Конкурс на тема "КАК МУ КАЗАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА"

Публикувана: 27 юни 2006, 16:14 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2006, 17:21 ч.

13 989
112

Mamma - Администратор

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са изискванията и целта на конкурса за кратък разказ на тема „Как му казах, че съм бременна“?
Какви са основните предизвикателства и емоции, споделени в историите за разкриване на бременност?
Какви са някои от реакциите на партньорите след разкриването на бременността?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са изискванията и целта на конкурса за кратък разказ на тема „Как му казах, че съм бременна“?
  
  Конкурсът за кратък разказ на тема „Как му казах, че съм бременна“ се организира от тестовете за бременност, списание „9 месеца“ и BG-MaMма.com. Целта е да се съберат уникални и вдъхновяващи истории, които могат да помогнат на други жени уверено и ефективно да подготвят важния разговор за своята бременност. Условията включват изпращане на историята до 15 август 2006 г. на определен адрес или имейл, с обем до 2 страници и възможност за включване на снимки. Най-интересните и нетрадиционни истории ще бъдат публикувани в страниците на списание „9 месеца“ и уебсайта на тестовете за бременност. Победителките ще получат плюшено мече, стерилизатор или анатомично корито, както и специални подаръци за бебета.
- Какви са основните предизвикателства и емоции, споделени в историите за разкриване на бременност?
  
  Историите за разкриване на бременност споделят различни предизвикателства и емоции. Някои жени се чувстват уязвими, уплашени и объркани, когато разбират, че са бременни. Други изпитват радост, вълнение и смесени емоционални чувства. Освен това има истории за предизвикателствата на дългото чакане за потвърждение на бременността и реакциите на партньорите и близките.
- Какви са някои от реакциите на партньорите след разкриването на бременността?
  
  Интересните реакции на партньорите след разкриването на бременността включват различни емоции като изненада, радост, страх и неувереност. Някои партньори изразяват искрена радост, докато други се борят със страха и несигурността. Освен това има случаи на забавни и неочаквани реакции, които водят до смешни и емоционални моменти.
- Какво е общото между всички истории за бременност, истории за разказване на бременността и различни истории за съобщаване на бременност?
- Какви са някои от творческите начини, по които жените съобщават на партньорите си за бременността?

# 90 10 авг. 2006, 14:47 ч.

Кратка история за това, как нашите деца приемат новото в живота си, какви са страховете на родителите и как между мислите на едните и другите няма нищо общо. Посвещавам я на моя син Николай с цялата си обич!

Колкото и да се опитвам да представя историята разтърсваща и не банална, не ще успея. Защото всичко в нашия семеен живот е тихо и кротко, без особени катаклизми. Живеем нормално, работим, забавляваме се, както много, много други семейства като нашето. Имаме син, на осем години. Един прекрасен младеж, със собствено мнение и изострено чувство за справедливост. Вторият е на път. Heart Eyes

Когато за пръв път, преди малко повече от 8 години, разбрахме че ще имаме бебе бяхме двамата заедно – аз и таткото, гледахме положителния тест за бременност и мълчахме. Ние сме мълчаливи по природа. Достатъчно ни беше, че сме един до друг, а новината за това, че ще бъдем трима ни накара просто да се прегърнем по-силно.
Много емоции имаше в тази мълчалива прегръдка, повече от хиляди изречени слова. Тя беше началото на един нов живот, на промяна и предизвикателство пред нас – щяхме да станем родители. Hug

Но разказът ми не е за тогава, когато преди осем години държах тест с две чертички в ръка, и не за тихото ни щастие в онзи миг, а за сега, от преди няколко месеца, когато в ръката ми отново имаше тест за бременност.
Ето, че пак бяхме двамата сами вкъщи и пак напрегнато очаквахме резултата, който щеше да покаже малкото бяло-розово изобретение. Петте минути, които трябваше да минат ми се сториха цяла вечност и аз се взирах в стрелките на часовника, а те вървяха бавно, едва, едва се местеха. Най-сетне настъпи момента да дръпна капачето настрани. Направих го полека. Двете чертички ни се усмихваха - розови и прекрасни. Grinning

И ние двамата – аз и таткото, за втори път замлъкнахме в онази тиха радост, а прегръдката ни бе изпълнена с обич и щастие.
Но мислите ми започнаха да се блъскат една в друга, да не ми дават покой. Особено една, как ще съобщим новината на нашия син? Как ще приеме факта, че семейството ни ще има бебе и ще станем четирима? family

Синът ни е чудесно момче, умно, красиво, емоционално, с характер на индивидуалист. Тази му черта особено ме тревожеше, не знаех как ще реагира, какво ще направи, ще се почувства ли застрашен от новия човек в семейството. До сега е бил единствен, а от този момент... И аз силната, знаещата и всичко разбиращата майка изведнъж се притесних. Embarassed

Изчела съм десетки книги по детска ( и не детска ) психология. Познавам реакциите на децата, и радостта, и гнева им. А не знаех как да поднеса прекрасната новина на собствения си син. Лутах се така няколко дни и реших да не отлагам, всичко зависеше от мен. Аз съм тази, която ще намери верния подход към детето.
Беше ранна утрин. Той току-що беше отворил очи и сънено се промъкна при нас в леглото. Сгуши се помежду ни като се правеше на заспал, а аз го целунах по челото. “Сега, сега е момента!”, навивах се наум, сърцето ми щеше да изхвръкне. Казах:
- Ники, имаме прекрасна новина! Нашето семейство ще си има бебе!
Не чаках дълго. Само след секунда бях обсипана с целувки, очите му грееха, лицето му сияеше:
- Мамо, най-сетне мечтата ми се сбъдна, след толкова години!
Сякаш толкова години, цели осем, е чакал собственото си братче или сестриче. Обсипа ме с въпроси, кога, как разбрах, какво усетих. И недочакал отговорите ми започна да разказва как се появяват бебетата, как растат в корема на мама и какво има там вътре, как се раждат. Подскачаше от радост и вълнение, целуваше корема ми и повтаряше “ бебе, бебе, бебе “. Heart Eyes

Ние, двамата мълчаливци, прегърнати гледахме порасналия си син и усещахме невероятна радост и щастие, не говорехме, само се прегърнахме по-силно и се усмихвахме.
Наистина, в споделеното мълчание се крие букет от емоции и чувства. Нашите избухнаха чрез детето ни, което не спира да пее, да говори, да любопитства, да търси и да констатира.
Той изхвърча от къщи и хукна да разкаже за бебето на всичките си приятели, на квартала, на целия град, на целия свят, а ние отново мълчаливо се прегърнахме.