), доста тежко и травматично поради спецификита на отношение в родилните зали, второ - 2012 - далеч по-леко и нормално и сега, ако е рекъл Господ ще ми е трето раждане. Стара съм вече, за да ми скачат по корема, да ми се карат или да ме връзват за масата, та ще трябва да търся вариант, а Олга и Св. Лазар са ми май такъв. Както писах по-горе, бая са ми пръснати през годините ражданията, но.. така дошло. След всяко ми отнемаше време за да мисля за ново. И аз вярвам в Олга. Благодаря!
), доста тежко и травматично поради спецификита на отношение в родилните зали, второ - 2012 - далеч по-леко и нормално и сега, ако е рекъл Господ ще ми е трето раждане. Стара съм вече, за да ми скачат по корема, да ми се карат или да ме връзват за масата, та ще трябва да търся вариант, а Олга и Св. Лазар са ми май такъв. Както писах по-горе, бая са ми пръснати през годините ражданията, но.. така дошло. След всяко ми отнемаше време за да мисля за ново. И аз вярвам в Олга. Благодаря!
За раждането няма драма, че си ме накарала да си го припомня, защото аз не съм го забравяла реално
Такъв екшън беше, че разказ мога да напиша. Понякога го разправям, за да шокирам хората и всички м гледат опулени - ама верно ли?!...
Но минало. После 12 години умувах, за да се реша на второ. А сега да, от 3 години се каня за 3-то, но истината е, че ако не бях си подобрила здравето, нямаше да се навия. Аз страдах от тежък рефлукс, Хашимотото не го споменавам. Него го открихме при опит за забременяване с второто, но в следствие на него имах и бая излишни килограми, поне 20, че и нагоре... Но рефлукса ми разказа играта по време на втората бременност. Тъй като от 20 и няколко годишна бях на фамотидин, за да мога да спя нощем без киселини, а по време на бременността, особено първите няколко месеца не трябваше да го позлвам, то тия месеци бяха изключително тегави. По цели нощи антиациди гълтах, ставах, лягах... Някъде към 5-ия месец абсолютно нетърпимо вече, когато ми позволиха да включа фамотидина пак. Но той ме задържа още има-няма месец и заради нарастващия ми тумбак, който избутва стомаха някъде в страни, фамотидина вече не ми действаше въобще. Минаха ме на Нексиум. Той овладя киселините, но вече не можех да задържам храна. Бях като кофа без капак, която ако я наклониш, просто се изсипва. И така си спях с легенчето пред леглото, повръщах си кротко по цели нощи и си спях.
Отделно тежки рефклуксни кашлици до посиняване, спане седнала, абе купон! Резултат - последния триместър 8 кг надолу и накрая родих по-слаба, отколкото забременях. Но последните 6 месеца-година, благодарение на хомеопатично лечение, успях да преодолея рефлукса и вече спя като нормалните хора - без хапче и без киселини. Освен това за 1 година свалих около поне 15 кг и съм на нивото, на което съм била година-две след първото си раждане или да го кажем така - около 20-те ми години. По-добре ми е и ЩЖ и явно тия фактори ми дадоха най-накрая кураж да се реша за трето. Та да видим... Надявам се скоро да се похваля и с положителен тест, ако е речено.
Но истината е, че нямам много време вече - на 43 съм. Просто наближава последния влак и трябва да се метна него, иначе няма за къде вече... Големият ми син ще навърши 21 тази година. Току-виж ни направи баба и дядо и някак да бременея със снаха си едновременно....
За раждането няма драма, че си ме накарала да си го припомня, защото аз не съм го забравяла реално
Такъв екшън беше, че разказ мога да напиша. Понякога го разправям, за да шокирам хората и всички м гледат опулени - ама верно ли?!...
Но минало. После 12 години умувах, за да се реша на второ. А сега да, от 3 години се каня за 3-то, но истината е, че ако не бях си подобрила здравето, нямаше да се навия. Аз страдах от тежък рефлукс, Хашимотото не го споменавам. Него го открихме при опит за забременяване с второто, но в следствие на него имах и бая излишни килограми, поне 20, че и нагоре... Но рефлукса ми разказа играта по време на втората бременност. Тъй като от 20 и няколко годишна бях на фамотидин, за да мога да спя нощем без киселини, а по време на бременността, особено първите няколко месеца не трябваше да го позлвам, то тия месеци бяха изключително тегави. По цели нощи антиациди гълтах, ставах, лягах... Някъде към 5-ия месец абсолютно нетърпимо вече, когато ми позволиха да включа фамотидина пак. Но той ме задържа още има-няма месец и заради нарастващия ми тумбак, който избутва стомаха някъде в страни, фамотидина вече не ми действаше въобще. Минаха ме на Нексиум. Той овладя киселините, но вече не можех да задържам храна. Бях като кофа без капак, която ако я наклониш, просто се изсипва. И така си спях с легенчето пред леглото, повръщах си кротко по цели нощи и си спях.
Отделно тежки рефклуксни кашлици до посиняване, спане седнала, абе купон! Резултат - последния триместър 8 кг надолу и накрая родих по-слаба, отколкото забременях. Но последните 6 месеца-година, благодарение на хомеопатично лечение, успях да преодолея рефлукса и вече спя като нормалните хора - без хапче и без киселини. Освен това за 1 година свалих около поне 15 кг и съм на нивото, на което съм била година-две след първото си раждане или да го кажем така - около 20-те ми години. По-добре ми е и ЩЖ и явно тия фактори ми дадоха най-накрая кураж да се реша за трето. Та да видим... Надявам се скоро да се похваля и с положителен тест, ако е речено.
Но истината е, че нямам много време вече - на 43 съм. Просто наближава последния влак и трябва да се метна него, иначе няма за къде вече... Големият ми син ще навърши 21 тази година. Току-виж ни направи баба и дядо и някак да бременея със снаха си едновременно.... 
Препоръчани теми