Сякаш съм в затвор

  • 5 412
  • 83
# 15
Моите родители са възрастни и не искам да ги товаря с проблемите ми,но наистина вече не издържам този тормоз и все повече мисля да се напия с хапчета и да се свършва.Извинявам се,но трябваше да споделя с някой.Имам чувството,че ще се пръсна в тоя затвор,в който ме е напъхал той и няма измъкване.

Айде, още една жертва, дето насила са я завлекли в някаква къща и са вързали, че да ѝ направят бебе!?
Която не можела да пропътува 350 километра с 6 меесечно бебе с автобус, щото видиш ли, в самолет е раждана.

Че и щяла да се " напие" с хапчета!?

Що ли няма кой да ти обърше два шамара, че да стъпиш н аземята и да разбереш, че оная работа не е като тая- да носиш отговорност за детето, което си родила.
Какви инфантили растат и нещастни деца създават, не е истина! #Crazy
Виж целия пост
# 16
Я, не виждай нещата в черен оттенък, много моля!
Млада си, бебе на ръце, излизай на разходка с детето, срещай се с други млади майки, ходи в паркове, пък ако е толкова тегаво положението, ще алармираш и на родителите си!
Никоя майка, няма да си остави детето да страда! Заедно със родителите ти ще измислите нещо!
Но, не ни говори за самоубийство, това е висша форма на егоизъм! Помисли за бебето, какво ще стане с него, петното което ще му оставиш, много моля!

Виж целия пост
# 17
Здравейте,накратко да не се разпростирам много.Имам бебе на 6 месеца,живея с бащата на детето и неговите родители в къща извън града,не мога да понасям това положение повече,той е ужасен нетърпим,откакто се роди детето не може да се понася той самият,кара ми се,обижда ме,постоянно е недоволен от мен ,изолирал ме е от познатите ми и не ми дава да излизам никъде,родителите му ни помагат с каквото могат,но той се кара и с тях и аз се чувствам като в затвор.Искам да си тръгна,но родителите ми живеят в друг град на 350 км.и съм в капан.Нямам приятели заради него,,нямам кола,а с това бебе по влакове и автобуси не мога да пътувам.Моите родители са възрастни и не искам да ги товаря с проблемите ми,но наистина вече не издържам този тормоз и все повече мисля да се напия с хапчета и да се свършва.Извинявам се,но трябваше да споделя с някой.Имам чувството,че ще се пръсна в тоя затвор,в който ме е напъхал той и няма измъкване.
А как точно те изолирва от твоите приятели и не ти дава да излизаш? Под ключ ли те държи, що ли? Най-малкото излизанията са полезни за бебето. За теб също. Свкърите ти помагат...ок,  ама щом таткото те псува и обижда - работата е ясна. 350км. се взимат за около 3,5-4 чАса с автобус, къде видя 6ч. не знам. Роднини и приятели в родния си град нямаш ли с кола - те да те вземат? Твоето е лигавщина и бехаберие. В такава отровна среда ли искаш да ти израстне детето? Защо си родила от такъв няма да питам, защото веднага ще кажеш ама той не беше такъв.
Виж целия пост
# 18
И какво смяташ да правиш ?
Какви са ти плановете ?
Виж целия пост
# 19
Трябва да се стегнеш и да си силна заради детето. А за тръгването - винаги може да го планираш и да постъпиш разумно, без да се вляеш от емоции, ако това решение е най-добро за двама ви.
Виж целия пост
# 20
Племенницата ми се прибра от САЩ с 7-8 месечно бебе по самолети и какво ли не. Скачай на автобуса и толкова. Бебето ако  не го боли нищо, нахранено е и сито едва ли ще се скъса от рев, все ще го успокоиш. Или се обади на вашите да намерят някой с кола и да те вземат.
Щом ще си с вашите след може да си потърсиш работа, а те да седят с бебето. Може и на градина или ясла да го пратиш. Където има ядене за 2-ма човека, ще се намери и за теб и детето.
Щом си стигнала до мисли за самоубийство, по добре се махай от там. Събери сили и ще успееш. Даже после ще се чудиш, че било лесно.
Виж целия пост
# 21
Какви са тези 6 часа път?
320 км с автобус ми отнемат 3 часа и с почивка половин час на автобуса 3 часа и половина.
За 3 часа и половина бебето може да спи, да го залъгваш с игри, леко похапване, че и да попищи малко, няма да те претрепят с камъни, я. Ако това е залогът за твоето и неговото спокойствие, вземаш една раница/сак, бебето и на рейсчето.
Свободата (съдбата) обича смелите.
Клише, ама вярно.

350 км има за 6 часа път, особено ако иска и прекачване. Например София-Хасково или Кърджали е над 3 часа път, оттам нататък спокойно може да има още 3 часа път до населено място нейде из Родопите.
Виж целия пост
# 22
Тя вероятно няма и пари.
Виж целия пост
# 23
Мисля, че авторката беше пускала тема, някъде месец след като се беше родило детето със същите оплаквания.
Под друг ник беше, но съдържанието същото.
Куп съвети ѝ се дадоха, но явно, нищо не се е променило.
Виж целия пост
# 24
В затвор може да се чувства човек, без никакви възможности пред себе си. В случая ти имаш такива. Оплакването в бг- мама няма да реши проблемите ти, ако въобще възнамеряваш да промениш нещо.
Виж целия пост
# 25
Да,отново благодаря за изказаните мнения.Както казах не очаквам да ми решите проблемите,само исках да споделя.Не съм писала по този повод преди,явно има и други като мен.
Виж целия пост
# 26
Човек, който наистина иска промяна и пеша ще върви 350км. Тя явно си търси кош за душевните отпадъци.

казват,че така олеквало на душата..

Виж целия пост
# 27
Аз пък имам една позната, скарват се с мъжа й, тя взема бебето, тогава 6 месечно на ръце, това е посред нощ и извървява 15 км между селото, в което живее и близкия град, където живеят родителите й. Дотам беше с мъжа й. Много я уважавам тази жена. А авторката не я съжалявам, хем недоволна, хем не й стиска.
Виж целия пост
# 28
Нека не я съдим!
 
Виж целия пост
# 29
Аз пътувах 4 часа в автобус с жена с 3 деца на по 5г, 3г и 2месеца, която беше зарязала втория си мъж заради шамар и се прибираше при родителите си. Багажа и беше от няколко сака. Помагах и с децата и и се възхищавам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия