Любители на Котки - Тема 130

Да, а с три е още по-весело. 

Сега сигурно ще се включат и онези с 4+ котки. 

Затова глухото коте, което за малко "пребиваваше" в темата, ходеше със звънче на врата. Но то пък е опасно, да не се закачи някъде.

Аз проблем с бягащи котки нямам. В момента, в който някой се покаже на входната врата плясвам силно с ръце или предизвиквам някакъв друг шум, за да го стресна. Така се научават, че там е опасно и след време не проявяват никакви мераци. Иначе в детските ми години имаше котараци, които съм търсила на улицата.

Спомням си една смешна случка. Бяхме в Пловдив с Мъро. Прибираме се от някъде, а пред блока бързо мина и се шмугна в мазето съвсем същият котарак. Дотогава такъв "десен" котка не бях виждала в околностите.  Решихме, че е той, паднал/измъкнал се по неизвестен начин. За колко секунди преодолях 3-те етажа, само аз си знам. Поставих рекорд по качване на стълби. Мърко си спеше блажено на леглото ...

Като споменах за леглото и се сетих друго.  Когато бяха малки дъщерите, спяха на двуетажно детско легло. Леглото беше много хубаво, правено по поръчка от дърводелец и решихме, че не заслужава да го сложим в някое мазе или таван, а го монтирахме в една от стаите в пловдивския апартамент. И тогава стана любима територия за игра. Малката дъщеря обзаведе горния "апартамент" с всякакво "обзавеждане" - стар телефон с шайба, ваза с изкуствени цветя, цветни възглавници, играчки и т.н. Накрая покри етажа с един стар чаршаф и това стана къщата ѝ за игра с Мъро. Прекарваха по цял ден там.  Беше си направила тръба от нанизани ролки от тоалетна хартия и я беше промушила през една дупка, за да наблюдава отвътре. Съответно и аз я използвах откъм обратната страна и редовно поглеждах какво става вътре, а Мъро пък ме гледаше със зеленото си око през тръбата.  Но интересното стана, когато дъщеря ми поотрасна. Мъро реши, че вече е прекалено голяма, за да делят една тясна и задушна територия и заставаше над стълбата и я биеше, за да не се качва. 

Ето тук Мъро е в "горния апартамент", но в едни по-късни времена, когато вече нямаше чаршафи:

Ооо, той е такъв мързел, че дори не доближава входната врата към днешна дата. Е, тогава тъкмо го бяха взели и не знаеха как би реагирал
Разходките му са само лежду леглото, храната и тоалетната

"Тези цветя са за поливане"

Дай му една лейка на момчето и да почва 

Oвна, пробвали ли сте консервите? Ние само паучове ползваме, а видях  че има и консерви. Дали има разлика?

Тути всяка сутрин докато пия кафе поправя нещо в банята

Танче, идваме тези с четирите котки 😂😂
Много е забавно. Чета ви тук как забавлявате котковците, какви играчки, какви неща... Ние нямаме такива. Те се забавляват сами🤣 Докато направят кушията из целия апартамент се измарят😚 Но пък ние сме и 4 човека- вечер се разпределят всяка къде ще спи, има винаги кой да ги гушка, винаги кой да ги почеше, та не страдат от липса на внимание и гуш 😏😊
Само Беки обича да захожда навън, мъниците поглеждат плахо като излизаме, ама не смеят натам, Мъра обикновено спи🤣 Беки обаче понякога се шмугва през прозореца на банята или тоалетната- следим я уж, но се случва понякога. Оттам излиза на общата тераса. Връща се моменталически щом някой отвори входната врата. Затова- няма ли я Бека- отваряш, затваряш и тя изскача ни лук яла, ни мирисала 😏😁

venydreh, само консервите сме ползвали, не съм виждала паучове в нашето магазинче, от което пазарувам. Консервите им са доста пастетни, но в тях има и цели късчета бяло пилешко месо.

само консервите сме ползвали, не съм виждала паучове в нашето магазинче, от което пазарувам. Консервите им са доста пастетни, но в тях има и цели късчета бяло пилешко месо.
[/quote]
Много ти благодаря. Ще ги пробваме и тях

Малко данък и от нас

Джуджи не проявява интерес към света зад външната врата, но може да стои по цяла нощ на отворения прозорец. Уж съм застопорила комарника, ама пак ми е притеснено и при най-малкия шум скачам. Та отварям 10 пъти през цялата нощ очи и тя все на прозореца.

Сиси е първа кипра на вратата, а я отворя, а е тръгнала нанякъде по стълбите. Един път и аз тичах надолу нагоре по етажите. Сина оставил отворена вратата уж за малко, приготвяме се да излизаме. Аз след отворена врата броя котките, тоя път ги изкарвам една. Броя пак, дрънкам купички, завирам се под дивани, пак една. Шаш и паника. Нагоре надолу, 1-8 етаж, никаква котка. Тъкмо да изпадна в истерия и сесещам, че съм отваряла гардероба и не съм претърсвала за котки, преди да го затворя. Отварям, гадината спи там дълбоко.

И двете обожават да спят в гардероба. По принцип не ми пречи, едно време на Пенсионера му го оставях да си влиза. Обаче и двете гадини ровят, преподреждат и събарят всичко. Та винги ги изхвърлям и затварям.


Сиси катерачка.





Джуджи като себе си, все гледа лошо.






И както винаги, в чуждо легло

Ooo, това са едни много смели стъклени чаши! У нас с Барни нямат шанс, вече ще са на сол на пода . Всяка вещ се мирише, опитва, подбутва...

Тук Съни тъкмо се е събудил от дрямка в чекмеджето

Абе то и у нас. Обаче експериментирах с две и оцеляха. Та сложих всичките, пък каквото сабя покаже. За година е съборила само две, и то без да иска. Все чакам да размисли и да им види сметката. По останалите етажерки няма нищо за красота, защото бива съборено. Две вази имах, бутна ги. Стъклото на лампиона замина, събориха целия лампион, а е стабилен. Книги се вадят и събарят почти ежедневно.  

На Съни съм му голям фен.