Паническо разстройство - 35

  • 43 912
  • 723
# 690
lovely, не звучи откачено. Аз също нямам външни следи от треперене. Само от вътре. Все едно си предозирал с кафета, енергийни или  други субстанции Grinning
Днес отново засилена тревожност и 120 пулс Grinning
Ма какво да направя, днес го има, утре надявам се не. Гледам да не му обръщам внимание, че поредният тежък работен ден предстои. А и като знам, че от това не се умира ... Grinning
Виж целия пост
# 691
Днес почти не съм ставал от леглото, такова замайване като се изправя, и треперене не е имало от началото, чувсто че "потъваш" и всеки момент би изгубил съзнание.
Jomi, търси начин да идеш на лекар! Не мисля, че това са само сиптоми на ПР, но може и да греша.
Не съм лекар, но на акъла ми идва - някакъв проблем с шипове на врата или вестибуларния апарат.
Може и да са някакви липси (витамини, желязо), които пак бъзо да си наваксаш. Може нещо от кръвна захар или инсулин да си така. Много предположения, но трябва лекар да провери.
Не се притеснявй, не е нещо страшно и с лекарства или някакви процедури, ако е врата,  ще се оправи или поне ще има значително подобрение.
На твое място бих си викнала линейка или този приятел да ме кара в болницата и да търсят какво има. Ако не намерят нищо - ще ти кажат, че е от нерви и така.
Припомни ми ти какви изследвания си пускал? Витамини, кръвна, урина - изследва ли нещо?
Deep, ти помоли да не се пускат предположения, но предполагам е ОК с насоките, които описах. Ако мислите, че не е - ще го изтрия.
Виж целия пост
# 692
Джони, аз бях така преди 6 години. Със седмици не ставах от леглото. То изследвания на всичко беше. Най-голяма вероятност имаше за шипове, но не, оказа се че пак почна ПР.
От днес съм на деанксит и тритико 2/3. Преглед по телефона Simple Smile
Виж целия пост
# 693
Аз тази нощ спах.Ума ми пак въртеше едни и същи мисли за бъдещето, но явно умората си каза думата.... след толкова безсънни нощи. Така че мога пак вече да побудувам и съм с две ръце ЗА нощната седянка.
Джоми, искрено ти съчувствам за положението в което се намираш. Чувстваш се в безизходица, но изход винаги има. И аз мисля че идеята да влезеш в болница е добра.
Виж целия пост
# 694
Благодаря приятели! Подкрепата и съветите Ви, са безценни! ❤️ Ще видя как ще го измисля, и ще отида, само да мога поне мъничко. Много хубав ден на всеки един от Вас, и нека силата бъде с нас! 🙏
Виж целия пост
# 695
Здравейте!
Чета темата от известно време и вече мисля, че имам нужда да се включа при вас.
Моята история е тривиална, имам чудесно семейство, малко детенце, от 2 години се завърнах на работа и се започна с напрежението. Стрес. Нерви. Не от служебните задължения, а от обкръжението там.
Доста негативни и подмолни колеги. Подливаха ми вода и понеже всичко приемам навътре,си изживявах всяка една случкоа. Трупах, трупах прилежно, напрежението,събирах негатвните емоции, предизвиках негативни мисли...
Започнах изведнъж да правя "хипертонични кризи", уж. А по принцип съм си с ниско кръвно цял живот...
Чувствах, че ще получа инфаркт всеки момент и ще умра. Първия път беше през нощта, отидохме до спешното. Биха ми инжекция, прибрах се. Казах си нещо моментно е било. Не му обърнах внимание.
След известно време пак ми се случи. Този път лапнах един валидол,изгоних всички от стаята и след 30тина минути отмина всичко. Стреснах се. Отидох при личната лекарка, каза ми "мммм, страшно е с това кръвно ,ще умреш. Сигурно е наследствено, все пак баща ти е хипертоник. Пращам те на карсиолог"
Още повече се панирях. Мислех си на няма и 30години ще умра от инфаркт и тази мисъл ме влуди. Постоянно мислех за това, мерех си кръвното по 100 пъти на ден, във всякакви пози... Просто си бях внушила, че ми остават дни живот.
На кардиолога всичко мина чудесно, проблем няма със сърцето, ама все пак пий Небилетче -това бяха думите на лекарката. И аз нали умирам,слушам и изпълнявам. Още след първия прием почти се свлякох на земята, кръвното ми падно рязко 90/50. Казах си спирам ги хапчетата, проблема е друг. Последваха прегледи при ендокринолог, уролог, нефролог, втори кардиолог и все нищо.
Чувствах се ужасно, бях убедена, че съм неизлечимо болна и не ми откриват проблема.
Междувременно си получавах в месеца по една криза.
Примирих се, че изход няма и спрях с лекарите.
Миналата седмица обаче бях като пребита. Бях замаяна, изтощена, апатична, депресирана, просто не исках да изляза от вкъщи. Получавах кризи всеки ден на работа, сърцебиене, губене на връзка с реалността, треперене вътрешно, стягяне и парене в гърдите.
И отново влазох във филма,че края ми идва.
Получих криза в магазина и веднага ми светна лампичката. Изляза ли навън получавам тревожност и напрежение. Не се ли овладея идва паник атаката. Воала разбрах какво ми се е случвало от почти 2 години насам. Първоначално само ми даваше сигнали,но не се усетих и накрая ме навести и не иска да си ходи това ПР.
Реших да отида на психотерапевт.
Попаднах на страхотен човек,поговорихме,каза че съм си поставила правилната диагноза, предразположи ме, олекна ми.
Тревожността ми изчезна след като чух, че не съм болна, нито пък луда и с усилия от моя страна и малко помощ от медицината ще излекувам психиката си.
Естествено ми предписа АД-essobel 1/4  сутрин и ксанакс 1/2 сутрин и вечер.
Да си призная изпитвам притеснение от започване на терапия с АД.
Някой от вас приемал ли е точно този АД в комбинация с ксанакс? Ако да, то как ви е повлияло лечението, знам че всичко е строго индивидуално.
Иска ми се да се справя без медикаменти, но не знам дали ще се справя... Приемам всякакви съвети и мнения.
Простете за дългия пост. Имах нужда да споделя с хора, които няма да ме гледат с насмешка и да ме вземат за лигла...
Благодаря предварително!
Хубав и СПОКОЕН ден желая!
Виж целия пост
# 696
Попииии Hug
Хич не обичам познати никове точно в тази тема, но пък си на правилното място!
Виж целия пост
# 697
дарче, забелязах те в темата и колкото и да е неприятно, че ти се е наложило да си в нея, се зарадвах и аз, че виждам "познато лице".
Усетих спокойствие тук, затова реших да си излея душата. Вярвам,че съм на правилното място.
Попииии Hug
Хич не обичам познати никове точно в тази тема, но пък си на правилното място!
Виж целия пост
# 698
Даааа, тук съм от доста време... Точно като теб бях - в началото никаква идея нямах какво ми се случва. Когато разбрах и започнах да чета - някак ми олекна, че не съм луда. Включих се в група във фейсбук и направо не можех да повярвам на очите си - близо 18 хиляди човека....
Май си изследвала повечето неща, но да питам пак : пускала ли си щитовидни, Б12 и витамин Д, проверка за ИР?
Аз бих ти препоръчала да си продължиш терапията с психотерапевта и ако положението стане нетърпимо - чак тогава да започваш хапчетата. Аз си карам само на валидол и състоянието вече не ми пречи като цяло. Имам си пак кризи от време на време, но си казвам "Ако така е писано... да става и да се приключва". Продължавам да не мога да спя като хората, но поне нямам атаки нощем.
Виж целия пост
# 699
Щитовидни съм пускала. Там проблем няма. Вит. Д и Б12 не съм проверявала. Преди досто време бях ги изследвала и имах дефицит. Зимата си приемах и Д и Б12. Миналата седмица, когато се чувствах много зле, пуснах и желязо,имам желязодефицитна анемия от години. Наистина е много, много ниско желязото - 2 при долна граница 9. Но пък хемоглобина ми е 124,не е нисък. Озадачи се лекарката, защото вървели ръка за ръка покзателите и било странно, че само желязото е ниско. Феро фолгама пия от миналия петък и физически се чувствам много по-добре. Сега ще се боря с тревожността. Пия мента, глог, валеряна, като чели малко ме успокоява. Снощи излязохме на разходка и успях да овладея тревожността,от което се чувствах много горда.
Но вече няколко сутрини още докато се събудя усещам притеснение, сърцебиене..  Иначе спя като пън, поне засега. 
Даааа, тук съм от доста време... Точно като теб бях - в началото никаква идея нямах какво ми се случва. Когато разбрах и започнах да чета - някак ми олекна, че не съм луда. Включих се в група във фейсбук и направо не можех да повярвам на очите си - близо 18 хиляди човека....
Май си изследвала повечето неща, но да питам пак : пускала ли си щитовидни, Б12 и витамин Д, проверка за ИР?
Аз бих ти препоръчала да си продължиш терапията с психотерапевта и ако положението стане нетърпимо - чак тогава да започваш хапчетата. Аз си карам само на валидол и състоянието вече не ми пречи като цяло. Имам си пак кризи от време на време, но си казвам "Ако така е писано... да става и да се приключва". Продължавам да не мога да спя като хората, но поне нямам атаки нощем.

Виж целия пост
# 700
А с какво ИР може да влияе на ПР? Питам, защото аз имам ИР, но освен да не се тъпча със сладко и тесто друго не правя в тази посока. Не искам да пия хапчета за диабетици.
Виж целия пост
# 701
А с какво ИР може да влияе на ПР? Питам, защото аз имам ИР, но освен да не се тъпча със сладко и тесто друго не правя в тази посока. Не искам да пия хапчета за диабетици.
И аз не пия хапчета, но съм на хранителен режим (мъжът ми се майтапи, че ям предимно трева, защото не сядам на масата без голяма зелена салата). Определено се чувствам по-активна и замайването почти го нямам след като намалих въглехидратите и увеличи полезните при ИР храни.
Смея да твърдя, че до ИР ме доката ПРто... Винаги съм си хапвала тесто, но заради агорафобията спрях напълно да излизам и да ходя/спортувам.
Виж целия пост
# 702
Dara77, тоест ти по-скоро смяташ, че от нервите си направила ИР, а не че винаги двете са свързани? Аз не знам ИР да предизвиква симптоми като на ПР, но че от нерви се вдига инсулина съм чувала и от други. Мен ми пречи, защото не мога да горя калориите и пълнея най-вече, за друго не знам. Аз за жалост пък не мога да ям зелена салата, винаги ми става лошо и имам разстройство като ям, а иначе обичам, но не знам...тъпчат ги с всякакви химикали явно в БГ.
Виж целия пост
# 703
Dara77, тоест ти по-скоро смяташ, че от нервите си направила ИР, а не че винаги двете са свързани?
Lovely, нерви и застояване вкъщи, но не мога да твърдя на 100%, защото не съм се изследвала за ИР преди. Имам много приятелки с ИР, които емоционално и психически са си супер...
Пробвай айсберг, зеле, магданозена салата.
Скрит текст:
Не ми се е променил начина на хранене за последните примерно 10 години, винаги съм си обичала и съм хапвала тесто (обожавам пица и спагети). Но като ме удари ПРто - спрях спорта, започнаха да не мога да спя и почти не излизах навън (предимно лежах на дивана). 
Виж целия пост
# 704
От днес започнах да намалявам ксанакса. Боли ме главата, но друго няма. А тя, главата, може да боли от много неща.
Как искам да не ми пука.... И да спя спокойно. 😞
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия