МНОГОДЕТНИ МАМИ № 70

  • 62 986
  • 744
# 315
И на мен 8 деца са ми множко, даже твърде много. Но пък както за някои 3 или 4 деца са супер много (което за мен е съвсем нормално).

Наше много близко приятелско семейство са с 4 породени деца, мъжът е швейцарец, та той ни е споделял, че в Шв. 4-5 деца е нормална бройка, за много деца се смятат 6-7 и нагоре.

Скрит текст:
Факт е, че в големите семейства по-големите деца помагат за по-малките, то и без да им го налагаш се случва някакси естествено - заиграват се, обичат малките да копират, големите пък да дават инструкции (в случаите, когато не се карат Simple Smile). Точно снощи средният ни убеждаваше и навиваше за сестричка. И въпреки че надълго и нашироко му обяснявах как бебето може да има колики, ще има друг режим и може да му пречи, докато учи, да му пипа вещите (на което той много се дразни на най-малкия), той твърдеше, че иска и няма да му пречи. Тъй че и на децата им е приятно, очевидно.
Отделно разширява мирогледа и опита им. Аз самата съм най-голяма от 3 деца и като се омъжих и родих най-големия нямах страх как ще го гледам и т.н., защото обичах бебета и бях свикнала с такива.
Виж целия пост
# 316
Дори да кажем с вещите проблемът е по-преодолим, да се купят, подредят, поддържат. Много ми е трудно да отделя време на всеки поотделно. Другите двама точно в този момент почват да изискват и за тях си. Средният ми е първокласник, първо като го посрещнах вчера, исках да го разпитам, малкото започна да ме дърпа към него, реве. После преди лягане пак исках да му отделя време, разкъсвах се на две. Приспах най-малкото, после средното и накрая заспах докато си говорех с баткото Grinning.
Виж целия пост
# 317
И при мен е лудница. Баткото пети клас, по-малкият е първолак, каката на четири години и бебето на 8 месеца. Преместихме се и на ново място и лудницата е пълна. Децата и домакинската работа ми изчерпват целия ден, да не говорим за повече деца ( за момента)
Виж целия пост
# 318
Отклонявам малко разговора,но да ви питам имали ли сте страх от предстоящото раждане, независимо,че реално щом е трето или четвърто,сме наясно за какво става въпрос.Аз на моменти умирам от ужас като знам каква болка е с тези системи.А и преди си мислех,че раждам бързо,но сега като чета разбирам,че 10 часа не е бързо раждане.Не мисля,че щом е четвърто и скоро след предното ще е бързо и лесно.Мисля да искам упойка,но дали ще мога да усещам напъните след нея?Изобщо...не съм спокойна,но се мъча да мисля положително.
Виж целия пост
# 319
При мен не важеше всяко раждане е по-лесно, трето даже беше кошмар, по голям кошмар когато спряха упойката,  за да усещам намъните.
Но това са си строго индивидуални неща.
Мисли позитивно, може всичко да мине по мед и масло. Пожелавам ти го.
Виж целия пост
# 320
Моят мъж присъства на ражданията и само да станеше дума за система и веднага реагираше срещу лекарите. Понеже първото ми раждане започна със система и завърши със секцио и знам за каква болка става въпрос. Второто и третото родих нормално, без системи и упойки и бързо,  за около 3 часа. За последното (третото) бях отпаднала, не толкова ми беше усещането за страх, колкото, че не мога да се мобилизирам.
Иначе препоръчвам йога за бременни, капки на Бах, дула (психолог) и всичко, което би могло да допринесе за да се чувстваш по-спокойна.
При второто и третото раждане си повтарях постоянно, че "получавам ефективни и регулярни контракции" и т.н.
Едно раждане може да протече и бързо и леко и за мен най-важна е психиката на родилката.
Всеки подсъзнателен страх може да доведе до забавяне или утежняване на раждането.
Виж целия пост
# 321
Стресът стопира естествените процеси и хормони по време на раждане, така че не си позволявай да се паникьосваш.
Аз родих 1вия и 2рия с упойка. За първия не съжалявам (защото беше изтощително и тежко раждане, все големи бебета раждам), но за 2рия, както ме и предупреждаваше лекаря, можеше да мина без упойка. 3тият го родих без (а бяха минали почти 8г), хем най-голям се роди, но най-бързо и леко. Постоянно настоявах да е на съвсееееем лека капка системата и слава Богу! 5кг бебе без никакви вътрешни разкъсвания!
Виж целия пост
# 322
При мен щастието, че ще се отърва от многото кила и стърчащия тумбак бяха по-голяма движеща сила. Не съм се притеснявала, представях си как ще ми олекне. Особено в летните горещини е чудо.
Виж целия пост
# 323
Рени страх имах, но някак на деня не всичко свърши за три часа. Да трето, но най-голямо. С упойка епидурална, но не цяла доза, за да усещам.
Успех ти желая и стискам палци !
Виж целия пост
# 324
Аз бях много развълнувана и с голямо желание чаках раждането. Нямах късмет да тръгне напълно естествено нито едно от децата и затова на всичките имаше системи, но като цяло беше чудесно. Особено последното раждане. Ползвах епидурална упойка и се разхождах наоколо, докато дойде момента.
Виж целия пост
# 325
Първите ми две раждания бяха с упойка. Особено второто не го усетих, родих за 3 часа, без никаква болка. Имах и системи за предизвикване. За третото се наложи секцио по медицински причини, та и там нямаше болка. Аз лично понеже реално не съм изпитала т.нар. родилни мъки, та никога не съм имала страх от тях. Ако раждах нормално третия път, пак бих си поискала епидурална. Не ми е пречила, да усещам напъните.
Виж целия пост
# 326
Аз също имам страх от естественото раждане, но и никога не съм имала такова. Първата ми дъщеря беше в седалищна позиция и съответно - секцио. Сега ми предстои трето секцио и имам известни притеснения, но гинекологът ми ме успокои, че не е по-рисковано от предишните пъти и гледам да мисля положително.
Виж целия пост
# 327
За мен третото беше най-трудно, много болезнено. Четвъртото беше все едно съм излязла на кафе с приятелка. Страховете ми бяха свързани с възможни усложнения като по- обилно кървене, атонична матка, но все пак съм в болница и с по- интензивно наблюдение. Най-малко кървих в крайна сметка Simple Smile
Виж целия пост
# 328
Аз с първото раждане бях с епидурална и съответно чак когато раждах за втори път разбрах какво е това силна контракция.Носи ми психическо успокоение мисълта,че мога да сложа упойка,но като ги знам в русенското Аг,.Единия път нямаха анестезиолог свободен,другия път викат,ти ще родиш бързо,не ти е първо дете.А представете си сега  четвърто раждане😁...няма да ме вземат насериозно.Но мисля да си искам аз упойка ,още като отида да си кажа.Страх от естествено раждане нямам,а от системите,но незнам защо е тази практика да слагат окситоцин за последните сантиметри разкритие.Оставят ме 8-10 часа да се разхождам и да правя разкритие и накрая буквално за 1-2 см,като ме накарат да лежа по гръб и с тази система....Вярно, половин час ми е зора и самото раждане после знаете не боли,но....Само като вляза в болницата,като чуя хлопането на машината за тонове и полудявам.
Благодаря ви все пак момичета за подкрепата и споделения опит,имам една седмица,25.09 ми е термина,дано не пренося,че пак ще има системи,досега не съм преносвала никога.
Виж целия пост
# 329
Опитай да откажеш
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия