Котаракът не ни остава да спим

Понякога точно това се оказва.
Имам приятелка, която 20г най-малко е ревала за куче, било пухкаво, било прелстно, било уауу.
Ще го гушкам, ще го обичам, ще му се радвам, казвам ѝ, "ама то не е само това - иска разходка, иска да го храниш, да си играете заедно,да му обръщаш внимание, може да ти ака на сам на там, ще ти отидат мебелите"
Е, разбра, че не било само хубавото.
Няма как да се образоваш, докато не го изпиташ. Няма как просто!
Приятелят ѝ има кучета, котетата - направо им е като баща,така ги приема чесно, отговорен е към тях. Съвсем едно е обаче на теория и да ги гледаш колко са сладки отстрани и съвсем друго да са ти вкъщи на твоя отговорност.
Това е положението.

ВикиТейлър, аз лично говоря за 19 годишен котарак с деменция. Милия забравяше къде е тръгнал, объркваше се и получаваше кризи някакви панически, затова мудавах успокоителни. Затова и написах, че става въпрос за друг случай. Събуждаше се посреднощ, стряскаше се и му трябваха часове да се успокои, ставам, светвам лампата, гушкам го, той се опъва, аз му говоря, той се дере, абе мани. За спокойствието и доброто на животното ги предписаха тия лекарства.
И пак ги пи само два месеца, после отмина някак тоя период и ги спряхме.

За здрава, права, неагресивна котка с досадно поведение само превъзпитание бих препоръчала. Но се изисква търпение и става бавно.

Уау, 19г, дълголетник
И аз съм давала транквиланти при дълго пътуване с кола. Да, за такива ситуации се налага, както и при твоя случай.
Съгласна съм, че превъзпитание му е майката.

Имаме 2 котки - момче и момиче, на 5 и 4 години. Тъй като през нощта тичат насам-натам, вечер ги изолираме в коридора-кухнята-банята. Като пространство е повече от достатъчно, могат да си тичат на воля, имат достъп по храна и двете котешки тоалетни. Апартаментът е голям и не ги чуваме, съответно спим спокойно. Аз лично съм от хората, които ако не спят добре, стават адски зли и нетърпими - в този смисъл, колкото и животни да съм имала, никога не съм допускала да ми пречат на съня. Той е неприкосновен. Кучето спи с мен и детето на спалнята, но тя е мое копие във визлова козина - спи като пън и не мърда докато не се събудим. През уикендите това означава поне до 10-11 часа

Таис, то, хубаво, и ние сме в голям апартамент, ама моят котарак не мяука в същата стая, в която спим, а чак пред банята, но е толкова пронизително, че дори съседите го чуват посред нощ (познавам по това, че отгоре някой се размърдва в леглото, всеки път, щом косматко изписка).

Мяука защото е затворено или просто щото му се мяука

Нашите също мяукат - ако стана през нощта да пия вода, влизайки в кухнята, ги виждам и чувам. За щастие, от спалнята не се чуват, тъй като ни дели цял голям хол..иначе не знам какво щях да правя. Те са активни нощем, и освен тапи за уши, друго не знам какво би помогнало.

Вземете му другарче- сетра ми имаше абсолютно същия проблем както го описвате! Ветеринаря каза ме е стрес и скука и опит да се налага , понеже е в стрес и скука хаха та препоръча 2ро коте- казвам ви, от както са две (след 1-2 седмици погаждане и съскане първоначално) вече е неузнаваем! Само си спят двамцата, навсякъде- играят, щуреят, спят никакви звуци, нощем са си спокойни понеже са се надивяли през деня. Тя препоръча на колежка същото, когато имаше и момичето проблеми с котарака си- ами- същия резултат! Перфектно коте! котките са свикнали да са в прайд и явно по 2 са най-кротки. Препоръчвам силно!

О, Таис, моля те, абсурд да ги затворя, ще ореват света.

Мяукат си по принцип, но са супер vocal – не тихичко там да измънкат, а направо с пълно гърло.
То, и при нас спалнята е разделена от хола, посредством мнооого дълъг коридор, но пак ги чувам оттам, като се разпискат по никое време.

Благодаря ви за отговорите и за отделеното време !

На всеки съвет натиснах бутон "Полезно" - оценявам всеки ваш съвет.

Не искам да взимаме втора котка, тъй като в момента сме в 54 кв квартира. На това малко пространство трябва да се поберат 2 котешки тоалетни, още купички за храна и вода, пък и повечето косми ще ме дразнят на това малко пространство. И аз съм си мислела, че се чувства самотен и ми става гузно, но засега ще си остане единствен. Второ коте бихме си взели, живот и здраве, като се настаним в къща или по-голям апартамент.

Мислела съм си, че сме го разглезили и сме му дали прекалено много свобода и сега трябва да го превъзпитаваме.
Признавам си от безсилие и аз съм си мислела за водно пистолетче, с което да му дам сигнал, че така не е приемливо, но после се засрамвам от себе си. Наистина в котешката глава това най-вероятно се възприема като насилие. Пък и ако не уцеля котарака с водната струйка, ще намокря пода, а това е опасно. Мъжът ми става нощем да пие вода или до WC и може да се подхлъзне. Или пък детето да реши да си доспи при нас (рядко , но се случва) и да се подхлъзне. От друга страна и "Шъткането" ни най-вероятно се възприема като насилие, тъй като като му "шътнем" крайно изнервени , той мяуква жално в отговор. Не му харесва да му "шъткаме" , камо ли да го пръскам с водичка. Само детето спи дълбоко и не се буди от шума, но ние с мъжа ми сме на работа плюс още куп други задължения и ни идва в повече това будуване горе долу в продължение на около час.

По принцип съм редовна в обезпаразитяването, кръвни проби, прегледи , но ще посетя ветеринар, може наистина да има някакъв здр. проблем, въпреки че изглежда здрав.

Не се бях сещала за активна игра с него, ще пробвам. По принцип неговите 5 мин са около 20:00 часа, после понякога и към 22:00 имаме втора доза 5 минутки бяс.

Вариантът да го затвориме за мен е неприемлив, тъй като ще му ограничим свободата - както писах в 54 кв живеем. А пък и той е част от нашето семейство и искаме ако има нужда от нас, достъпът до нас да е свободен. Той спи при нас, после се мести при дъщеря ни, после се мести на друго място да спи и така. Ако си затворим вратата на спалнята все едно му показваме, че не ни е любим. А и животните са като малките деца в това отношение - обичат да спят при стопаните си.

Ще изпробваме с мъжа ми и тази техника, която ми написахте - да се правим че спим, без да ставаме, без да показваме, че сме будни, без да "шъткаме" и така. Да видим дали ще го надхитрим...

Още веднъж благодаря и ще пиша пак !

Ако си затворим вратата на спалнята все едно му показваме, че не ни е любим. А и животните са като малките деца в това отношение - обичат да спят при стопаните си.

Винаги съм имала котки, понякога една, друг път по повече. Никога не са спали с член от семейството, твърде активни са били нощем. Дори баща ми, лека му пръст, който беше коткар с главно К, не искаше да спи с тях Не съм забелязала да са се чувствали необичани, напротив. От сегашните ни две котки, мъжкият е голяма беснотия, ако го оставя при нас ще вършее цяла нощ и няма да мигнем. Абсурд.

Моят с годините поулегна, винаги ме търси, за спи при мен, често на главата ми. Понякога ме буди, ако му е свършила храната, или му е затворена вратата на банята.

Нашият обича да спи при нас известно време, даже и по гръб се протягас една доволна физиономия. Това е знак, че се чувства добре. После се мести при дъщеря ни, после пак при нас, на друго място и така. Не ни пречи че се свива на кравайче или по гръб до нас. Само шуменето му нощем е тегаво за нас. Но вие, момичета, сте прави - животните не са плюшени играчки. И на мен винаги ми е било пределно ясно това. Но наистина, сблъсквайки се с реалността, човек може да се фрустрира.

Ще улегне тоя младеж, ще видиш 😀. Повечко игра и тичане преди лягане, игнор и мисля, с времето ще се отучи. Когато е топло, оставяме вратата на терасата отворена, нашият обича да виси и дебне нощем там. Успех!

AnnaGM, виждам, че са дадени междувременно доста съвети и сте отбелязали полезните: умора с игра, игнориране и ветвринарен преглед с пкк и биохимия.

Аз си взех сестричка на моята, баш за да не е самотна. После им взех едричко куче. На 50 квадрата апартамент.

Обаче моите се оказаха асоциални и сега дивеят поединично, да им се незнае и на четирикраките.
Та понеже саси мо и и моя отговорност, се радвам, че имам здрав сън и не се будя всеки път, когато някой се настани в леглото.