МНОГОДЕТНИ МАМИ № 70

  • 63 949
  • 744
# 285
За Варна - https://www.facebook.com/seahorsebabywearing/ Морско конче.

Иначе почти всички слинготеки, изпращат с еконт, но е добре ако не си носила до сега, да се видиш с консултант, за да ти помогне и да те научи. Успех и приятно носене!
Виж целия пост
# 286
Момичета, извинявайте, че нахлувам в темата ви, но много ви се радвам. Когато видя майки с повече от две деца навън, им се възхищавам за смелостта. Децата са най-голямото щастие. Искам да ви попитам, тези от вас, които имате 3 или повече деца с малка разлика, как се справяте? Възможно ли е човек да се справи без да откачи тотално? Ще се радвам да споделите опит. Не са много темите, в които се обсъждат повече от 2 деца и затова реших да пиша тук. Благодаря!
Виж целия пост
# 287
Здравейте, и аз чета, но още не съм писала, тъй като все още очаквам третото си дете (термин през ноември). По-голямата прави 3г. през ноември, а по-малката - 1г. през октомври 😊 След няколко месеца живот и здраве, ще мога да отговоря на горните въпроси. И аз се питам същото - ще издържа ли? И сега имам съвсем малко лично време. Голямата не ходи на градина и скоро не обмислям да я пращам. Надявам се да се справя, тъй като си мечтаех за поне три деца и с малка разлика, тоест сбъдната мечта ми е. Иначе личното ми усещане е, че и с три няма да съм многодетна мама. За мен три деца са нормата, а многодетна бих определила жена с поне 4-5.
Виж целия пост
# 288
Зависи много от децата. Аз мислех, че щерка ми е дива, докато не проходи първия си. Денис белята е малко да се каже за него, много е щур и неговата малка разлика с втория син ми разкатава играта. На моменти съм на ръба на лудостта.
Виж целия пост
# 289
Аз не се чувствам многодетна в никакъв случай. Но моите момичета са големи и имам много време с бебчо. Ще видим като дойде време да се върна на работа.
Виж целия пост
# 290
Моите големите са породени, малката е с 8г разлика. Личното време е вечер след 9. Трудните неща за мен са две. Първото е да обърнеш внимание на всеки. Те все още говорят един през друг, мм се чувства с предимство та говори и той, много е трудно да слушаш и водиш успешно няколко разговора едновременно. Понякога изслушвам всички и после соча на кого отговарям "Да. Не! Може би!" Другото е какафонията. Малката сега пищи, открива си гласа, каката започна уроци по китара, баткото си е шумен, мм отново се чувства с предимство и надвиква 😂 Аз последно съм била сама вкъщи преди повече от 3 години, а дали съм била въобще в последните 7-8? Не знам...
Виж целия пост
# 291
Svee разсмя ме. Номер три е още бебе, но лудницата в къщи е пълна. Първите двама са като котка и мишка на моменти. Хващала съм се,  че и аз водя понякога два разговора есновремнно. Номер две още не е в стихията си да говори, но започва да набира инерция.
Виж целия пост
# 292
Леле, мен само “разговорът” с първата понякога така ме натоварва 😄 Ама по-добре, че пък баща й е по-мълчалив та има с кой да си приказвам.
Виж целия пост
# 293
Моите са през 5 години ( 15,10,5 ) , планувани и желани. Не мога обаче да си представя по-малка разлика, не исках, но не вярвам, че не бих се справила. Големите вече са си доста самостоятелни,  но си искат грижите, искат си своето. Старая се, не казвам, че е лесно, но не бих казала, че и е трудно. Всичко май си е и до настройка. Да сме живи и здрави, всичко друго се нарежда по един или друг начин. Имахме един много труден период точно преди да се роди малката. Бях изпаднала в безтегловност, направо се чудих не направихме ли грешка, че се навихме за трето дете...Но както ми каза една приятелка тогава " Всяко дете си идва с късмета". Но вече съм на друга вълна. Дали се чувствам многодетна, не знам, но не искам повече. Наскоро сънувах, че съм бременна. В началото се зарадвахме с ММ, после се сетих, че няма да ми е 1-во, а 4-то и реших, че е време да се събудя ( хаха).
Виж целия пост
# 294
Аз съм с 4деца,приела съм го като нормално.Чак се чудя на тези с едно дете,не им ли е скучно?!
Сега за пръв път от 2 години ги оставихме за 3 дни на бабите-потоп.Изобщо не могат да се оправят,две са болни,другите-недоволни.Те не ги гледат по принцип,много рядко ги виждат и то в наше присъствие и сега-олеле.
Мъжът ми споменава и за пето,но аз вече нямам сили за нови бременности.Това за мен си беше голям кошмар,а и годините ми вече са 40.
Виж целия пост
# 295
И аз съм с четири. Свиква се с всичко. След всяко едно съм си казвала - леле, как ще издържа. Е, издържа се, даже това лято бяхме почти през цялото време с четиримата, защото се местихме в къщата и сега даже се чудя като тръгнат по училища и градини дали няма да ми е тъжно. Моите са през 3,5 години. Хем не е голяма разликата и могат после да играят заедно, хем когато съм раждала следващо, предното е било излязло от най-трудните бебешки период..
Виж целия пост
# 296
Разбира се, че е трудно. Няма как да е друго, но пък всеки решил да има много деца обръща гръб на някой дребни неща и ги пропуска. Важно е да се намира време за всеки един член, защото всички имат нужда да говори, да споделя, да бъде изслушан. С разлика от 2 г. между  първите деца и 1 между второто и третото най-труден бе периода на проходането. Иначе всичко в семейството и домакинството трябва да е планирано и организирано много добре. Ние баби нямаме, плащали сме на детегледачка и две домашни помощници за да има всеки ден помощ.
Виж целия пост
# 297
С времето нещата се наместват. Да, не е лесно, но и с едно може да не е лесно. Само да са здрави всички, да има подкрепа от таткото, нещата се нареждат.
Виж целия пост
# 298
мъжът ми иска седем, но аз му казах че до третото аз ще съм мамата за другите да търси друга хахахах и така вече трети път съм бременна първите са породени 1г 4 м им е разликата беше ми много трудно сама с двамата докато си намеря рутината и се настроя психически много се скапах трябваше да спря да кърмя каката (неспокойна матка) все си мислих че я задгърбвам че не съм и отделила достатъчно внимание но сега като ги видя двамата как се търсят и играят забравям всичко. домакинството е между играта, включвам ги почти винаги да бъркат да подават да подреждат с мен да бършат а и те се забавляват и сме всички заедно
та за третото веднъж ми се прокрадна мислъл дали така ще си играят и с него да се надяваме всичко да е ок чакам да родя март месец само дето хоп - близнаци сигурно таткото с този мерак много се е засилил хахаха
в началото се стреснах после се успокойх
каквото е писано това е някои жени и едно не могат да имат явно мен поне в това ме бива все ще му намерим начина
успех на всички мами
то из се чудя не само за майките с едно дете ами и за самото дете не му ли е скучен света
Виж целия пост
# 299
Ние в събота излязохме за малко по центъра само с най-малкия, бре, то било много спокойно само с едно дете. Simple Smile Чак странно едно такова. Хем големите са си големи вече, обаче вярно това говорене с всички едновременно, много ме измаря, особено след работа. Сега и с началото на учебната година доста ми идват търчането и отмятането на задачки, но ще мине и този период.
И все пак, не бих заменила всичко това с това да сме само с едно дете. Винаги съм искала голямо семейство и съм щастлива със своето (само на моменти тайничко съжалявам, че не се решихме на 4то, ама да е момиче Wink).

А за тези с по 1 дете - на родителите не мисля, че им е скучно (поне наблюдавайки познати семейства около нас), защото отделят много повече време за себе си и дори за глезотийки (което не го определям като лошо, стига да не пренебрегват изцяло детето). Но пък на детето определено му е мноооого скучно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия