С какво ви дразнят свекървите - тема 105

Понякога жените наистина изкукуригват, не може да се предвиди. Не съм от тия, които си мислят "на мен няма да се случи", може и да се случи. А пък може и да не. Като гледам пишещите тук по-възрастни жени са доста съзнателни, разбиращи, анализиращи, едва ли са като моя звяр в личния си живот. Може и аз да стана нормално бабе.

Каквото да правиш, все няма да е каквото трябва. Сърдити сме със сина, виновна съм, но не е реагирал до сега и не знаех как се чувства.Лошо...Не  е женен, споко ,няма намесена снаха.

Ами, случи ми се веднъж. Пробва се свекърва ми насаме да ме обвини за нещо, което си е наумила (че мъжът ми ходел рядко в тях, защото не съм го пускала). Не се разправях 100 часа, съвсем тихо, кротко и кратко ѝ обясних, че не само че не е вярно, но и че ако не съм аз да го ръчкам, и толкова няма да стъпва в дома ѝ. Обясних ѝ и защо, както и ѝ припомних една случка, в резултат на което и на самата мен не ми се ходеше вече у тях. И че малкото пъти, когато ходим, е израз на уважение от наша страна, а не демострация на липса на такова.
Нищо не каза, замълча си. Дали ми повярва, не знам, но явно не очакваше и не беше подготвена за моята реакция.
Мъжът ми не ми е подхвърлял изречения след това, така че изобщо не разбрах дали му се е оплаквала нещо, или не. Аз го информирах за разговора.
Още от началото на брака ни си беше научил урока да не разнася клюки между нас двете. Коя какво казала по адрес на другата – си оставаше между участниците в разговора. Най-голямата гаранция за нормални, човешки отношения между хора, които не се харесват особено.

Как Сийке ,това върви при разбрани хора.След опити взех да споделям всичко с мъжа ми информативно.Така не е само  едната страна да дудне,има представа и за моята гледна точка като го подбере мама.Тя изригна направо ,скара ми се:Ти всичкох му  казваш ,мъжът трябва да знае жена си само от кръста надолу.
Буквално това ми каза, ама спря да ме ковлади и той да взема страна.Като искаш мир и  нямаш избор къде да ходиш, ползваш всеки вариант да го постигнеш.Гадно е да те  причакват и  дуднат кво трябвало да става.Знаете, че има периоди в живота,малки деца ,много работа , други  дейности и хора около вас и  само това трябва да се  допълни   и прелее та да гръмне.
Не претендирам за култура на общуване.Но оцелях.

Така е Боряна, но сега много малко жени изобщо ще търпят такова нещо, камо ли да се борят това семейство да оцелява. Постигат си мира, като зарежат мамин златен и го оставят да си живее, вярва и съществува само и единствено с майка си. Спасяваш нещо, ако има смисъл, ако няма го разкарваш от живота си. А семейство, в което няма доверие и някой от тях вярва повече на трети човек, за мен не е семейство. Доверието е най-най-най- важното в едно семейство. Ако го няма за какво ти е такова? И ако едно време е било важно семейството да се запази с всякакви компромиси, то сега не е най-важното, а в какъв вид ще се запази.

Как' Сийка е права, че е излишно мъжът да носи какво казала жена му за свеки и обратно.

ма ко, друг е въпросът дали днешния модел е по-добър. И едно време имаше разводи, не бяха чудо невиждано. Но не се дебнехме сакън да не измиеш 1 чиния повече от мъжа си.

Всеки може да сгреши. Какво толкова е направила, че заради една случка спря да я харесваш и вдигна жълт картон? Хич ли не се е постарала в добрия смисъл?

Ох, дълга история с имоти и техни роднини, нямаща нищо общо с мен.
Със свекърва ми поддържахме любезни отношения, без конфликти, претенции и очаквания, просто защото такива граници беше поставил собственият ѝ син. Никакви картони не сме си вдигали. Статуквото ни устройваше и двете.
Както вече казах, синът ѝ се сещаше рядко и ходехме у тях (2-3 пъти годишно) само след дълго настояване и побутване от моя страна, защото все пак, каквито и да са, са му родители. Нищо, че майка му се държеше с него като мащеха.

След смъртта ѝ роднини ми разказаха как ме била хвалела за разни неща и ми стана криво, че не съм го знаела преди това.

Ми да, не се дебнеха да не измият една чиния повече, ама защото мъжете изобщо не миеха чинии. Всичката домакинска работа беше за жените, които и на работа ходеха.

ПУСТИ СВЕКЪРВИ   -.   Из мрежата.

КАКВО ДА ВИ РАЗПРАВЯМ?

    –Ех, –въздъхна Василка--всички мои роднини зетьови си имат, а мене снаа ма люлее.Така ма люлее, чи чак ма втриса. Като морска болест е.
Гледаш го таквоз слаботелесно, гласа му не излиза като на примряла мачка, пък подмолно
действа, досущ като къртица. Хванала слабото място на Танасчо, сина ми да я жали за всичко... Седнем на софрата, не ще да яде.Той я приканва, тривожи са. У нашта къща тъй си знаем.. който не яде и не пие, за доктор е...
Ама как да яде като не е гладна. Като слезе надолу за хляб, от сладкарница в закусвалня влиза.
Хууубу да са натъпчи с фафли и мокри пасти и да са напий с лимоната, въри после я карай зорлем да яде.Тревожи са, колкото щеш... болна ли е?
Няма да забравя, като роди второто,  унуче, сватята й донесла от скришна страна една варена и препеченка млада ярчица. Сама да си я изяде. Барем да не беши давала кокалите на кучето, ами да ги зарови някъде в градината, да не разберем, ама  тазбра се...
Тюююю то бива, бива типьогьозлък, ама чак толкова...
Лелеее, пък много докачлива на тема рода. Дан продумаш за техните. По цял ден реве, а вечерта ма наковлади на Танасчо, сина ми,б като е пиян да ма бий. Колко пъти ми й посягал заради нея... гадинката мръсна.
Пък родата и като цигански клан – трима братя с жените си, три сестри с мъжете си, по две сополанчета, майка и,баща и, на майка и сестрата с мъжа си...смятайте колко са, че им изтървах бройката.
Като довтасат на гости и столовете на комшиите не стигат та чак дървеното магаре, дет го ползваме да режем дърва от двора в одаята внасяме да седнат.
На нашта сватба с дъртия толкоз народ нямаше.
То бива гости, ама  ден до пладне бива. А те забравят да си ходят. И на празна маса не стоят.
Цял ден масата наложена, хич не я дигаме. Стават, колкото да идат до нужника и обратно пак ма зареждане...
Напълниха го, ей! Нов тряба да ровим.
Изклахме де що живинка имаше на двора. Няма вече нищо, гаче османлии са минали
Кат си идат най-сетне   ее...  промърворвам пред нея, нещо, ама вечерта пак скандал. Ни тъй, ни инак...като има защита от Танасчо...
Уж съм лоша, уж не мож да ма понася пък като тръгне за към майкини си на гости се от мене пари иска за пътните. Ама не иде направо да иска ами внучката праща,/знае ми слабото място/, че на нея не мога да откажа. На моето име я сложиха и ми я харизаха. Седем години съм я гледала,от парче месо, а те  с Танасчо седем години  медени караха.
И пак хубава не съм станала. Няма и да стана, защото не булчина майка, ами булчина свекърва са ме нарекли хората.
Но здраве да е. Ама...чунким го има.

Дони Колева
1996г.

Може би щеше да е забавно, ако не беше тази простотия. "По цял ден реве, а вечерта ма наковлади на Танасчо, сина ми,б като е пиян да ма бий. Колко пъти ми й посягал заради нея... гадинката мръсна".
Жалък опит. Не искам да обидя никого, най-малкото zizy ziz, която го пусна, просто ми стана едно супер гадно, като го прочетох.

 Дано да няма такива синове.

Сега се сетих за една случка с моята свекърва. Говорим си за едно магазинче в което има разпродажба. Споделям и, че съм хвърлила око на една рокля. На следващия ден тя пристига засмяна до ушите, накупила си дрехи от там и  ми носи моята рокля. Останах със зяпнала уста. Не крия, че се зарадвах и се изненадах много. Минава един час и мен ме човърка нещо. Отивам при нея и я питам колко и дължа . Тя ми казва колко струва и ме моли учтиво да и оставя парите на масичката. Стана ми неудобно. Оставих ги , а роклята не облякох никога.

Хмм и аз не бих я облякла.
Моята никога не би ми взела пари, но за сметка на това всичко, което дава (подарява) е с етикет, за да е ясно колко струва.

Да, моята също. На всички подаръци стои лепенката или етикета.Практична жена