Здравейте, мили дами. Знам, че има безброй теми по този въпрос и повярвайте ми, изчела съм всичко, но все още не съм намерила решение за себе си. Пиша тези редове със силно отчаяние и безсилие. Предварително искам да благодаря на всички вас, които ще отделите от ценното си време, за да прочетете моята история и да изкажете мнение, да обмените опит с мен. Нека започна от самото начало.
Когато бях на 16 г. ми откриха раничка на шийката (в момента съм на 24 г.). От тогава започна моят кошмар. Обиколих десетки лекари из родната за мен София, но никой не даваше адекватно мнение. Всеки ми казваше, че не трябва да се обгаря, тъй като не съм раждала. Примирих се с този проблем, но паралелно с това започна най-неприятната част - хронични гъбични инфекции, а заедно с тях и бактериална вагиноза. Започна се едно непрестанно лекуване - години наред. Нещата така и не се оправиха, дори напротив - с времето стават сякаш по-зле. Задържам се здрава за най-много два месеца, което е страшно малък период. В годината се лекувам от гъбички и бактериална вагиноза поне 7 пъти, ако не и повече.
Преди близо три години попаднах на един лекар, в който видях надежда и искрено се надявах той да ме спаси от непрестанното обикаляне по АГ кабинетите и безрезултатното пиене на всякакви химии. Още при първия преглед беше категоричен, че раничката е причината за тези безспирни инфекции и че ако я изгорим, веднъж завинаги ще приключи всичко. Да, но не се получи така...Съгласих се разбира се, още повече след като ми каза, че размерите на раната хич не са безобидни и прогресивно расте. Изгорихме я през лятото на 2017-та година. От тогава станах още по зле - гъбите зачестиха, бактериалната вагиноза също. Раничката вече я няма, но какво от това, след като не мога да се излекувам от инфекциите?
Правила съм си всякакви скъпи изследвания и всеки път всичко излизаше супер - нямаше за какво да се хванем, къде да търсим проблема.
Подсилвам имунитета си, дори отидох на диетолог и внимавам какво ям, рязко намалих сладкото, което толкова обичам, заведох приятеля ми в лаборатория да изследваме гърлен секрет и еякулат и всичко при него беше напълно нормално. Отказвам да приема думите на повечето лекари, които ми казват, че просто "има такива хора, които са по предразположени към вагинални инфекции"...За мен това не е решение и съм сигурна, че всички вие, които сте минали през този ад, знаете как това ви смазва психически. Понякога съм толкова зле, че не спирам да плача и да се самосъжалявам, макар да знам, че не е редно и има хора, които страдат от много по-сериозни заболявания, но това е моята истина...Истина, която ми пречи да живея пълноценно, да се радвам на живота, да се чувствам нормална и здрава жена, която може да води нормален полов живот и да има деца.
Страхувам се дори да направя опит за дете, не мога да се задържа здрава 3 месеца, какво остава за 9...Страх ме е как ще свърши това, не искам да обричам една невинна душа. Лекарите ми казаха, че ако забременея ще се наложи лечение през цялата бременност, което просто не ми звучи нормално. Знам, че вероятността от преждевременно раждане и спонтанен аборт е твърде голяма и това ме ужасява. Все още не сме готови за детенце, но е близките 2-3 години бихме искали да започнем с опитите.
Преди около два месеца бях в една аптека и фармацевта там ми обясни, че има хора, чийто организми не могат да бъдат повлияни от традиционната медицина. Препоръча ми един хомеопатичен център. Отидох там - изписаха ми доста хомеопатични лекарства. До тук добре, но вагинално ми преписаха етерични масла (от чаено дърво и лавандула), резредени със зехтин. Не смея да започна лечението, защото съмм толкова чувствителна там отдолу, нямам добри очаквания от тази комбинация. И така, не смея да започна хомеопатичното лечение, още повече, че всеки, с който се консултирам изказва доста лошо мнение към този тип лечения (хомеопатичнит).
Вече съм адски изтощена, в такава безизходица, живея с куп лишения, не правя секс с месеци поради продължителните лечения, но това е най-малкия проблем и все пак се отразява на психиката ми и на самочувствието ми като жена...
Много ви моля, споделете мнение, насочете ме, помогнете ми да се спася ако не завинаги, то поне за някакъв по-дълъг период. Общо взето откакто започнах да водя полов живот, не мога да се отърва от тези гадини. Полов контакт осъществявам само с презервативи, но положението е същото, дори понякога мисля, че ми вредят и от тях ставам по-зле, а без тях е абсолютно изключено...
Мога да пиша още дълго време, но мисля, че това е предостатъчно, за да придобиете представа относно моя проблем и огромного безсилие, което ме е обзело.
Ако поради някаква причина не искате да споделяте мнение тук, може да ми пишете на имейл april_blair@abv.bg
Благодаря ви предварително, мили хора!
Когато бях на 16 г. ми откриха раничка на шийката (в момента съм на 24 г.). От тогава започна моят кошмар. Обиколих десетки лекари из родната за мен София, но никой не даваше адекватно мнение. Всеки ми казваше, че не трябва да се обгаря, тъй като не съм раждала. Примирих се с този проблем, но паралелно с това започна най-неприятната част - хронични гъбични инфекции, а заедно с тях и бактериална вагиноза. Започна се едно непрестанно лекуване - години наред. Нещата така и не се оправиха, дори напротив - с времето стават сякаш по-зле. Задържам се здрава за най-много два месеца, което е страшно малък период. В годината се лекувам от гъбички и бактериална вагиноза поне 7 пъти, ако не и повече.
Преди близо три години попаднах на един лекар, в който видях надежда и искрено се надявах той да ме спаси от непрестанното обикаляне по АГ кабинетите и безрезултатното пиене на всякакви химии. Още при първия преглед беше категоричен, че раничката е причината за тези безспирни инфекции и че ако я изгорим, веднъж завинаги ще приключи всичко. Да, но не се получи така...Съгласих се разбира се, още повече след като ми каза, че размерите на раната хич не са безобидни и прогресивно расте. Изгорихме я през лятото на 2017-та година. От тогава станах още по зле - гъбите зачестиха, бактериалната вагиноза също. Раничката вече я няма, но какво от това, след като не мога да се излекувам от инфекциите?
Правила съм си всякакви скъпи изследвания и всеки път всичко излизаше супер - нямаше за какво да се хванем, къде да търсим проблема.
Подсилвам имунитета си, дори отидох на диетолог и внимавам какво ям, рязко намалих сладкото, което толкова обичам, заведох приятеля ми в лаборатория да изследваме гърлен секрет и еякулат и всичко при него беше напълно нормално. Отказвам да приема думите на повечето лекари, които ми казват, че просто "има такива хора, които са по предразположени към вагинални инфекции"...За мен това не е решение и съм сигурна, че всички вие, които сте минали през този ад, знаете как това ви смазва психически. Понякога съм толкова зле, че не спирам да плача и да се самосъжалявам, макар да знам, че не е редно и има хора, които страдат от много по-сериозни заболявания, но това е моята истина...Истина, която ми пречи да живея пълноценно, да се радвам на живота, да се чувствам нормална и здрава жена, която може да води нормален полов живот и да има деца.
Страхувам се дори да направя опит за дете, не мога да се задържа здрава 3 месеца, какво остава за 9...Страх ме е как ще свърши това, не искам да обричам една невинна душа. Лекарите ми казаха, че ако забременея ще се наложи лечение през цялата бременност, което просто не ми звучи нормално. Знам, че вероятността от преждевременно раждане и спонтанен аборт е твърде голяма и това ме ужасява. Все още не сме готови за детенце, но е близките 2-3 години бихме искали да започнем с опитите.
Преди около два месеца бях в една аптека и фармацевта там ми обясни, че има хора, чийто организми не могат да бъдат повлияни от традиционната медицина. Препоръча ми един хомеопатичен център. Отидох там - изписаха ми доста хомеопатични лекарства. До тук добре, но вагинално ми преписаха етерични масла (от чаено дърво и лавандула), резредени със зехтин. Не смея да започна лечението, защото съмм толкова чувствителна там отдолу, нямам добри очаквания от тази комбинация. И така, не смея да започна хомеопатичното лечение, още повече, че всеки, с който се консултирам изказва доста лошо мнение към този тип лечения (хомеопатичнит).
Вече съм адски изтощена, в такава безизходица, живея с куп лишения, не правя секс с месеци поради продължителните лечения, но това е най-малкия проблем и все пак се отразява на психиката ми и на самочувствието ми като жена...
Много ви моля, споделете мнение, насочете ме, помогнете ми да се спася ако не завинаги, то поне за някакъв по-дълъг период. Общо взето откакто започнах да водя полов живот, не мога да се отърва от тези гадини. Полов контакт осъществявам само с презервативи, но положението е същото, дори понякога мисля, че ми вредят и от тях ставам по-зле, а без тях е абсолютно изключено...
Мога да пиша още дълго време, но мисля, че това е предостатъчно, за да придобиете представа относно моя проблем и огромного безсилие, което ме е обзело.
Ако поради някаква причина не искате да споделяте мнение тук, може да ми пишете на имейл april_blair@abv.bg
Благодаря ви предварително, мили хора!
Аз съм в същото положение. При вас има ли развитие на нещата или все още сте в омагьосан кръг.. е при мен станаха 3 години.