Паническо разстройство - 35

  • 46 085
  • 723
# 390
ако си сърдечно болна го вземай ако ли не недей
Виж целия пост
# 391
Ами не съм добре. Пия вече по 120 мг, но съм много по-зле отколкото със сероксата. Другият петък пак съм на лекар....

Нямаш ли подобрение? Кое ти е по-зле от преди? Пиеш ли още ракия?
Аз също се чудих дали да не мина на 120мг но все още се въздържам.

Никакво подобрение нямам. Не пия ракия. Ами появиха ми се страхове, които нямах. Появи ми се световъртеж, постоянно ми се струва, че има земетресение. Непрекъснато ми е нервно и треперя. Вече изобщо не смея да изляза сама, а със сероксата и на работа ходех. Доста съм уплашена.

     Браво , Джери. Така те искам. Важното е да вземеш глътка въздух.
Виж целия пост
# 392
Али, сигурно си казвала, но не помня. Извинявай....
Защо започна нови хапове, след като от сероксата ти е било що-годе ОК? Или пак сме опитните мишки и проба-грешка за психиатрите....
Виж целия пост
# 393
ако си сърдечно болна го вземай ако ли не недей
Не съм доколкото знам.За сърцебиене мо го каза доктора
Виж целия пост
# 394
лекува се причината а не симптомите
Виж целия пост
# 395
По принцип е така. Трябва да се лекува причината. Това обаче става със психотерапия. И пак е много дълъг процес. Поне година. Затова пием и АД. Обаче то човек се обезверява. И опитва всичко което му предпишат психиатрите.Май наистина сме си опитни мишки. Някой тук беше написал , че ако можеше да се оперира.... И аз бих легнала под ножа веднага.
Виж целия пост
# 396
Али, сигурно си казвала, но не помня. Извинявай....
Защо започна нови хапове, след като от сероксата ти е било що-годе ОК? Или пак сме опитните мишки и проба-грешка за психиатрите....

Заради социалната фобия. Защото в къщи се чувствах перфектно, но на работа трябваше да пия винаги клонарекс , за да отида и се страхувах да не се пристрастя, както към ксанакса.
Виж целия пост
# 397
Дара, мила здравей, ти как си? Аз започнах повече да излизам, но все още съм далеч от оздравяване. Не мога да тръгна на работа, защото трябва да пътувам или с градски транспорт,или с такси. И двете са ми невъзможни за момента. Мисля че ще напусна . Като е капан съм
Тази седмица не се оплаквам, леко минава (то човек не смее да каже "добре съм" Simple Smile ). Доста проблеми имам със съня, но това вече и не очаквам да се оправи някога. Въртя се, будя се по 100 пъти, тегаво е доста. Предполагам повечето тук са така.
Ще му дойде времето и на градския транспорт. Аз пътувам от година някъде и пак понякога има моменти на паника и изтръпвания. И това не очаквам вече да ми мине. Но може би и защото при мен първата ПА беше в автобуса.  Grinning
Болнични или отпуска не можеш ли да вземеш? Ти предполагам така и така няма да си ползваш отпуска за почивки и пътувания. Sad

Али, за фобиите съм чела, че с терапевт е най-добре да се работи. Хапчетата не знам доколко влияят на социална или агорафобия примерно.
Виж целия пост
# 398
Да, определено е най-добре с психотерапия, но не мога да си позволя, а и в провинцията няма добри терапевти.
Виж целия пост
# 399
Да, определено е най-добре с психотерапия, но не мога да си позволя, а и в провинцията няма добри терапевти.
Аз по скайп провеждах сесиите с терапевтката, ама то и в София да бях - все тая. Пак по скайп щеше да се наложи, защото не можех да изляза от вкъщи....
Виж целия пост
# 400
Агорафобията е нещо, с което трябва да се преборим сами. Това не е основно заболяване, а е придружаващо. Лекарствата помагат за притъпявяването и но ако ние не правим нищо по въпроса, тя няма да си отиде сама. Аз мислих, че няма да я преодолея. Стиснах зъби и един ден, без да правя опити преди това, обух си ролерите и навъртях 7-8км. В началото треперих,страхувах се, но стиснах зъби и го преодолях. Ден след ден ставаше по леко и по леко. Сега си обикалям из Англия, посещавам големи магазини и претъпкани с хора места. Нямам страхове. Ако случайно почне да ме олюлява-знам, че ще е за малко и ще премине. Така и става. Страховете ни са необосновани. Няма да припаднем, няма да умрем, няма да се изложим. Но стоейки в къщите си, циклейки в една точка и самосъжалявайки се, тя няма да си отиде.
Виж целия пост
# 401
Диип благодаря, даде ми идея. Аз обичам , обичах да карам колело и то много бързо. Мисля си че дори да се отдалеча много, ще мога и бързо да се върна. Ще се пробвам. Поздрави на всички.
Виж целия пост
# 402
Хора , днес това, което ми се случи от години не го бях преживявала. Отивам в Кауфланд с мъжа ми, той отива до тоалетната аз влизам на вътре да пазарувам. Стигнах до опашката и имаше трима преди мен. Чувствам, че ме обзема паника,но търпимо. Жената преди мен сметката й беше около двадесет лв и тя реши на стотинки да плати цялата сума. Започна едно броене. В този момент при мен дойде най-страшното, което пак казвам, че от години, може би от седем, осем години не ми се е случвало. Започвам да треперя цялата, видимо, ръце, крака,тяло, сърцето ще изскочи, не чувам нищо около мен. Слагам първи валидол в устата и го схрусквам веднага, след това веднага още два. Нищо, никакво подобрение. Идва моят ред,най- накрая и почти нищо не чувам, машинално слагам покупките в торбата,как съм платила не знам, добре, че плащах с карта. В момента в който излязох от Кауфланд, всичко мина. Беше ужасно ,по едно време мислех да си дам телефона на случаен човек и да търси мъжа ми. Сега съм като парцал. Мерих кръвно налягане и кръвна захар- в норма. Не знам, още сега ме е страх утре как ще ходя на работа с градски транспорт.
Виж целия пост
# 403
Leni_rad при мен този ужас се получава винаги, когато отида до Еконт. При нас почти винаги има големи опашки и като се наредя да чакам, започвам да треперя, сърцебиене и задух. Направо имам чувството, че ще се сгромолясам, не знам как плащам и взимам. Всеки път, когато имам работа до Еконт направо изпадам в ужас .
Виж целия пост
# 404
Първата ми паник атака беше на опашка Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия