Деца от всички страни, добре сте дошли-6!

Къти, да си изкарате хубаво тържество. Навън ще се организира ли нещо, че се тюхкаш за дъжда?

Фиффи, ти пък "провалена майка". Ние сме повлияни от западното амбициозно и активно общество, на мен повече би ми допаднала една бразилска лежерна ламбада.

Две в едно, за какво трябваше да следите от 2 до 4 седмици? При Бибитко казаха да следим за Т в този период.
То това е проблемът с борелиозата- хроничните последствия. Познавам немско семейство, чиято дъщеря на 12 години се оказа внезапно с ревматични оплаквания. Разбраха, че е изкарала борелиоза, без да забележат, започнаха лечение години наред. И това заради някакъв кърлеж. Представям си как би се почувствал един родител.

Червеното петно избледня засега. Както предположих, синковецът ме попита днес вечерта за какви комари говорела днес майката на С.(съученичката)? Антените му са за всичко нащрек, особено ако звучи страховито.

Ася, осъществихте значи плана с програмирането, браво.
За разхвърлянето- големият води по точки с умението да прави творчески безпорядък, постоянно нещо се измъква, твори се и се разхвърля. Малкият е друг, вади разни неща, но  в пъти по-малко. Така че 2 деца не означава непременно двойно повече безпорядък.

Къти дано имате хубаво време, тук студ или дъжд всички празненства в дг са навън.

Бибит ние не бяхме видяли кърлежа, явно е паднал преди да го видим ние. Тук продават различни пособия за вадене на кърлежи, ние преглеждаме всеки ден и въпреки това. При нас се появи полукръг, който започна да расте и променя форма. Отидохме на лекар,две лекарки направиха консултация и назначиха антибиотик. Те също казаха, че се използват различни антибиотици за деца възрастни за лекуване на Борелия. След около 24 часа намаля и след още ден два изчезна браздата. Ние бяхме тогава и запазили почивка в Сардиния и питахме дали са кенселираме тя каза, че няма никакъв проблем да пътуваме. Изпихме си антибиотика 15 дена и така.

Борелиите остават  в тялото. Терапията с антибиотик в началото е супер важна, защото така се намалява размножаването им. Хронична става болестта, когато започнат да отделят токсини. Затова има и много симптоми и трудно се диагностицира: зависимост къде са се загнездили борелиите, като отделят токсини, те предизвикват симптомите. А срещу токсините няма терапия.
Борелиите са като херпес вирус: отслабне ли имунната система и те се активират... затова е подла болест.

Иначе с бебето бяхме на програмирането. Супер трудно, особено като трябваше да сменям пампи и да я кърмя... не успях много да снимам. Основно с Калиопе имаше проекти. Ама намерих един старт то, който предлагат и други неща и най- важното: обучават. Трябва да ги чекна.

Тук Т програмира Калиопе





Тук програмира една мишка


Това тук са едни топки, вътре е хсрдуера и през таблет се програмира посоката и скоростта.


При esa се програмираха подобни топки, но големи колкото орех, т.е. много малки, както и Лего техникс и лего още нещо си

Добро утро. Трудно е спането с корема, но...няма начин.
Преди няколко години, Йоан имаше кърлеж и като отидохме в болница ни гледаха като изтървани. Не можеха да разберат защо ги занимаваме с такива неща и не си го извадим сами. От тогава не е имал, и дано да няма.

Подредена мама .... хаха, то май си ми е от зодията, но по принцип съм подредена. Аз не задържам ненужни неща в къщи, мъжа ми и той. За него ако можем да живеем с един диван и телевизор в нас, това е достатъчно. Когато няма много неща, то не може и да се разхвърля.
С Йоан всяка година заедно оправяме играчки и даваме по две-три торби на занималнята.
А и когато той не си прибира играчките, знае че отиват в коша.....нужно е само да напомня и всичко влиза в стаята му.
За чистенето, ползвам чистачка един път седмично, която чисти прозорци, под, прах, глади прането. Идва в понеделник, та през седмицата ми е чисто.
За вниманието към ММ има какво да се желае, хаха, нали сме и двамата в едни състояния....аз с корема, той с крака....вече почти се оправи но трябва да внимаваме все пак.....

Бибитче, ясно е че по стечение на обстоятелствата си си в къщи с децата. Аз никога не съм била домошарка и никога родителите ми не са били с мен. И майка ми и баща ми бяха на работа....с брат ми се гледахме едно време. Това поне мен ме научи на самостоятелност. Понякога си казвам, как бих се справила с живота ако някой от родителите си отиде. После си давам сметка че всъщност от 14- годишна се оправям сама.
Снощи излизахме 4 майки на съученици на Йоан. От една страна, и аз и баща му не го смятаме за самостоятелен за дете на 7 години, но като слушам другите майки, си давам сметка че се оправя доста добре. Има какво да се желае, но определено съм доволна от това което съпоставих и си направих заключения.

Две в едно, кога ще имате резултат от опита? Стискам палци от все сърце....

Ирка, найстина зачезна....

Ася, надявам се да отшуми този рефлукс...и Йо имаше но не чак толкова. Браво че и за Тим намираш време за хобито му при грижата за бебето.

Хубав уикенд момичета...

Две в едно, ако се дава орално антибиотика е добре, но на нас говориха само за стационарен престой в болница с вливане на АБ във вената, 14 дни. Това значи, че ММ трябва да си вземе болничен, за да има кой да се грижи за другото дете. Много се надявам да не се стига дотам.
Засега петното почти избледня, няма кръгове, пръстени и тем подобни, само мястото на ухапаното си личи повече.
Пишете , че кръвните изследвания не дават яснота- кое дава тогава яснота дали има борелии в кръвта?

За ваденето на кърлеж- има хора, които сами се оправят със специалните пинсети- за мен е новост, за щастие не съм се сблъсквала досега с впити в кожата кърлежи и бих се радвала да ми бъде спестено и в бъдеще това. Когато човек се сблъсква за първи път с такъв проблем, не знам какъв е проблема да ти бъде помогнато и показано.

Ася, интересно изглежда.

Брюксел, и аз съм израснала много самостоятелно , сами сме се гледали със сестрите ми, но с моите деца ситуацията е коренно различна, така стана по редица причини.

Аз също съм била много самостоятелна от ранна възраст, големият син и той е така по една или друга причина, малкият не мисля че ще, но да видим.

Бибит много е лесно със специалните пинсети да се вадят кърлежи. Тук както казах има много кърлежи и всеки сам си ги вади.

Ася такива роботи мишки и подобни имаме в дг в която работя и децата ги програмират с едни блокчета например червено напред зелено няляво и тн. Има и роботчета където трябва ада им се нарисуват стрелки за да се движат. Т. Голям сладур и изглеждат сложни нещата с които се занимава !

Нашият опит стартира другата седмица живот и здраве ако ми дойде навреме.

Стискам ти всички палци👌🏻

Успех, Две в едно 🤗
Тим е страхотено дете. Това програмиране е много интересно и има голямо бъдеще. Както Две в едно каза, при нас ги има в градините и в училищата.
На мен курлежите са ми голям кошмар и ваксината си е нещо задължително.
Днес беше първият турнир по футбол на Йоан и времето беше страхотно. Всички получиха медали. И независимо колко гола си вкараха резултатът накрая е 0:0.
Къти, наистина дано да имате хубаво време. На нашето завършване беше 12 градуса и страхотен вятър. Хубаво, че поне не валя. Спомням си миналата година с децата в градината имахме сомарфест. Тъкмо сме се подредили и ще започваме да пеем и направо се изсипа. Бързо всички си обличат гумените дрехи и към края на тържеството вече се пекат като в пещ 😁
Ася, в Германия няма ли навсякъде в тоалетните дъска за смяна на пелени? При нас има навсякъде и смяната на пелена изобщо не ми е проблем. При нас къменето е проблем, защото госпожицата обича тишина. Ако е на обществено място е едно въртене, гърчене, оглеждане и сърдене.

Две в едно, много стискам палци!!! Много!!!

Кърлежите тук са толкова често срещани, че всеки има специални пинсети за тях. Но ММ като го вадеше, не успя, много беше малък кърлежа, а той опит има от Н-брой години...  

Празненството мина на два етапа. Почна в 11ч. Емма пяха в 11:45ч. Хапнахме там, не валеше, не беше зле. Към 13:30 се прибрахме, тогава заваля. Постояхме в къщи 1ч и отидохме за Луи. Те танцуваха, а като свършиха поканиха родителите да танцуват и те с децата си, та танцувах и аз. Добре беше. След това пак заваля. Подслонихме се, но не беше за дълго дъжда. Всичко това беше в училищния двор. Имаше много щандове, с игри за децата, всичко на символична цена. Прибрахме се в 17ч. Стига толкова. Уморих се.

Ася, ще разгледам за това програмиране. Луи работни на електронна плоча, свързва кабели, да светне лампа или аларма...Показах му Т., каза че иска да види какво прави, та сега ще търся да ги видя тези програми.

Бибит, радвам се че минава, и не отива в лоша насока.

Ступи, това програмиране беше в един изследователски институт. Там бебета няма 🤣
Тези мишки, както и едното малко топче се програмираха лесно, топчето беше с цветове. Ама другите неща бяха с code.
Голямата топка беше с код на английски. Той разбира, ама не може да чете. Аз му четях. Питах дали по-големите деца се справят сами и ми казаха, че и те не се справят...🤔

Счита се, че програмирането като професия е една от първите, който ще бъде поразена от дигитализацията, защото ИЗК. интелект толкова бързо задобрява, че ще поеме и тези функции.
На мен ми е важно да схване основните неща и логиката. Другото е само къртовски труд.

Поне след вчерашното тестване реших какво да му купя, че му обещах като се роди бебето, че ще получи подарък.

При нас днес беше задушно, напичаше. Тази нощ го дават да вали, утре също, ама 26С... 🤪
Незнам какво ще правим... в такова време не ми се излиза.

Къти, с детски комплект ли светва лампички или с Bread Board?
Scratch се казва програмата за програмиране за деца. Като лего се наслагват елементите, има доста тюториъли. А калиопето е микроконтролер и може да се свърже с компа и да се програмира с подобна на scratch програма.
Може да се ползва за много неща, но им трябва помощ на децата.

Аз друг микроконтролер ще му взема, защото пасва към нещата, които вече има и може да продължи да програмира със scratch. Като му стане скучно, има друг програмен език за по-сложни проекти със същия микроконтролер. Той е и по-евтин от calliope...

По наше време,всички бяхме самостоятелни.Аз ходих на градина,брат ми също и на ясла сме ходили,но мама беше учителка и си беше в къщи след 3ч. всеки ден. На училище ходя от предучилищна ,която беше в училището.От тогава се прибирам сама от училище,топля си ядене и се оправях докато си дойдат нашите. Мама често закъсняваше поради разни родителски срещи.Лекси също е доста самостоятелен.Прави си закуска,слага си ядене,топли си,къпе се когато си иска и там също помощ не иска от поне 2г.,но си имам още 2 които си искат грижи,не само с готвенето и къпането,макар че и Андрей се оправя с къпането сам вече.  По наше време можехме да стоим в къщи сами,но тук е забранено до 11-12г.След 12г.могат и пари да си изкарват джобни. След 14 могат и в някой магазин да работят лятото почасово с подпис на родител.
Ася,браво на Тим! Трудно е с бебето,все в движение да се оправяш,но поне Тим няма нужда да стоиш постоянно до него.
Бибит,радвам се,че е фалшива тревога!
Ние я караме лежерно.Мномчетата много харесаха клуба по Лего.
Времето ни е много странно за сезона. Сменят се 3 сезона за един ден. Прогнозата въобще не я познават. Въобще мъкна в колата(аз съм с ван) дрехи за всяко време,колела,скутери,топки,чанта за басейн и решаваме в движение на къде да хванем. През часовете за почивка на Анджи,давам задачи на момчетата по мат.писане и четене по малко за да не забравят.

Kалалили, Тим също е самостоятелен , прави каквото си изброила, но сам не стои. Това беше и проблема: аз стоя зад един огромен Монитор и кърмя, той стои пред монитора и чака...

Къти, Калиопе се програмира с roberta Open lab, може онлайн да се ползва.

Калалили, вярно, че вие  вече сте във ваканция и трябва да им мислиш програма. Не е лесно толкова седмици да са все край теб, поне имаш свекито , ако искаш да свършиш някоя работа сама.
В нашата провинция от четвъртък пак имат дълъг уикенд от 4 дни, пак заради църковен празник, аз го наричам Шестдесетница , така че учебната седмица пак се очертава да  е кратка.
Какъв е този Лего-клуб, всеки ден ли са там или беше единично посещение?

Ася, за стоенето сам- Тим е сравнително малък още, на непознато място сте, сред непознати хора,  нормално е да се чувства дискомфортно сам. А и има и деца, които има по-силна връзка с майката, не е само до възпитание. Моят големият е от този тип деца, чак сега на 9 години забелязвам как се променя в желаната от мен посока. Малкият е силно привързан също към мен, но от 5 -годишен го оставям сам по рождени дни, при приятелчета и за няколко часа се чувства добре така.
Имаме 2 момчета съседчета- и двете се отделят лесно от майките си. Едното е израснало предимно в обкръжението на майка си и баща си, без баби и дядовци, без да са го гледали различни хора(освен в ДГ), но това дете от 2-годишно нямаше никакъв проблем да го оставят при съседка, при приятелка- казва "чао" и беше забравило за майка си. То е много контактно, комуникативно дете. Така че си е и до психика, до характер.
Споменавала си, че Тим е преспивал при приятелче- това не е никак малко. Моите не са спали при други деца. Големият не иска, малкият наскоро за първи път прояви желание да спял при приятел. Той има едно приятелче, което е трето дете в семейството, но така и не иска да ходи сам на гости в други деца, както и на рождени дни. Някои се чудят, аз хич не се учудвам, защото съм се сблъсквала с такова поведение при големия ми син. Може да се подобри с подкрепа от родител, с малки крачки.
В Западна Европа е обичайно преспиването в друго дете, даже имам чувството , че е в програмата на всеки родител , тъй като отрано почват да се организират нощувки в у-ща, няколкодневни екскурзии на 9-10 годишна възраст, тоест с цел свикване да се откъсват от родителите си. Сякаш ние като деца като не сме спяли така по други деца и ни е повлияло негативно. За първи път преспах при приятелка, когато бях на 17. Но в България такива инициативи в по-ранна възраст не бяха обичайни, даже все още не са.
Малей, цяла лекция изнесох.

Днес бях доброволка на изпита по каране на колело, голям Бибитко се справи добре- поне в този участък, който наблюдавах аз(вчера ходихме да тренираме, за да си припомни маршрута). Личеше си кое дете е по-несигурно и кое не.
Днес ще получат свидетелствата, имаха преди 2 седмици теоретичен тест, днес беше практическата част- има вероятност да има деца, които няма да са взели изпита, но могат да го повторят. Ако не си взел изпита, никой няма не може да ти забрани по-нататък да караш по улиците, по-скоро е сигнал към родителите доколко едно дете може да се справя само с колелото в уличното движение.

Бибит много интересно, аз много съм преспивала при приятелки и те у нас и по лагери и екскурзии ходихме много.
Моят голям син, който е учил в София до 5 кл включително също и по екскурзии и все някой преспиваше в нас или той искаше да преспива. Но сега може и да се променило това нямам поглед.

Прави ми впечатление, че освен че Кала е много активна мама някак и в САЩ всичко е много Чайлд френдли, като започнеш от Лего клуба и минеш през библиотеки, басейни и не на последно място училища и други видове занимални и подобни.

Две в едно, явно е много индивидуално. След 8-ми клас бяхме доста насам-натам с класа- задължителни екскурзии или не, но преди това само веднъж съм ходила на лагер и то със сестра ми. Нито съм проявявала желание, нито е имало нужда- примерно летните ваканции не сме били съвсем сами, без надзор.
Около мен масово лятото децата бяха по домовете си, моите приятелки, мои братовчедчета- е, била съм понякога при роднина по-дълго на гости сама, на 10 години, но като цяло бях на домашно отглеждане . Както и ММ. Но сме израснали в по-малки градове, приятелите ни са били под носа, както се казва и въобще не ми(ни) е хрумвало да спим в тях нощно време.

Бибитко е изкарал изпита днес и то как- с най-много точки от класа му от практическия и теоретичния изпит , взети заедно , получил е почетна емблема, сега е заслужил велосипедист и е много горд от себе си, както и ние с него. Той е стриктен и прекалено разумен за възрастта си, така че всъщност не ме учудва, че се е справил толкова добре.