Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс

Ще ти се наложи да даваш и трети, и четвърти, и пети шанс... съжалявам, но това е реалността.
Прецени си какво ти дава тази връзка - не говоря за неща като любов, приятелство и сигурност, тях вече ги няма. Какво получаваш за себе си от този човек? Пари, издръжка, удобства, Малдивите и Дубай? Добър баща ли е? Ей такива работи. Ако това, което получаваш, си струва жертвата, живей си живота и не му се връзвай много. Ако не си струва, стегни му багажчето и го засили към любимата. Толкова е просто.

Момичета, нали си давате сметка, че животът на хората не се подрежда по нашите сценарии? При една едно, при друга - друго, при трета съвсем различно може да е. Хората са толкова многопластови. Една ще рови, вдига скандали, натяква, друга може да попита нещо, може и нищо да не попита, третата вероятно по друг начин ще постъпи. Аз пък се зарадвах на armeria, че е запазила брака си и не мисля, че е с цената на всекидневни терзания. Пък и наблюдавам хора около мен, нормално живеят, може би оставят неприятностите някъде назад, за да оцелеят и да не се нараняват постоянно. Предполагам и съгрешилите в тия случаи се държат подобаващо.Е, ако от отсрещната страна няма усилия и подобаващо поведение, то е ясно какъв е изходът.......Но мисля, че ако го иска, човек трябва да опита да запази отношенията си с другия, не е невъзможно и в никакъв случай заради дубайско-малдивски екстри.

Изневери му и ти! Показно! Да види какво е....

Да разбирам ли ,че той е прекратил връзката си само , защото ти си разбрала ? Ако е така - не , не бих дала втори шанс .

Преди две години се сблъсках със същата ситуация.Паралелна връзка със силно влюбване на бившия ми, за което разбрах по трудния начин.Той нямаше смелостта да си признае.Измъчвах се, бях смазана, болеше ме много и въпреки това 6 месеца с цената на жестоки нерви, се опитах да дам шанс на брака ни, след много години заедно и две деца. Споделих тук във форума. Имаше един потребител ,мъж, който ми каза така "грешката ти е, че не си го изгонила и не си се развела още когато си разбрала за другата". Този човек беше абсолютно прав! Защото на фона на моите усилия, мъжът ми нито си прекрати връзката, нито се извини за нещо, просто  реши,че спокойно може да си поддържа двойнствения живот, да речем, заради децата.Даже подхвана общ бизнес с любовницата, докато аз, като някаква патка, се надявах,че ще се осъзнае и ще приключи с нея.Скандали не съм вдигала, само водихме тежки разговори, от които косата ми се изправя и до днес като се сетя. А в последствие се разбра и за други негови похождения...Накрая не издържах и го изгоних, разведохме се 1 година след разкритието, но през какъв ад минах и защо си го причиних, сега се чудя на глупостта си.
Въпреки това смятам, че отношенията ви могат да се възстановят, но само при силно желание И от негова страна. При моя бивш такова липсваше.Ако само ти ще водиш войната, няма смисъл.Всичко ще е за сметка на твоите нерви, и най-вече на изгубено време за теб самата. Ако няма намерение да се отказва от ергенския си живот, по-добре се разделете,защото ти ще се съсипеш.Говорете.

Ако е така - лошо, това е най-лошия вариант. След тази, ще намери друга.

А нима има друг вариант? Чували ли сте за мъж, който  прекратил връзката и тогава се е похвалил на жена си...?

Повтарят се, да. В моята тема преди време писа едно момиче, което е запазило брака си и вече са добре нещата между нея и мъжа и. Дано се включи в тази тема с някакъв съвет.

Anjey, дори да е така, никой не може да гарантира, че и при теб нещата ще се повторят, нито пък, че ще се оправят. Ти познаваш тоя човек, знаеш какви са ви отношенията, опитай, ако си решила. Ако е свестен човек и е залитнал случайно, ще разбере и няма пак да го прави, ако не струва и пак си го позволи.........тогава няма да се чудиш.

Дай му шанс, щом така усещаш, аз силно се съмнявам, че ей така го е халосало от нищото желанието да изневери. Обаче трудно ще намериш готов отговор как да стане.

В повечето случаи хората дават 2-3 години шанс и тогава се вижда накъде вървят нещата. Наистина от днес за утре отговор няма.

Най-важните неща - напр. реакциите на мъжа - още не са писани и не знаем той на какъв акъл е.

(Това са общовалидните неща. Моето мнение е друго, вече го казах)

Авторке, ти питаш как да простиш.
Никакви усилия не трябва да правиш в тази посока. Имаш право да изживееш цялата обида, предаденост и липса на доверие. Имаш право да ги изживяваш толкова време, колкото ти е необходимо. Ако можеш да простиш, то ще се случи някога от само себе си - когато му дойде времето, и ако твоят човек те убеди, че е достоен за прошка. Ако не можеш, това е съвсем нормално и вина нямаш никаква.
Смяташ, че интимността ще ви оправи отношенията. Дълбоко грешиш. На теб този мъж ще ти опротивее съвсем, а той към теб ще загуби и малкото уважение, което може би все още изпитва. Ще омърсиш най-интимните си чувства. Може някога да възстановите сексуалната си връзка, но това трябва да е след като сте възстановили доверието помежду си и ти си му простила истински в сърцето си. Не да ползваш секса като инструмент за постигане на тези цели, защото това изобщо не е точният инструмент.

Зависи дали мъжът е инициаторът на връзката или го е бройнала някоя с опит. В темата, която беше отворил изневеряващият, можеше да се проследи като по учебник вторият вариант. 
Ако тук случаят е такъв, има шанс забежката да е еднократна и да си даде сметка, че освен пеперуди и секс, има далеч по-важни, за негово собствено добро неща.
Във всеки случай, не бих се насилвала изобщо нито с прошки, нито с интимности. И определено бих се чувствала в отворена връзка, поне докато ми мине.

Проблема е, че ако има деца в картинката, хич не ти е до отворени връзки.

Много вярно, заставам зад всяка дума. Психоложката, при която ходих за моя проблем, като чу, че не сме прекъснали напълно интимностите, направо подскочи с думите "защо му позволяваш, ти имаш ли някакво самочувствие??" И беше права.