Лежащи мами - 43

  • 37 820
  • 706
# 390
Аз също гледам повече да лежа, но понякога като идват приятелките да ме видят стоя и доста време в седнало положение. Позволявам си да ходя само при лекаря, който ми е на 60 км, но там винаги чакам по 2-3 часа докато вляза на преглед. Разбира се винаги се чувствам виновна, че не давам максималното от себе си.
Виж целия пост
# 391
Неочаквано за мен, но се чувствам добре физически, не ми тежи все още, не ме боли нищо, но моята аг ми заръча постоянно лежане с възглавница под дупето, ставане само до wc и за много бърз душ и така и правя вече 10-та седмица Neutral Face
В началото ме налягаха някакви много мрачни мисли и чувства, усещах, че се сривам психически и всеки ден плачех, но започнах да свиквам.
Не ми е изобщо приятно лежането, но знам за какво плащам тази цена и се примирявам. Освен това отдавам на лежането и лекарствата това, че задържах бебка до 34г.с. Остават ми още броени седмици до заветната цел (терминът ми е последната седмица на май) People AngelRibbon Да си гушна малката жива и здрава и ще се успокоя!
Виж целия пост
# 392
Момичета предполагам доста често е обсъждано и за всеки е индивидуално, но ще попитам да знам все пак - вие по колко време лежите ? Знам , че колкото повече е по- добре , но особено тези от нас с по- голямо детенце си имаме и ангажимент за него , аз се чувствам понякога виновна като ставам да вземам сина ми от училище, или като стана да сготвя -ограничила съм всички излизания , ходя само при лекарката ми и да си оправям болничните от както ми откриха скъсяването на шийката , но ми предстои утре неотложно пътуване на 30 км и много се притеснявам , чувствам се добре , само гърба ме боли от лежане Sweat Smile иначе енергия си имам , апетит всичко . Та вие по колко време лежите и вършите ли нещо друго освен това ?
Най-добре попитай доктора ти.
Има.значении колко ти е къса шийката,в коя г.с. Лично на мен в 19 г.с. когато ми откриха скъсяването ми разрешаваха кратки разходки.В последствие с напредване на бремеността и натежаването на бебка ми имах отново скъсяване и ми ограничиха разходките.
Аз пътувам 100км в  едната посока за прегледи в СФ през 2 седмици и там ми се налага да чакам понякога по 1-2 часа,отделно сядаме да обядваме някъде и целия ден ми минава без да лежа....
Вкъщи по цял ден съм сама и ставам да си приготвя нещо за хапване и да се обслужвам...но въпреки всичко в по голямата част от деня лежа...
Отново казвам за да бъдеш спокойна най-добре говори с доктора ти и тогава предприема пътуването ти...😊
Виж целия пост
# 393
При мен нещата се получиха малко странно. Не е като да ти се случи нещо лошо, да го приемеш и да продължиш напред с кураж. От март месец всяка седмица има стрес. Малко по малко. Успокоиш се, дадеш си кураж и идва следващото. Все едно на седем дни ти блъскат по някой болезнен шамар. Надявам се психически да изляза чиста и да се запазя в името на децата си. И си признавам без да ме е срам, че ако това беше първата бременност никога нямаше да пожелая повече. Добре, че е детето ми. Тя ми дава кураж и ми е най-големия антидепресант.
Извинете ме, че не съм позитивна. Понякога на човек си му тежи. Не, че ще се предам без бой. Напротив и други битки съм печелила. Просто ми е трудно и не винаги съм в добра позиция. Моля се и това да мине и накрая да има така чаканото щастие.
Поне гледането на бебе няма да ми се струва толкова трудна задача. След такива премеждия се надявам да се родим заедно за едно по-добро време. Дано е така за всяка от нас 😍😍😍
Виж целия пост
# 394
Напълно те разбирам Лоли.При мен се започна от момента в които разбрах ,че съм бременна...първо беше зацапване,казаха ,че не се знае дали ще се развие бременност ,защото плода е с  4ри дни назад-това се случва в 5г.с.+2. След 3 седмици започна гаденето, обезводних се  последва престои в болница...гасенето продължи до средата на 4ти месец...на 1ва морфология сгрешен резултат за Даун,казаха ми в Благоевград, че е умерен риска аз да преценя дали ще правя амниоцинтеза или тест 1300лв....от тогава започнах да ходя и в СФ на прегледи при специалист по ФМ...за голямо щастие бебето е добре...след това в 5 месец леко зацапване и скъсяването,отново престои в болница. Следват контракции в 6ти месец и отново в болница.В 7 ми месец продължава шийката да се скъсява отделно откриха папилом,съмнение за диабет,бях на диета..Сега започвам 32г.с. И дланите на ръцете от 2 дни ме сърбят,надявам се да не е нещо страшно и дано от тук нататък всичко е наред и да издържа поне още 4 седмици...
И силно вярвам,че ще успеем....толкова много преживяхме ,резултата ще си заслужава....😘
Виж целия пост
# 395
Няма място за отчаяние.А и едното лежане само по себе си не е болка за умиране.Всеки е свикнал на динамично ежедневие,но малко "спиране" не е кой знае какво.Боли гърба.....болят ставите.След две неуспешни бремености,една цяла лежана....рискове за Даун....рискове за скъсяване на шийката....рискове за гестационен диабет...уж изтекли води в по-ранна седмица,никога не го приемала като голяма драма и никога не съм искала само едно дете ,защото видиш ли е било трудно.Не го казвам да ви укорявам,защото знам,че от човек до човек има разлика.Знам ,че е трдно....ще мине.Не се отчайвайте и не се вглъбявайте в това....хапване на вън или кафе с приятелки едва ли е забранено изцяло,освен в по-сериозните случай.Всико ще мине....дайте си това време за почивка и си.мислите за тогава,когато ще си мечтаете за един зен в който просто да гледате в една точка.
 Всичко ще.е наред Heart
Виж целия пост
# 396
А някои има ли оплаквания със сърбеж на дланите и пръстите....от време навреме много ме сърбят...чета разни неща и ме хваща страх....в сряда ще ходя за болничен и направо ще питам доктора...ще изчакам дотогава ,дано не е сериозно..
Виж целия пост
# 397
Така е , Изабел. За съжаление всяко нещо си ме стряска. Отивам да пишкам със страх, следя движения ( тя пък на пук изобщо не рита, много ленива и ме вкарва във филми ), захар, кръвно  и дрън-дрън. В нас ме подиграват , че съм бабичка. Ще видят те, като се завърне майката царица как ще ги строявам всички.
Не се отчайвам, а просто преглъщам и вървя напред като кон с капаци. Нали съм упорито магаре 😂😂😂 Все се шегувам, че го като на другите мами им пищят ушите от новороденото аз ще си свиркам, че съм се отървала 🤣
Но има моменти в които ти е криво и си ги приемам. Не ги отхвърлям и отричам, става по-зле. После вдигаш глава и ставаш по-силен.
Аз по принцип бях готова да си остана с едно дете. Много дълбоко в мен може и да съм искала две, но не на всяка цена и не чак толкова много
Съпругът ми много ме натисна 😁 И аз си казах -Хайде от единия път нищо няма да стане, нека му мине мерака . Да, ама не. То си стана, значи е Божа работа.
Виж целия пост
# 398
От цялата работа с лежането най-много ми тежи чуството, че съм зависима от някого- страх ме е да стоя права да си сготвя, не мога да изляза да си напазарувам, за домакинската работа да не говорим. Единственото, за което се инатя е сама да се закарам на лекар ( в рамките на града). Лежа постоянно от седем седмици. Броя си дните до влизане в девети месец. Някои дни са добри, други ме налягат тежки мисли...нищо друго не ни остава освен на потърпим.
Виж целия пост
# 399
Мен също ме тормози чувството на безпомощност и че за елементарни неща трябва да разчитам на моя мъж. Така бях свикнала всичко сама да си върша, а сега се чувствам безпомощна и безполезна, дори ноктите на краката не мога да си изрежа Unamused
Хората отстрани сигурно ни завиждат за лежането (с оглед на забързания живот, който водят и не могат да си откъснат и 30 мин. Сън след обяд), но не осъзнават защо ние така се тормозим Sweat
Но ние сме силни и не случайно ни е отредено да сме майки, през всичко ще минем за своите рожби, с мисъл само за това те да са добре Innocent
Аз имам и добри и лоши дни, понякога ми минават бързо, друг път цял ден скучая, но то не остана. Ей сега ще мине Великден, покрай него празничната еуфория, накой гост и скоро след това ще видя за първи път човечето, което сме сърворили двамата с мъжа ми People CouplekissPeople BabyHeartbeat
Виж целия пост
# 400
Еххх, върнахте ме 6 години назад ... Днес стават точно 3 месеца, откакто се наложи бременността ми да бъде прекъсната и вече имам позволение за нови опити, минаха 3 цикъла ... Пуснахме си кариотип с ММ и чакам резултатите, но сме решили, каквито и да са те, да не се отказваме, да продължим да опитваме и ще се молим за здраво детенце. Идват обаче другите страхове, дали ще ми се наложи серклаж след кюретажа, ще успея ли да износя бебенце поне до краят на 8-ми месец, докъдето стигнахме със синът ми и това ако изобщо успея да забременея ... Дето казват бабите - рибата още е в морето, а аз съм сложила тигана Grinning
Лоли и аз като теб съм се замисляла, дали ще успея да запазя психиката си накрая. Понякога се усещам как благородно завиждам и се възхищавам на жените, които имат леки бременности, без тревоги, чудя се дали изобщо могат да оценят какви късметлийки са, едва ли ... Simple Smile А колко нетактични са страничните наблюдатели, които си нямат и представа през какво минава една жена, на която е застрашена бременността по някакъв начин ... Такова " лежане " и такива тревоги не пожелавам на никого.
Браво момичета, всеки ден е малка победа, ще успеете! Знам колко сте изнервени и изморени вече, още малко ... Говорете на коремчетата си, вие сте целият им свят Simple Smile
Виж целия пост
# 401
Не се предавайте, мили! Не се напрягайте толкова, после (поне при мен след всичките страхове за малката беба и бременността) постоянно съм в страх и искам да е добре, понякога си мисля, че не успявам, като излезе някоя пъпка или други бебешки неща :/. Запазете си психиката, че за после е много важна също!
Арвенче, надявам се да пишеш само в отчетните бременности, а тук да си само за кураж, когато се случи чудото! ❤
Аз още не съм добре след секциото, а минаха десет месеца, скоро ще стягаме първи рожден ден ☺.
Моята свека заради проблемите ми гинекологични натяква, че е от лежането и сама съм си го направила 😢....само ние в тази темичка си знаем какво трудно изпитание е лежането, което за другите изглежда лесно....чудя се дали някога ще пожелая втора бременност. И така- кураж от мен ❤😘
Виж целия пост
# 402
Аврен , извинявай за въпроса. Имаш ли си детенце ? Аз бях твърдо решила да си имам, но второто ми беше на кантар.
Благодаря ви, момичета. Тук можете да ме разберете ❤
Виж целия пост
# 403
Лоли, имам, имам Simple Smile Един голям палавник на 5 и 6 м. роден след мноого тежка бременност - 8 месеца на легло, над 100 контракции в някои дни и то болезнени, 20 седмици на инжекции и 15 седмици на ежедневни системи по 12 часа на ден. Нямаше здраво място по мен накрая, а от вените ми течеше гной на няколко пъти, защото се възпаляваха от абокатите, нищо, че ги сменяхме често. Последните 4 седмици бях със системи на игла, шийката още в 20-та седмица се скъси на 2, 5 см и беше омекнала, обаче ей ме на, още дечица искам Sunglasses Атанас се роди със спешно секцио в 35 г.с. + 1д., след като се отлепи плацентата - 2, 400 кг,  45 см и изпитах най-голямото облекчение, което можеше в него момент. Даже не исках да ми го носят, а исках да го наблюдават в неонатология, за да съм сигурна, че е добре, бях единствената родилка, която не настояваше да носят бебето при нея. Сега танцува  до мен Grinning
Виж целия пост
# 404
Момичета,аз отново съм във филм..много ме притесняват тези сърбежи по дланите и отвреме навреме по врата....незнам как ще издържа до утре да отида на преглед и да си пусна изследвания...четох страшни неща 😣
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия