Не мога да подмина и този момент!


- Ще давате булка? Елмаз, аз защо не знам,защо не казахте?
- Не, господине, не е Елмаз! Ще сгодяваме Нур, дори вече я дадохме.
- Нур ли ... Не разбирам... Какво сте направили?


- Какво беше това? Какво беше това?
- Ела, ще ни видят, да минем оттам...
- Какво значи ще ни видят! Питам какво означава това ... Веднага ми кажи ... Ти знаеше ли?
- Ийт, моля те ... успокой се малко! Застани тук!
- Ти знаеше ли за това?
- Не, разбира се! Полудя ли?!
- Е, как да не полудея! Ти си моята жена и пред очите ми те дават на друг! Как да не полудея?!
- Останах с отворена уста! Не знаех какво да направя! Не знаех какво да правя, наистина!
- Аз знам, знам много добре какво да правя ... Достатъчно, ще сложа край на театъра!
- Ийт, стига, какво смяташ да им кажеш?
- Това, което трябваше да кажа отначало! Всички ще научат истината!
- Ийт, стига глупости!
- Аз ли говоря глупости! Ти си моята жена и пред очите ми те дават на друг!
- Успокой се! Какво ще стане ако им заявиш, че съм твоя жена ... Умолявам те, не ме хвърляй отново на дъното, моля те?
- Какво искаш от мен, какво очакваш? Как да реагирам, като знам какво става?
- Добре, остави на мен! Обещавам да реша въпроса!
- Ще го решиш днес, иначе утре аз ще го реша!



























































































