватни ветеринари....

Та вече кученца аз не.