За сродните души, мъжете и децата

  • 7 586
  • 71
# 15
Добро утро!
Вчера следях една дискусия тук, която ме накара да се замисля за няколко други неща.
Наближавам 30 години и наблюдавам следните тенденции в отношенията между хората : от една страна, много мои приятели се ожениха/направиха дечица в рамките на месеци, а други са заедно от години, но не предприемат по-сериозни стъпки. Масово мъжете, които са на около 30 год, твърдят, че им е рано за деца, не са готови и си чакат нещо си.. Зачудих се - вярвате ли в сродните души? И ако вярвате и срещнете сродната си душа - не бихте ли пристъпили към по-сериозна крачка бързо? Колко време ви трябваше на вас, за да разберете, че искате да се омъжите/да имате деца с точно този човек? Да не би мъжете, които упорито си чакат, просто да не са си срещнали човека? Или може да си срещнат единствената, но да ги спират други фактори? Колко време бихте чакали един мъж да стане "готов", преди да си тръгнете от връзката?
По мои наблюдения, точно това се случва....Седят с една жена години, уж все неготови и т.н., а после срещнат "сродната си душа" и до месец-два са женени , че и бременни.   Smiley
Ако сега трябваше да съм в такава ситуация, не бих си губила времето по подобен начин повече от година.Дори година е крайния ми срок.Ако до една година няма годеж/предложение за брак/бременност, си тръгвам.
Уточнявам, че става дума за хора на/над 30 години.
Ако съм на 20, 20+, да речем, че бих дала срок 2-3 години.


Виж целия пост
# 16
Няма как да се унифицират нещата. Сродна душа, може да бъде не само човек, с който до 3 месеца си направил дете и/или сключил брак, ами човека, с който просто си на една вълна и гледате в една посока. Аз за себе си на 22-23 изобщо не желаех такова задълбочаване на отношенията. Харесвах човека до себе си, но ми харесваше и да се оставим малко по течението без дългосрочни планове и клетви за вечна любов. Сега, не мога да си представя да бях омъжена за друг човек, но преди 5 години ми се "живееше", т.е имах потребност от други неща. Исках да работя, да се развия поне малко, да пътувам, да се срещам с хора. Дори на връзката си исках да се насладя именно по този начин. Вниманието и грижата ми да бъдат насочени към човека до мен. Щастлива съм, че сега ще имаме дете и нещата се развиват, но не бих заменила безгрижието и спонтанността във връзката ни тогава, за едно 4-5 годишно дете сега. За щастие, явно възгледите ни съвпаднаха.
Виж целия пост
# 17
Не вярвам в сродните души. Звучи ми тъжно някак си- там някъде има САМО един човек и това е... Не- животът е дълаг- срещаш хора, мъже с които си пасваш, влюбваш се и т.н. Щастливите хора имат даже по няколко големи любови, някои не срещат нито една.... Sad
Виж целия пост
# 18
Дай Боже все така още 40 години. 4 години са много кратък срок. Че вие сте практически младоженци. Но щом сте минали заедно кризата на раждането и детето до 2 години, това е много добър знак. Не че е гаранция. С очите си съм виждала прекрасен баща и съпруг за първото дете и все едно с подменен мозък за второто.

Умирам да гледам старци по улицата, които се държат за ръка и си приказват нещо мило. Не мисля, че много хора от днешните по-млади поколения ще се окажат в такава роля.

Днес много хора са настроени максималистично - искат всичко и не се задоволяват с нищо по-малко от оптимума. От една страна са прави - животът е един и е кратък. От друга страна прекалено лесно се предаваме без бой...в името на нещо, което в крайна сметка не се оказва по-добро.

Нямам готов отговор за живота и сродните души. Според мен е просто въпрос на късмет и не зависи от нас. Но принципно би трябвало да има такова нещо - поне по отношение на основните цели и представи за нещата.

Благодаря ти! И знаеш ли, всички около нас се изпокараха та дори и разделиха малко след появата на детето в семейството, което е много жалко, просто не издържаха на тази криза за която пишеш.
 И ние както всички останали хора имаме нашите трудности , но устояваме на всичко, защото съдбата ни поднесе и лоши неща през това време, но точно в тези моменти се разбира дали ще я бъде и издържахме подкрепяйки се.
 Знам, че за напред ще има от всичко -и хубаво и лошо, но нали именно в това е баланса.
Гледаме детето си сами от раждането и както и мислех  той се оказа страхотен баща. 
Не виня хората които са смятали , че са срещнали сроднага душа а след това са се разделили, значи не е била тя. Не виня и тези, които не вярват в подобни неща.
Виж целия пост
# 19
Вярвам и съм срещнала моята сродна душа.Женени сме повече от 20 години.
Вярвам,че всеки човек може да намери своята истинска половинка.

Според мен,ако жената иска брак и деца ,може да изчака известно време,за да види как ще се развие връзката.
Например 1-2 години ,не повече.
Обаче ако жената е на 32-34 години,то тогава 1 година чакане е достатъчно.Иначе е губене на време.

Виж целия пост
# 20
Когато човек е влюбен гледа на другия основно емоционално и любовта прави недостатъците му да изглеждат очарователни. Дали това прави от другия сродна душа – едва ли, но прави размножаването възможно. Еволюцията не развива у организмите излишни неща, та така е и с любовта. И сигурно е логично, докато си под влияние на такава временна невменяемост да си по-склонен да имаш деца сега и веднага. Съвсем друг е въпросът, че има хора, които с времето на съжителството си наистина се опознават и наистина се харесват, разбират и обичат, та съвсем нормално е такива хора да решат да имат деца и на по-късен етап от връзката си. Или пък да нямат  деца. Не мисля, че има правило, случаи най-различни в живота, а и често нещата при другите ни изглеждат по начин, по който не са. Единици си признават, че не са се събрали, защото са сродни души и не са бързали с децата, заради това, а защото забременяването е било по случайност. А пък после са останали заедно и се разбират.
Виж целия пост
# 21
Франсоаз*, -veni- , демек все пак главният фактор не е да са задължително на един етап и двамата и бихте дали време за развитие?

Виж целия пост
# 22
Не вярвам в сродните души. Като бях и аз около 20 годишна идеята ми се струваше романтична, ама в живота не е така. За дългите връзки и последващи романи за няколко месеца и бебе и брак... (минала съм през това). Ами гадно е, ама хората са гадни и не им пука за чувствата ти и какво ти минава през главата. Няма справедливост. Колко жени са си опропастили живота в чакане принца нещо си да си поискал, колко мъже най-нагло лъжат и мамят партньорките си... и така докато не бъдат сменени с по-млади жени. След 32-33 години при жената трябва да се действа светкавично, а не да му даваме на "мъжленцето" още поле за изява. Той може и на 40 и 50 да става баща. При жената вече е малко по-различно.
Виж целия пост
# 23
Представям си теорията за "сродната душа" да е вярна наистина. Има там някъде един човек, който е моята сродна душа и аз съм неговата сродна душа.
И ако не срещна този човек никога? И съответно той не ме срещне , ама  никога . Тогава какво?
Двама напълно загубени и отчаяни ще бродят по този свят ... и ще се впускат в отчаяни и предварително обречени бракове и връзки...
И колко хиляди такива.... някои може да се разминават на спирката на градския транспорт всяка сутрин... как да се познаят .... ?  Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 24
Smiley
Разсмя ме. Но съм съгласна, де.
Виж целия пост
# 25
Франсоаз*, -veni- , демек все пак главният фактор не е да са задължително на един етап и двамата и бихте дали време за развитие?



Да,разбира се .Бих изчакала известно време,но не прекалено дълго.
Не повече от година-две.Като на втората година бих очаквала връзката да има някакво развитие.
Ако не-всеки по пътя си.
Виж целия пост
# 26
Моето си е жив късмет, но и доза интуиция.
На 23 г. срещнах бъдещия си съпруг, на 3-ия месец от връзката ни бях бременна, на 6-ия омъжена.
Аз не бях готова, но той беше.

С времето любовта ни се превърна в обич и така вече 18 години. Simple Smile
Виж целия пост
# 27
Франсоаз*, -veni- , демек все пак главният фактор не е да са задължително на един етап и двамата и бихте дали време за развитие?
Според мен е изключително рядко двама души да се срещнат и да са точно на едно и също ниво в живота и да желаят едно и също.Изключение е  по-скоро....
Но, когато са се "намерили" и няма особени спънки пред тях, да, връзката се развива и защо не, да стигнат до едно и също желание след време?
А колко да е това време, зависи, поне за мен, на каква възраст са се срещнали.
На 20+ имат доста време за чакане и губене, на 30+ нещата, за жената, стоят малко по-различно.Обикновено в рамките на година (приемам, че и мъжа е над 30), си проличава ще я бъде ли работата или не.
Виж целия пост
# 28
Не вярвам нито в прибързването, нито в прекаленото чакане.
И накрая пак няма гаранция кой ти е сроден и кой не е.
Чувстваш, мислиш и в един момент действаш с всички последствия от това.
Виж целия пост
# 29
Не вярвам в сродните души,по скоро в максимата на точното място в точното време.С мъжът ми се запознахме ноември 2016г.,станахме двойка след 3 месеца приятелство,заживяхме заедно 2 месеца по-късно и забременях след 3 месеца.Оженихме се септември 2017г.Вярвам,че просто сме били в една и съща посока за бъдещето ни,достатъчно зрели и осъзнати,паснахме си,имаме сходни виждания и възгледи за живота,обичаме се.Аз на 28г.,той на 33 г.Не казвам,че затова сме заедно,просто се запознахме,паснахме си и решихме да имаме дете.Всичко се получи бързо,но не съжаляваме и двамата,явно е бил правилния момент.Какво повече може да иска човек от живота си?!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия