Родени през 2002г.

И ние много се чудихме миналата година какво да изберем. Ако не беше въведена задължителната забавачка, след 3-та група щеше да тръгне на училище, защото знае да чете и пише с печатни букви. Но ако бяхме решили да е първокласничка следващата година, това означаваше да прескочи 1 група, което автоматично доведе до сълзи и мъка, защото щеше да се раздели с приятелчетата си или пък вместо в подготвителна група в детската, където ги гледат по цял ден, да намеря такава към училище, където да намеря някой да се ангажира с времето, с което детето ще разполага следобед.
Написах го май много объркано, не знам дали ме разбра. Но в крайна сметка, май е късно тепърва да се чудите, защото детенце трябва да тръгне подготвителна, ако искате следващата година да е първокласник.

сега започват предучилищна във детската градина може да карат 2 години предучилищна и след това първи клас ;някои ми казват да ги оставя да си изкарат детството ,но след това нямали да са големи за 1 клас

Ако са родени в началото на годината ПУСКАЙ ГИ НЕ СЕ КОЛЕБАЙ . Майка ми имала същата дилема с мен( родена съм на 03.01.). Оставила ме да си изживея детството и съжаляваше както и аз.

и аз искам да ги пускам,но незнам какво да правя на 13 .02.2002 са родени има в групата които са родени през април и са решили и те да ги пускат догодина

Здравейте!
Михаил е роден на 11.09.2002г. - 120см, 21кг, 31 номер .
Познава много букви, но не всичките. Обикновено ги свързва с имената - на тати, на мама и т.н. Брои до 18. Обича да играе с деца -познати и непознати, малки и големи. В момента най-актуално е всичко свързано с Костенурките Нинджа - дискове, оръжия, маски. Преди бяха колите - познава всички марки. Миналата година учихме английски в градината и мислим да продължим. Хубаво е и с някакъв спорт да се занимава, но засега няма подходящо нещо наблизо.
Това, че сменяте зъби много ме изненада. Засега имаме само една пломба.
Желая на всички деца много здраве и весели игри през новата учебна година!

Здравейте отново,

За първи клас ние окончателно решихме да е на 7 (роден е на 13.05.). Справя се доста добре със смятането, вече знае доста букви, пише си името огледално. Обаче не исках да го подлагам на допълнителен стрес като го дам сега на предучилищна, понеже чакаме бебе и му е достатъчно криво, въпреки, че не го признава. Много се вълнува от предстоящото пристигане на новия член на смейството, но е притеснен какво ще стане в него. Понякога е необосновано крив, "ядосан" както казва той. Говорим непрекъснато, обръщам му внимание (сега съм си у дома), пазаруваме заедно за бебето и приготвяме... ама пак.

От три дни е на детска градина, тръгна с огромно удоволствие, не иска да го взимам към 17:00 - 17:30, а както си е свикнал - 18:30 - 19:00. Оставям го да се наиграе. Предполагам, че там се чувства уютно, защото няма промени (освен, че едната госпожа е нова, но за късмет я хареса веднага), за разлика от у дома...
Понякога се чудя какво още да направя, за да не ревнува от бебето, чак виновна се чувствам, хем той толкова много искаше братче (и за щастие братче чакаме) ... 

Та така, оставихме първи клас за по - нататък  С баща му и двамата сме тръгнали на седем и нещо години на училище, аз завърших средно на 19 ... Сега съм на 30 и си мисля, че доста неща успях да направя за това време ... Не чувствам някаква ужасна липса на тази фатална една година  И най - важното - детето не иска да иде на училище още, нито според мен е готов  За тази година съм планирала да се научи на Р и Л на логопед, да си иде на градина с приятелчетата и толкова.

Ние още не сме тръгнали на градина. С големи мъки я завлачвахме миналата година дано тази да е по добре.

Нашата кака пък пише буквите легнали или огледално, но май излишно се притеснявам.

Tanija, сподели моля те, защо съжаляваш, че си тръгнала на 7 г. на у-ще.
Аз тръгнах на 6 г. и някаква полза от това не виждам, освен че до определен момент бях по-млада в средата, в която се движех.

Синът ми е роден на 12.02. и ще тръгва на у-ще през 2009 г.

Нашият батко е на 06.04 и тръгна на училище на 7,6 год. и не съжалявам.Малката също ще е на толкова като тръгне в първи клас през 2009 год.

Съжалявам защото със голямо учителско семйство бях достатъчно подготвена да тръгна и на 6 и тази година беше чиста загуба на време , после учих специализирана паралелка(още една загубена година) и станах първи курс студентка почти на 20 години а имах връстници които завършваха висше на 21 изградиха се ката специалисти с практика и сега мислят за деца. Колкото си по млад толкова по добре с развиваш професионално, защото имаш право на грешки и можеш да си позволош компромиси.

ОК!

Здравейте и от нас! Тъкмо навреме ви открих. Нещо за среща на наборите се споменава на предната страница. Мисля да сме там. Хубави са форумските срещи.
Да се представим - Петьо е наборчето, вече е батко. Освен, че доста си играе с братчето, може доста неща. Брои, смята, чете, пише горе-долу, някои букви пишеш на обратно - И, К, Б, Г - но все по-рядко греши. В предучилищна група е. Другата година ще е ученик. Това изобщо не се обсъжда в нас. Решено е. Чуденката ми е само в кое училище, а не дали. Рисува добре. Удават му се езиците, но не искам разширено изучаване на английски в училище от първи клас. Около мен мамите започнаха да записват първолаци за догодина. А вие? Може ли някой да ми даде координати за занимания по рисуване за такива малчовци?

Да, догодина ще е в първи клас.
Прекалено късно ми се вижда да тръгне на училище на 7 г. и 7 м.
Например дъщеря ми нямаше абсолютно никакво желание за учене (и още няма въпреки че е в 4-ти клас, ама това е друга тема) и си вървя с набора. Беше в ясла, после в детска градина, в градината изкара и предучилищната подготовка, но докато не тръгна на училище с трудност познаваше буквите и изписваше името си (с три букви) печатно. Даже съжалявам, че не ми е дошло на акъла да се опитам да я отложа с една година (тя е родена през октомври и тръгна на училище малко преди да навърши 7 г.)
Докато при Мони се вижда, че има желание, занимава му се и е понапреднал с материала.

Далече съм от вманиачаване на тема учене и прекалени родителски амбиции, напротив - даже се обвинявам, че не остава време да се занимавам повече. От друга страна и за мен щеше да е по-спокойно, ако беше останал още една година в градината, но поне засега не мисля, че бъркаме с това, че го пускаме в предучилищна и то в училище. Много ще ми дойде нанагорно - каката започва в 8, той в 8.30, от обяд до вечерта и двамата вкъщи, а аз ще се опитвам да работя, докато Ади пише домашни, а Мони се занимава с нещо, така че да не и пречи. Задължително трябва да намирам време на връщане от училище да ги оставя да поиграят в парка поне за малко, както и след написване на домашните... Аз сега стоя до 4-5-6 ч. сутринта, за да насмогна с работа, пък като започнат училище... направо не се виждам. 

Относно тръшкането - надявам се отдавна да сме преодоляли този момент. Не минахме без него естествено, дори и сега от време на време се опитва (особено ако има пред себе си лош пример и вижда, че при други деца това действа и така успяват да получат това, което искат), но при нас този номер не минава. Хубавото е, че вече е голям човек, или поне аз така го усещам, и говорим с него като с голям.
Пресен пример от днес - опита се да мрънка и да се тръшка за една кола, която видя на морето и която иска. Обясних му, че не съм виждала къде се продават, но ако видя, ще я поръчам на Дядо Коледа. Мони се опита да се тръшне, но след кротко напомняне от моя страна, че желанията не се изпълняват с тръшкане и че така не би могъл да постигне нищо, той се кротна.

С Мони имаме друг проблем - лошите думички. Научил е една камара обиди, които обаче използва само когато нас ни няма. Миналата година в детската градина бяха пропищяли от него. Сега като че ли по-рядко ги използва, но пък цяло лято е под зорък поглед. Сега се опасявам какво ще стане като тръгне на училище.

Много голям напредък има и в отношенията със сестра му. До преди няколко месеца се караха непрекъснато като куче и котка. Това много ме притесняваше, въпреки че всичките ми познати, които имат деца с подобна разлика или пък са имали брат/сестра, ме успокояваха, че това е нормално. За мен обаче не беше нормално и много ме тревожеше антагонизмът им. Сега обаче вече са "екип" - от един отбор са и това ме радва, дори когато са в един отбор срещу "лошите родители", т.е. срещу нас с Татт. Дали защото пораснаха или защото не се разделиха и за секунда това лято, или пък комбинацията от двата фактора, но... резултатът е факт.

и ние го имаме същия проблем  . в нашия случай определението "мръсни" е малко силно, защото става дума за изрази от рода на "наакани гащи" и подобни, но понеже каките му никога не са използвали такива, аз се впечатлявам. дори песни си измисля целите с такъв текст. напоследък като го помоля най-официално да спре да повтаря неприличната дума, на която е зациклил в момента, благосклонно се съгласява, но трябва молбата да идва от мен - сестрите му дори да го подкупват, не успяват да му запушат устата. заядливец ни е той...

И аз определено наблюдавам напредък в отношенията между моите деца. Тяхната разлика е по-малка- 4 години, но пак доста се дърпаха и дразнеха. Имам чувството, че с порастването на по-малкото дете някак нещата се успокояват. Зори страхотно израстна психически през летните месеци и не се карат вече толкова.

Да ви се похваля- Зорница вече кара колело (е, с помощни, разбира се:-)). Това й беше подаръкът за рождения ден миналата седмица. Досега не е карала. Първите дни доста се страхуваше, едвам-едвам въртеше педалите, обаче вече се отпуска все повече.