Дали се забравя така лесно?

Моето първо раждане също беше кошмар, но в подробности няма да изпадам, да не те стресирам допълнително. Нищо не забравих и дълго време не се реших за второ. За секцио обаче не бих се навила, не знам защо, просто съм си втълпила, че е по-рисково и повече ме е страх от нормалното, но това са си мои си страхове. Не мисля, че второто е по-лесно, само е по-бързо. Но ти се навий да не се тревожиш. Опитай се да мислиш само за детето. Пожелавам ти всичко да мине по вода и да са били напразни притесненията ти!

   Нищо не се забравя, просто не мислиш за това докато не забременееш пак и тогавааааааааааа си спомнаш всичко с най-малки подробности  
С епидурална  упойка няма да имаш такива страшни моменти 

Върл противник съм на секциото по желание, но в твоя случай бих го препоръчала! Бих казала, че имаш медицински причини!
За справка - моето раждане беше кошмар - какъвто описваш. Не съм го забравила и не мисля, че ще успея някога, но мисля да имам още едно дете. И се надявам този път да е различно...

Първото ми раждане беше много трудно. Освен болката, която продължи 7 часа (за силната болка говоря), освен гадните туширванията (5 бр, по време, на които дори не помня какво съм правила от болка) имаше и друг фактор, който направи раждането трудно - животът на бебо и моят живот бяха спасени на косъм...
Въпреки това, аз предпочетох и вторият път да раждам естествено. Помнех всеки миг на болка и ужас, но мога да кажа едно: две еднакви раждания - НЯМА...
Второто раждане мина неусетно - само за час и половина трая цялата процедура. Дори не разбрах какво стана - просто бях родила...
Според АГ-то ми, вторите раждания винаги преминават много леко и неусетно за родилката... И аз го потвърждавам...

Не мисля, че е до праг на болка. При някои жени раждането протича по-трудно от други.  За съжаление, в България ако нямаш уговорка с лекар  може да те оставят да се мъчиш и после да имаш психически травми от раждането. Докато се възстановявах в болницата видях 2 жени, които бяха раждали без уговорка и доста трудно. Ражданията им бяха протекли за повече от 24 часа. Нямали са разкритие, но водите им са изтекли. Мъчили са ги да раждат нормално. Накрая са използвали вакум. Едното бебе имаше оток на мозъка от това. А видях и друга жена, със същите показатели, която като са видяли, че не става са й направили секцио. При мен беше същото. При първото ми раждане бяха ми изтекли водите. Нямах никаква родова дейност 20 часа след това. Системата не ми подейства изобщо. Прокървих. И лекарят, който ме следеше, направо каза да ме подготвят за секцио.
Нямам травми от ражданията. Ако успеем да се справим много бих искала да имаме и трето дете.
По-добре се уговори с кадърен лекар, за да си по-спокойна. Нека той да прецени как да раждаш, но съм сигурна, че няма да те остави да се мъчиш.

Напълно те разбирам , мила . Аз се чувствам по абсолютно същия начин с тази разлика , че моето раждане беше преди 6 години . Аз го определям като ад , без да ме интересуват праговете на болка ! Според мен факторите за мъчението на една жена при раждане не се определят само и единствено от психическото и състояние . Много от лекарите , за да съкратят времето на раждане използват системи с хормони , които наистина те докарват до желание за собствената ти смърт Почти не помня колко такива системи ми пуснаха , родих за 5 часа , 4 килограмово бебе с 8 шева ( добре , че ме срязаха иначе не знам колко щяха да бъдат ) и всичко това в името на бързината Сега пак ми предстои раждане и мра от притеснение На секцио няма да се подложа , защото от операция ме е страх много повече , а от упойки да не ти обяснявам колко ... Единственото което знам е , че повече няма да позволя предизвикано раждане с всичките им докторски такъми Усспокоява ме идеята , че все пак е второ раждане и може да ми се рамине по - леко , но знам ли ...
Извинявай не исках да те плаша допълнително , но твоите изживявания са толкова близо до моите ...

Забравя се според мен. Отидох в болницата с разкритие 3см- без болки и контракции, включиха ми система и се почна , да ама не - плода бил тилно разположен и губеха тоновете и решиха да минат директно на вариант - секцио.Докато ме упояваха се молех по-скоро да умра от болките и контракциите и се заканих , че това ще е , че повече не искам и да помисля за второ дете. Но като се събудих и като си гушнах бебо на петия час от операцията, забравих какво съм мислила преди това.
Но при всеки е различно!

Аз родих с епидурална упойка и мога да кажа че спомена от раждането е само приятен.Никакви болки след упойката.Никакви странични ефекти.Така и 100 деца съм склонна да родя.
За съжаление упойката се плаща - мисля около 150-160 лв.
Леко раждане 

да,да,на мен ми трябваха 12 години за да позабравя кошмара след секциото

Буболина, все едно себе си слушам  Толкова ме беше страх от раждането, че няколко години отложихме забременяването ми. Другата седмица дъщеря ми става на 1 годинка, живот и здраве, но още не съм забравила раждането. Постоянно ме връхлитат спомени, не го искам, но явно психически още не мога да го преодолея. Преносих 11 дни, на осмия ме приеха за наблюдение, имах 0см разкритие, три денонощия имах контракции на 5 минути, в резултат на които не бях спала изобщо от болка. Прегледите за разкритие бяха кошмарни, не искам да си ги спомням  Лекарите прецениха, че е по-добре да оставят бебето да тръгне само, не искаха да ми предизвикват раждането, защото всичко беше нормално с бебето. Вечерта, когато ми казаха, че вече раждам, имам 4 см разкритие за епидуралната и ме пращат в предродилна зала, единственото ми желание беше да спя, нямах сили за нищо, а трябваше да раждам. След поставянето на упойката се почувствах абсолютно нов човек, дори се шегувахме с анестезиолога и си говорихме за книги, успях и да подремна. В момента, в който ми казаха, че главичката на бебка вече се вижда и трябва да напъвам, кошмарът се завърна отново. В момента на изгонването намаляват действието на упойката, за да можеш да усещаш напъните. Е, такава болка няма! Нямах сили да напъвам, пробвах различни пози, спеше ми се зверски, беше ужасно! Няма да забравя беба ми беше застанала от дясната страна на корема, беше странно и страшно. В един момент се предадох, за секцио беше много късно, главичката почти беше излязла. Предложиха ми форцепс и веднага се съгласих, сложиха ми пак упойка. А в момента, в който се събудих чух плача на малкото ми момиченце. Всичко е било наред! Единственото, за което съжалявам е, че не успях да я гушна веднага след раждането, а няколко часа след това като излязох от упойката. Възстанових се изключително бързо след раждането, но винаги ще си го спомням!
Извинявам се, че написах цял ферман 
Само да добавя, че не искам и да чувам за второ дете. Не защото не искам, а от страх!
Буболина, стискам ти палци, мила! Дано второто ти раждане мине бързо и безболезнено! Абсолютно те разбирам и ти влизам в положение, горе главата!

Успех и дано всичко мине леко

Буболина, все едно аз съм го писала след първото си раждане. Такъв кошмар беше, че изобщо не исках да си помисля за още едно дете и колкото повече наближаваше второто толкова повече ме беше страх, дори до последно щеше да бъде секцио, но така се развиха нещата, че докато започнат контракциите и Йоан се появи на бял свят. Но при мен разликата в годините е много малка и гинекологът ми каза, че това е оказало огромно влияние на лесното раждане.
Кураж и спокойно.      

Иска ми се да ти вдъхна кураж, защото ми звучиш много стресирана от предстоящото раждане. Надявам се и думите понякога да помагат.  
На много места съм чела, че точно този страх е основната причина за голяма част от болката по време на раждането. Нервната система на жената е едно цяло и страха довежда до състояние, което затруднява родовата дейност. Страхът довежда до произвеждане на  високи дози адреналин, а мозъкът насочва всичките си сили към "спасяване" на тялото, подложено на опасност. Кръвоснабдяването на матката е много слабо, а това увеличава болката, жената е стегната, мускулите са съкратени, а не отпуснати - това е ответната реакция на тялото в опасност.
Горенаписаното е неточен преразказ, но идва да каже, че точно страхът, отрицателната нагласа са твоите най-големи врагове - опитай се да помислиш позитивно, самонастрой се ...
Ох, не знам дали ще ти е възможно, но пробвай ...
Стискам ти палци!!!

Искам да ти дам линк към една тема за ражданто, която много силно ме впечатли - можеш да почетеш, ако имаш настроение.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.msg790827#msg790827

И аз да се присъединя към Incandescent с един линк с полезни съвети, упражнения и статии за това как да се справиш със страховете си и болката при раждането( лично аз смята, че ще ти помогне много повече от това да четеш историите " на кой му е било по-гадно раждането", ама ти си преценяваш ).
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0;all

Аз също нямам база за сравнение и не мога да ти дам съвет, но наистина ти желая леко раждане. Дано този път бъде много по-различно за теб и да го запомниш само с добро.