Въпреки, че малко ме смъмрихте за това , че щом не ми се бърка свекървата аз проблем нямам, но ето какво стана вчера:
Скрит текст:
Отидохме им на гости, че бабата (майката на свекърва ми) имаше рожден ден. Съпругът ми както винаги се изниза във възможно най-незадръстената от вещи стая, понеже имал служебен разговор- толкова не му се занимава с техните, че винаги прави нещо такова, идва после по средата на вечерята и все към мен прехвърля топката понеже бил уморен и стресиран от работа (така казва пред техните за да не си общуват, иначе си е съвсем добре. Та докато го нямаше седнахме, тя беше направила пак едни мазни свински пържоли знаейки че и аз и мъжът ми НЕ ядем месо от близо 15години, ама както и да е- тя мисли, че е глезотия това. Та поне си боцках от салатата, докато тя ми се оплакваше защо не й се обаждаме, как аз трябва да влияя на синът й да й въним, да идваме по-често на гости... след което стана и донесе един плик-чувал с кърпи за баня вътре - да ги взема аз за вкъщи, те са много хубави, скъпи, тя няма да ги ползва- вътре ужас кърпите бяха мръсни, миришеха на мухъл, оказа се че са били в този плик има няма 10години.... казах й че не ми трябват , благодаря, имаме си бла бла. не, вземи ги! Ти си много специална такава- това обича да ми го казва... взех ги както и да е (след това ги оставих до един контейнер на връщане) После като ги взех започна ми просъска- "знам, че ще си ги изпереш сигурно 2 пъти като са били тука, нали? "да ми разяснява как аз съм била много вманиячена в някои работи, как не иска да НАПРЯГАМ сина й с моето вечно прибиране, чистене, пране, подреждане (при положение че повечето от тези неща ги върши жената която идва да чисти , мъжът ми си е на работа). Как тя вижда, че аз не се чувствам явно комфортно в дома й но АЗ не съм права- имало по-важни неща в живота от това да ти е подредено. Започва да ме упреква че ми била изгладена блузата като на манекен от магазина- "виж се- като някаква статуя си- то косата, то дрехите- кой знае колко време ти е отишло да се контиш " и що за тъпотия да упрекваш, че нещо е изгладено добре?! Абе като цяло някакви смешни доводи и всички останали си мълчаха и тя доста злобничко вече започна да обяснява едва ли не как АЗ имам ПСИХИЧЕСКИ проблеми и така компенсирам с подреждане и с това да ми е чисто в нас... Аз не съм конфликтна- казах само че не съм съгасна, но всеки има право на мнение и си ядях салатата. И после дойде време да си ходим. Ами как да ми се ходи у тях? Първо че е мръсотия и гнусотия, второ че вече явно аз съм лудата и ми го казва директно и с такава жал в гласа, все едно горката аз....
Аз на твое място (била съм в подобна ситуация, със свекъра):
1.няма да позволявам мъжа ми да липсва от стаята/масата.ако има чааак толкова важен и неотложен разговор, просто не ходим
2.само се усмихвам на реплики, отвреме-навреме казвам "Да, така е!" и пак усмивки....в един момент репликите му висват в пространството.Нормално, диалог се води от двама...
3.Към мъжа ми:"След като на теб ти е толкова неприятно, защо изобщо ходим?Не желая аз да обирам негативите. Или стоиш до мен и общуваш с вашите, или просто няма да ходим повече.
