КГБ = Клуб на Готините Баби - 194.

         Марина,ти не си ли съгласна,че политическите коментари напрягат темата?Но ,някои подхвърляха често,лека полит.агитация.  Повечето замълчаваха.Аз избягвах да влизам  в такива разговори,но сега реших да се включа,за да разбера тези,дето редовно ни облъчват как ще постъпят.Видя се,колко зле се отрази и как чуждото мнение дразни.
          Цензура не трябва да има.Помниш ли,че имаше опити да се цензурират ежедневните домакински дейности,които някои си споделяха.Не били достатъчно възвишени,нали...По същия начин може да е дразнещо всичко,което поместваме.Това исках да кажа.Има момичета,които не пишат заради това.
          Фло,много добре ми дойде песента.До сега слушах и други.Направо ме събуди.

     [

Ефикасно средство когато почувствате ,че се разболявате .още в началото.https://apteka.framar.bg/30038143/%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%BE … 0-%D0%BC%D0%B3-20

Каква цензура на готвенето ,Яжка?И  политиката  отдавна   бяхме  забранили ,но не почнах аз мисля.В смисъл май аз не исках САМО готвене  и честитки да е, а повече опознаване, повече общкуване.Щото иначе става някак стандартно и дежурно, без спонтанни и човешки , топли отношения.Сякаш е извадено от  някакъв правилник.Не мисле да сме се обиждали сега с политическите  размисли.
Моите  забележки да го кажа е да не е повърхностно, само отгоре , а да вникваме в същността и причините на нещата. И това е само   когато има тема да се дискутира, за гозбите какво вникване, вече не се обучаваме как се държи нож.
Прехвърчат искри,  и  точно пък дето взеха дейно участие  и от с категорични нагласи    правят бележки да не говорим за политика.
И аз не я обичам.Но тя определя живота ни.От нея  са следствията  , дето  се отразяват всеки ден.
И това дето сега пиша не е политика , то е  друго.Тук било развлекателно , добре.Не знам поезията какво пък пречи на развлеченията.
Аз пък мисля че някои не пишат не заради друго ,  а защото се чувстват изолирани и  неразбрани. Не им харесват поезията,  мислите , интересното за тях ,  или нещо друго важно им.
Точно това  исках да  изкажа-като се махнат тези неща остава дежурно, дървено , без емоции и  топлина и човечност  ,като в партиен вестник    нормативно общуване.Което пък аз не харесвам ...Но пък никой не ми дърпа ръкавите да харесвам нещо.Регулаторния орган  е другаде.
Никога не съм се привързвала към нещо чак толкова да не мога без него.
И ми липсват тук и Иха ,Мая Светълчо  Шпунци  и още  някои дето  минават само , но са още тук и пак липсват.Явно  личните срещи допълват нещата, но не са за всички.Лека нощ и от мен.                                                                                                                                                                                                                                            

След такова изказване на Яжка се обезмисля цялата концепция на форума ,да контактуваме ,в което влиза да изказваме мнения ,основно за внучета  но и теми от живота.Не виждам никъде агитация и облъчване.Та ние сме на 60 и кусур години ,ако на тези години нямаме мнение и визия за нещата за какво сме живели.В това е разковничето ,в многообразието и различието да можем да си говорим, а при повечето от вас и да се виждате. Аз мисля че всеки може да си изказва мислите  ,какво е политиката-  ами мръсна работа ,но без нея не можем тя определя живота ни.

Маринка, моля те, недей да лишаваш компанията от присъствието си. Много ме кефиш. Въобще, всички тук са големи сладури и типично по женски и както ни подхожда на възрастта, в известна степен докачливи. Но пък какво от това? Ако до сега не сме се научили да отсяваме зърното от плявата, вече ни е време. Човек се учи докато е жив. Аз обичам да говоря с интелигентни хора, дори и да не сме на едно мнение по някои въпроси, удоволствието да разменям мисли с такива хора, е неописуемо. То верно, че "ранъта праи борбъта", обаче ние и духът трябва да ценим - и за него да се грижим, да е на ниво и добре поддържан.

                                На тръстиката съм целодневно и за това съм ранобудничка!
                                По повод на дебатите си мисля,че няма нищо лошо да се чуе мнението на всички по теми без ограничение.Ако обаче се "хванем за косите" или се обиждаме  не само,че не сме поумнели с възрастта,но сме и изглупели.Няма как да сме еднакви -факт.

Добро утро момичета! Дидиа-благодаря за ободряващата напитка.Благодарности и за хубавите песни-Ивлин и моя любимец е Иван Дяков.А колкото за лекарството АВИРОН, след няколко опаковки, изпити от мен и ММ-уж оздравяване и изненада-и двамата се тръшнахме от тежък грип. Отивайки в спешен кабинет и споделихме, че сме пили въпросното лекарство-мнението на лекаря бе отрицателно-колегите му, които са го пили-след това са били в болнични-наша милост. Може пък при настинки да помага - зависи от организма на всеки.
   Маринка-пишеш, че ще подреждаш снимки.Имам обещано-от десетия юбилей на КГБ да качиш снимки - нали не си забравила, че има 2-3 години и идва 15 ят рожден ден-само здраве и живот да е.
   Снощи бяхме на културно мероприятие-135 години на военоморските сили-много труд са дали музикантите, но...някак си на болшинството от публиката не допадна концерта-личеше по аплодисментите а и случайно дочутите реплики.Бяхме си устроили среща с приятелка от детството-е това поне беше зареждащо.

 Добро утро и от мен!
Допивам си вече кафето от Дидия, радвам се на синигерчетата на дидимити, слушам  песните - какво по-хубаво от това! А довечера ни е и концерта за 3 март!
Дидия, напълно съм съгласна с теб! За това обикновено споделям само неща от моя живот без да правя обобщения и изводи.
Фло, не можах много добре да разбера какво общо има порнографията с психологията на здравето
Маринка, все ще те питам и все забравям - прочете ли книгите на Иванчо? Сподели на лични какво ти е мнението - МОЛЯ! Ама съвсем честно!

Добро утро и аз се присламчвам към кафепиенето .Пуснала съм една песен само я слушам набила ми се е в съзнанието

Дидимити препоръчаха го и затова писах за него .Аз се спасих с едно лекарство купено от Турция за 1.60 лв
При нас се показа Слънчо Слушах прогнозата другата седмица до 18 С.

Добро утро, момичета!

Хубав и слънчев ден да имате, навън времето го обещава.

Делта, благодаря ти, ама аз не съм се обидила никак. Не се правя на ощипана мома, опазил ме Господ. Просто обичам откритите отношения и искам да се изясни ситуацията. И понеже познавам Яжка, може би от първите във форума, като интелигентен човек ще чакам отговора й. Ще си почина малко време, тъкмо да свърша запланувани мероприя.

Дидимити, не съм забравила, но аз публикувах каквото имам в албума тук, а останала 2-3 клипа в архива ми. Ще ти ги пратя. Иначе снимките от мероприятието, които са професионално направени са направени на диск от Мамси и тя ги пусна мисля в темата.

Янче, не съм стигнала до тези две книжки. Все още други ги изпреварват. И сега чета един роман.А след него ме чака една дебела книга с текстве на един колега, който чака да му пиша мнението си. Ще им дойде времето и на тях и ще ти напиша.

До скоро, че ме гонят днес много задачи и политам.

Момичета с наступающим
Да сме живи, здрави, весели, засмени, да се радваме на живота, на малките неща, на хубавите спомении , на мечтите за близкото и по-далечно бъдеще


 
И да започнем деня с порция смях

Учителката на първи клас мис Иванова (35 години) имала проблеми с малкият Славчо. Тя го попитала:
– Какво има, момчето ми?
– Твърде съм умен за първи клас. Сестра ми е в трети, а пък аз съм по-умен от нея! Мисля, че аз също трябва да уча в трети. – отговорил ученикът.
За мис Иванова това било прекалено и за това тя повела момчето при директора. Докато то чакало в приемната, тя обяснила на директора ситуацията. Решение било намерено – директорът щял да направи тест на момчето и ако то не може да отговори на някой от въпросите, ще трябва да се върне в първи клас и да се държи добре. Момчето било въведено в кабинета на директора, обяснили му условията и то се съгласило да мине теста.
Директорът:
– Колко е 3 x 3?
Момчето:
– „9“.
Директорът:
– Колко е 6 x 6?
Момчето:
– „36“.
И така ставало с всеки въпрос, на който, според директора, един третокласник трябва да знае отговора. Тогава директорът се обърнал към учителката и казал:
– Мисля, че момчето може да премине в трети клас.
Младата мис Иванова обаче казала, че има още въпроси. Момчето и директорът кимнали в знак на съгласие и тя започнала:
– Какво има кравата 4 броя, а аз само 2?
– Крака! – след кратка пауза отговорило момчето.
– Какво има в твоя панталон, което няма в моя?
– Джобове! – бил отговорът.
– Започва с „К“ и завършва на „С“, космато, продълговато, вкусно, с белезникава течност вътре?
– Кокос.
– Твърдо и розово, когато влиза и меко и лепкаво, когато излиза?
Директорът леко пребледнял, стегнал се, очите му се облещили и едва се сдържал да не изпревари отговора…
– Дъвка.
– Какво мъжът прави изправен, жената седнала, а кучето на три лапи?
Сега вече очите на директора здраво се оцъклили, но преди да каже нещо, ученикът го изпреварил.
– Подава ръка.
– Сега ще задавам въпроси от типа „Кой съм аз“, става ли?
– Аха.
– Ти пъхаш в мен своя кол. Връзваш ме, за да ме вдигнеш. Мокря се преди теб?
– Палатка.
– В мен влиза пръст. Търкаш ме и въртиш, когато ти е скучно. Най-добрият мъж ме получава пръв?
Директорът е много обезпокоен, напрегнат и е принуден да глътне голяма порция коняк.
– Венчален пръстен.
– Мога да бъда с различни размери. Когато не ми е добре, капя. Когато ме издухваш ми е добре.
– Нос.
– Имам твърдо тяло. Моят връх пронизва. В движение треперя.
– Стрела.
– Коя дума започва с „F“ и завършва с „K“ и означава много жега и вълнения?
– Firetruck (Пожарна кола).
– Коя дума започва с „F“ и завършва с „K“ и ако това нещо го няма, си принуден да работиш с ръце?
– Fork (Вилица).
– Имат го всички мъже, на някои им е по-дълго, отколкото на другите. Мъжът го дава на жена си след сватбата?
– Фамилия.
– Кой мъжки орган няма кости, има само мускули и вени. Той пулсира и отговаря за правенето на любов?
– Сърце.
Директорът с облекчение въздъхнал и казал на учителката:
– Изпратете го в Кеймбридж! На последните 10 въпроса аз самият отговорих неправилно!😂

Здравейте.
,,Прикачвам се'' към писаното от Кари и вече съм влязла в тон с Първомартенското настроение наоколо .
Кич ми е тази въодушевеност, но пък ,, като сме безделници, що да сме и без празници". Да има.

За темите, които сте нищили предишните  страници имам като, че ли дежа вю - подхване я някой и започват все по-настървено да се доказват плюсове и минуси, докато се натрупа доста горчилка и обида в повечето опоненти и се прекрати спора, но остава да тлее, докато някой след време пак пусне искрата.... Що тъй?
Неизживяни емоции, недоказани истини....

Аз пък си спомням хубавите мигове с вас - и първата ми среща с вас на една ограда в Селото:),  и Морени, и Хюндай,  и Стара Загора, и Търново , и Плевен, и Брезник...
Колкото по- ,,стари" са ми спомените, толкова по- умилителни неща си спомням.... Аз ли се промених, какво се случи, та на моменти предишната близост не се усеща?

Сега като се завръщах в спонените пред очите ми е срещата на Хюндай, не по дни, по часове си я спомням... Дългата маса , на която обядвахме, песните, които ни пееха Янчето и Танитка... ( Ей, някоя сега да не се фръцне:),  че не я помня като певица...) , Шпунц, когато дойде да ни види с Вели и Елина,  Мери Попинз мисля, че и тя идва за малко.... Разходката с Маринка и с Анджи и Влади на Еньовден,  именния ден на Янчето, кафетата, които ми подаваха  през балкона сутрин от стаята на Кари...
Еххх, сладки спомени с мили момичета....

Те това е, което ни свързва, приятните моменти заедно и виртуалната, а понякога и реална помощ и подкрепа в трудни моменти.

Много теми, които се обсъждат са ми неприсъщи, мълча си, моите интереси и занимания са ви много далечни и може би странни, да не кажа и смешни, и за тях си мълча и то какво остана..... Но пък ми е хубаво и тихичко да си ,,кютам"" ) в някое кьошенце ( тъй ли се пише, да не ми се присмеете, ей), на КГБ- йската ни къщичка и да се чувствам сред свои.
Тук сме като в едно семейство - когато има неразбирателство, когато прехвърчат искри, повечето са опарени и се чувстват наранени. Тогава ... аз поне се оттеглям и затварям всички емоционални вратички и прозорчета.
И преди да свърша - кой каза  среща!
Хайде, нов несец, нов късмет - женски месец, на бабата Марта, на майките, на Първата Пролет, казвайте къде и кога.

Стига за сега.
Скачам си в обувките.
Хубав следобяд ви желая.

Сега се замислих, че не знам защо казваме БАБА Марта. (Защо баба)