Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс

  • 28 658
  • 466
# 30
Сега ми хрумва и друг въпрос. Бихте ли  уведомили другата измамена половинка?
Не. Там нямаш работа. Засягат те единствено отношенията с мъжа ти.

По темата - честно казано на живо не съм виждала нито един положителен случай. Естествено, няма да си тръгнеш веднага, всеки стиска зъби и разчита на чудо, но не възлагай надежди.
Още повече, че не сам е преценил, че няма нужда от това, а защото ти си го хванала.
Виж целия пост
# 31
Никой не знае как точно ще реагира, докато не му се случи.

Тук всички сме много смели, зарязваме веднага брак, деца, живот.... Не мисля, че е толкова лесно.

Моят съвет:
Първо се успокой! Решения не се вземат, когато си афектирана. Със сигурност те боли, то не би било нормално, ако не е така....
Говорете с мъжа ти какви са му приоритетите. Доколкото разбрах, се е разкаял и е сложил край. Питай го какви са причините, за да го направи...просто залитане или нещо по-сериозно. Този въпрос не е маловажен. Ако има чувства към нея и, ако се виждат в ежедневието /например е колежка/, вероятността да се повтори това не е малка... Трябва да каже как ще овладее ситуацията и какво ще се промени занапред.

Според мен не е невъзможно да го преодолеете. Просто нещата винаги имат нюанси...
Виж целия пост
# 32

Тук всички сме много смели, зарязваме веднага брак, деца, живот.... Не мисля, че е толкова лесно.


За всеки "веднага" е различно време и понятие... Но когато става въпрос за изневяра - съвсем нормално е да си зарязал парцала или повлеканата. Дали ще е същия ден, след седмица, месец или след 3 месеца зависи от нервите на прецакания.
Виж целия пост
# 33
Бих я уведомила веднага, ако знам че тя не знае, разбира се. И не, не се чувства зле, защото ти е изневерил, ако беше така нямаше да го направи въобще, чувства се "виновен" и зле защото си го разбрала.Ако не го беше разкрила, хич нямаше да му дреме.
Не знам как се продължава след подобно, зависи от теб. Но веднъж изневерил според мен пак ще го направи, особено щом бързаш да му простиш.
Виж целия пост
# 34
Когато бях малка, приятел на татко ми дойде с такъв проблем при него и го питаше как да постъпи. Чух, че татко ми каза: "Ако можеш да простиш- продължете заедно. Ако ще се тормозиш, и нея-също- тогава се разделете". Останаха ми само тези думи и винаги съм си мислила, че не бих дала втори шанс. Но когато на мен ми се случи, единственият ми въпрос беше " защо го направи?". Не получих отговор- дали за да не ме обиди, дали от срам или просто защото и той не е знаел. Показвах, че прощавам и наистина простих,  но такива неща не се забравят. Също помня, че бях пощуряла да й извадя снимките в голям размер и да ги разлепя в коридорите на службата, но един приятел, от когото поисках съдействие,  ме спря. Оказа се разумно момче и наистина приятел. Сега ми е само смешно . Може човекът ми да се е кротнал, може да е станал  по-прикрит, но за мен е важно, че не знам. Не го и мисля.
Виж целия пост
# 35
Никой не знае как точно ще реагира, докато не му се случи.
В темата има и мнения на хора, които са минали през това.
А за "веднага", ясно е, че няма да е веднага. Виж, ако ситуацията беше обратната, той нея да хване, тогава веднага щеше да е веднага. Изключения са мъжете, които се връзват на "няма повече".
Виж целия пост
# 36
След като има желание да го прегръща и целува, значи отношенията им не са били охладнели, имали са редовни интимни контакти. И скъпият не се е "подхлъзнал", имал е връзка. Т. е. просто е тъкал на два стана - докато минава номерът, а евентуално и след това.
Обнадеждаващо е, че не се е опитал да я изкара луда, както е масовата практика.
Не знам дали наистина съжалява.
Знам, че такова счупено доверие се гради наново много, много, много трудно и бавно.
Авторката да не насилва себе си.
Да си даде време.
Да се дистанцира.
Най-добре временно да се разделят.
Ако реши да му даде шанс, той трябва много, ама много да се постарае. И да е упорит в старанията си за дълго време. Понякога може да отнеме години. Ако мислят, че има смисъл да се борят за връзката си, трябва да се заредят с търпение - най-вече той. И няма никакви гаранции, че ще проработи.
Виж целия пост
# 37
Аз за себе си знам, че бих простила. Само че не ми се наложи. Бившият ми мъж ми изневери и поиска да се разделим. По принцип не съм ревнива. Никой на никого не принадлежи просто така, по презумпция.
Виж целия пост
# 38
Но когато на мен ми се случи, единственият ми въпрос беше " защо го направи?"
Що за въпрос - може да има 100 причини, как очакваш да е искрен и да ти признае точната, след като веднъж вече се е опитал да се прикрие? Искал е, можел е - направил го е. Какво очакваш да чуеш - че примерно ти си дебела, а някоя по-слаба му е пуснала, или обратното - ти си кокалеста, а му е изпаднала някоя закръглена?
Няма смисъл да задаваш въпрос, на който нито има как да знаеш че ще получиш верния отговор, нито дори си сигурна дали искаш да го научиш.
А към авторката, според мен отговора е: дали можеш да му простиш зависи от това как се чувстваш... ако можеш да преглътнеш и да си кажеш "абе голяма работа, че е опитал нещо чуждо, нали се е върнал при мен" - преглътни. Ако не можеш и за в бъдеще все някакво червейче ще те яде отвътре - адиос.
Има хора и хора. В някои държави даже си е норма, например във Франция, мъжът да си има любовница и жена му да си затваря очите. Разбира се, самата жена също може да си има любовник (те тези любовници за мъжете нали трябва отнякъде да се вземат, и обикновено това е някоя друга омъжена жена). Ако се развеждат е защото се карат, за пари, за домашни навици, за други глупости, но рядко заради това, че някой си имал любовник/ца.
Виж целия пост
# 39
Когато бях малка, приятел на татко ми дойде с такъв проблем при него и го питаше как да постъпи. Чух, че татко ми каза: "Ако можеш да простиш- продължете заедно. Ако ще се тормозиш, и нея-също- тогава се разделете". Останаха ми само тези думи и винаги съм си мислила, че не бих дала втори шанс. Но когато на мен ми се случи, единственият ми въпрос беше " защо го направи?". Не получих отговор- дали за да не ме обиди, дали от срам или просто защото и той не е знаел. Показвах, че прощавам и наистина простих,  но такива неща не се забравят. Също помня, че бях пощуряла да й извадя снимките в голям размер и да ги разлепя в коридорите на службата, но един приятел, от когото поисках съдействие,  ме спря. Оказа се разумно момче и наистина приятел. Сега ми е само смешно . Може човекът ми да се е кротнал, може да е станал  по-прикрит, но за мен е важно, че не знам. Не го и мисля.
Аrmeria!
Шапка ти свалям за силата!
Колко време ти отне да се успокоиш? Колко време ти отне да се отпуснеш и да се сближите физически?  Как превъзмогна мисълта, че е целувал друга? Имаше ли нужда да не го виждаш известно време, докато си избистриш нещата?
В момента съм такъв ураган от чувста и мисли, направо не знам.
Разговаряхме. Причините са ясни. Ясно е какво трябва да се направи за да потръгнат отново нещата. План за дейсвие има, но ако не възстановим физическата близост, вероятността да не успеем и паралелната връзка да продължи (или да се появи нова такава) е голяма.
Не искам да се държа дръпнато, не искам да му натяквам...
С това не знам как да се справя.
Ако знам, че ми трябва седмица или месец, ще го помоля за търпение.
Виж целия пост
# 40
Ама защо да се държиш дръпнато и да му натякваш Simple Smile Най-доволен ще е, ако си мила и се стараеш да му угодиш - със сигурност ще се поздрави, че си е избрал подходяща жена навремето Simple Smile

Мъжете не виждат нищо от старанието на жената да продължи живота им нормално. Те само виждат, че е блага и усмихната и си казват: "Ей, браво на тази моята жена. Всичко прие весело, спокойно. Евала, все така да си е."
Виж целия пост
# 41
В интерес на истината, като се замислихх, доста мои роднини са минали по този път и са успели да запазят семействата си. За съжаление с никой от тях не мога да говоря как са го преодолели.
Виж целия пост
# 42
Анджи, пускаш се по опасна плоскост... Секс не се прави, за да не кръшне "мъжлето"  пак... Ако той наистина осъзнава, че е стъпил накриво, ако иска да спасите брака си, ще търпи без секс и месеци... Той трябва да стъпва на пръсти около теб и да моли за прошка, не ти да се чудиш как да угодиш, че да не чука другата.
Виж целия пост
# 43
Моят бивш не ми изневери. Овладя се и ми каза преди да ме излъже, за което го уважавам и до днес. Опитахме и за новороденото ни бебче, което имаше нужда и от двамата - само се съсипахме. Няма да си простя, че закърмих първата си рожба с болка и сълзи. Ама нямаше как да го науча. След година (малката беше на 10месеца) се разделихме и се родих. И то без изневяра.  Не знам, все си мисля, че не бих могла да продължа със същия човек, особено пък щом не е еднократна забежка, а паралелна връзка. Това е... лъжа към мен толкова време. Даже не от физиологичната дейност, самото предателство по този начин не бих простила. Аз не понасям да ме лъжат
Виж целия пост
# 44
но ако не възстановим физическата близост, вероятността да не успеем и паралелната връзка да продължи (или да се появи нова такава) е голяма.
Не искам да се държа дръпнато, не искам да му натяквам...
С това не знам как да се справя.
Ако знам, че ми трябва седмица или месец, ще го помоля за търпение.
Още малко да си посипеш главата с пепел?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия