Момичета, бях част от темата, когато започвахме опити за първото си дете през 2016. Радвам се, че оттогава насам почти няма познати никове 😊
Въпреки, че не съм писала в темата, я следя редовно, защото обичам да виждам хубавите развръзки.
Сега пиша, защото от известно време насам постовете са унили, и всяка приема едва ли не като лична обида новината за нечия бременност. Прави сте, не съм на ваше място, и не мога и да си представя колко ви е тъжно нещата да не се случват. Но повярвайте, жените при които се случва по-бързо не ви навират умишлено бременността си в очите, нито я обявяват за да дразнят някого. Те няма как да се скрият от всички през тези 9 месеца. Не се оставяйте да бъдете повличени в дупка на отчаяние и разочарование, ако има проблем търсете го и се борете за мечтата си, но винаги бъдете позитивни. Аз вярвам, че силното пренапрягане и непрекъснатото повтаряне “защо при мен не става”, наистина могат на психологическо ниво да блокират процеса. Както например при силен стрес рефлексът на потичане на кърмата може да блокира за известно време, както при уплаха косите могат да побелеят и тн. Мозъкът е нещо удивително и позитивната нагласа може да е много полезна. Съзнавам, че това може да прозвучи дори нагло, на жени минаващи през “n” на брой процедури без успех, но истината е, че е много по-добре за психиката да не се трови с отчаяние и озлобление. Да изпитвате тези емоции изобщо не ви прави лоши хора, прави напълно нормални, емоционални човешки същества, имащи мечта! Но опитайте да повярвате, че вашето дете ще дойде при вас, с дълга или с по-кратка борба, но ще дойде. Варвам, че всяка една от вас ще види своето чудо! Имам много случаи на познати, след първо инвитро, заченали второ спонтанно, даже едното неочаквано. Тоест когато психиката вече е някак отпусната, и тялото приема само положителни сигнали на щастие и спокойствие, чудесата се случват!
Съжалявам, ако някой се засегне, не е нова целта ми. Знам колко е лесно отстрани, но повярвайте, мрачното настроение пречи, и сигурно не е като да щракнеш с пръсти и да засияеш, но постепенната работа за смяна на нагласата може да даде страхотни резултати. При мен поне това е сработвало отлично в друго отношение!
Искрено желая успех на всяка една от вас!
Виж целия пост
Въпреки, че не съм писала в темата, я следя редовно, защото обичам да виждам хубавите развръзки.
Сега пиша, защото от известно време насам постовете са унили, и всяка приема едва ли не като лична обида новината за нечия бременност. Прави сте, не съм на ваше място, и не мога и да си представя колко ви е тъжно нещата да не се случват. Но повярвайте, жените при които се случва по-бързо не ви навират умишлено бременността си в очите, нито я обявяват за да дразнят някого. Те няма как да се скрият от всички през тези 9 месеца. Не се оставяйте да бъдете повличени в дупка на отчаяние и разочарование, ако има проблем търсете го и се борете за мечтата си, но винаги бъдете позитивни. Аз вярвам, че силното пренапрягане и непрекъснатото повтаряне “защо при мен не става”, наистина могат на психологическо ниво да блокират процеса. Както например при силен стрес рефлексът на потичане на кърмата може да блокира за известно време, както при уплаха косите могат да побелеят и тн. Мозъкът е нещо удивително и позитивната нагласа може да е много полезна. Съзнавам, че това може да прозвучи дори нагло, на жени минаващи през “n” на брой процедури без успех, но истината е, че е много по-добре за психиката да не се трови с отчаяние и озлобление. Да изпитвате тези емоции изобщо не ви прави лоши хора, прави напълно нормални, емоционални човешки същества, имащи мечта! Но опитайте да повярвате, че вашето дете ще дойде при вас, с дълга или с по-кратка борба, но ще дойде. Варвам, че всяка една от вас ще види своето чудо! Имам много случаи на познати, след първо инвитро, заченали второ спонтанно, даже едното неочаквано. Тоест когато психиката вече е някак отпусната, и тялото приема само положителни сигнали на щастие и спокойствие, чудесата се случват!
Съжалявам, ако някой се засегне, не е нова целта ми. Знам колко е лесно отстрани, но повярвайте, мрачното настроение пречи, и сигурно не е като да щракнеш с пръсти и да засияеш, но постепенната работа за смяна на нагласата може да даде страхотни резултати. При мен поне това е сработвало отлично в друго отношение!
Искрено желая успех на всяка една от вас!
Относно това дали е имало овулация - има само два начина да се определи това - единият е с фоликуметрия, а другият е с мерене на базална температура в домашни условия. Не се доверявай на симптоми - те не са 100% сигурен признак за наличието на овулацията.