Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс

Аз простих паралелна връзка. Отне ми около 6 месеца да си събера малко мозъка. Бях с две малки деца и не повярвах, че ще се справя сама - признавам, че ако имаше къде да отида, може би нямаше да остана.
Забежката на моя мъж беше еднократна - имах вече нужния опит да видя симптомите, а и той по свое желание се отдели от предишната компания и стана домошар. За съжаление просто замени една обсесия с друга - от любовница се прехвърли на компютъра.
Бракът ни продължи още около 6 години и се разпадна окончателно, когато той се пристрасти идиотски силно към компютърните игри и съвсем загуби връзка с реалността.

Според мен най-отвратителното в подобни ситуации е, че осъзнаваш, че имаш за партньор слаб човек, който не иска и не може да се справя адекватно със трудности и бяга от отговорности. На какво да се надяваш после? Че изведнъж ще стане много старателен към отношенията помежду ви ли? До следващата семейна криза в болшинството случаи..

Да. Простих, макар че бе изневерявал през целия ни семеен живот, докато се самозабрави и чак се влюби. Разкрих, когато другата директно си го поиска, защото той така всички си ги мамел, че жената..., децата...
Но при нас вече имаше големи финансови и имотни сътресения да станат, ако се разведем.
Потърсих причината. Не е в мен. Та аз си го пусках сам къде ли не. Нали трябва да си имаме доверие. Просто си е комплексар и това му носи самочувствие, че е желан от жените, а не "бракуван".
И както казваха - простиш ли, значи пак ще простиш и започва отново. В по-лека форма, ама пак си е флирт и след 10 години пак го излових. Не съм го дебнала и сега, ама на - подозренията по начин на поведение вече мога да разпозная. Предупредих го да внимава, че жените се влююбват и че и тази вече е такава вече - с двата крака.
Не. Не бих предупредила и сегашаната половинка. За всеки си идва Видов ден и сам трябва да се справи.
Животът си продължава и така, но поради простата причина, че още първия път любовта за мен свърши. Имам го за приятел, който не винаги ти е верен, както между впрочем е и с всички приятелства в живота -или-или.

Съвет към авторката. Взаимоотношенията между двама души са твърде лични и субективни. Това, че на Пена мъжът й кръшнал, а тя му показала категорично вратата, не се отнася до Гина например, която великодушно му простила, след което живели щастливо до дълбоки старини.

Имам добри познати с много трудна история и въпреки това към днешна дата и близо 30 год. семеен живот, смея да твърдя са относително щастливи (защото всяко семейство си има някакви, макар и дребни проблеми все пак). Накратко за тях. Млади започват връзката си. В един момент жената казва, че е бременна, при което мъжът просто се изпарява и я зарязва, отивайки при значително по-възрастна дама. Жената си ражда детето и за пръв път забегналото й гадже вижда детето си на първия му рожден ден. За мен това е ужасно, познавам мъжа, който е страхотен съпруг, баща и семеен тип човек. Ум не ми побира как е могъл да сътвори такава велика глупост на млади години, но факт е, че жената му прощава, събират се и се женят. След това им се ражда и второ дете. Та животът е толкова шарен, хората са толкова различни, че всеки случай е сам за себе си и няма как да се почерпи от опита на чужди хора.

Ето тук е ключът от палатката. С "малката" забележка- не причините за изневярата... те нямат значение... значение биха имали, ако е говорил за тях преди изневярата... а и едва ли може да се очаква искренност от човек, който върти любов зад гърба на половинката си... освен това е много възможно той самия да не си дава сметка какви са или да не може да ги формулира ясно.
Важни са причините защо се е разкаял и е сложил край. Ето на този въпрос ако си отговориш, ще знаеш как да действаш.

Аз съм силно скептична, че счупеното може да бъде поправено. Но и не мисля, че е необходимо. Против съм кърпене, лепене и лекуване с време когато става въпрос за човешки взаимоотношения. Най-разумно за мен е да простиш (в сърцето си) и да забравиш (за да се освободиш от обидата и всички негативни чувства), но да продължиш пътя си отделно от неговия. Не че невъзможно (всичко е възможно при добро желание), но не е необходимо. Ако се абстрахираме от емоциите, ние сме тук за да правим грешки, преодоляваме трудности и да се учим от тях. В случая урокът е взет и за двете страни. Да тъпчеш на едно място за да спасяваш изчерпани отношения е огромна загуба на време и енергия. Дори и на повърхността да не изглежда така, той е сложил края със свалянето на гащите си. За потърпевшия остава да приеме фактите и да сложи фактическия край. Или да си сложат маски и да продължат един театър.
Това е моето мнение, но аз разглеждам проблема (принципно всички проблеми) на по-дълбоко, лишено от емоции ниво (след като научих някои уроции след драматични събития в моя личен живот). И това много ми помага. Емоциите объркват страшно много взимането на решения и ако може човек да се абстрахира от тях, слушайки вътрешния си глас, би действал по най-правишния начин.

Аз отново чета първия пост и връщам моята лента. Оженихме се много млади и всички близки и приятели ме питаха "защо". Аз си бях казала, че човека го харесвам и ако нещата не потръгнат- ще се разделим. Около мен нямаше нито един разведен човек и аз вярвах, че всичко е елементарно.. И от тогава все съм си мислела, че ако се стекат лошо нещата, ще се разделим- т.е.нещата зависят от мен, аз ще взема решението. Каквото и да се случеше, емоциите бяха след мисленето. Вероятно съм изглеждала и по-самоуверена. Но като е убеден човек, че определено решение е в ръцете му, това му дава спокойствие да обмисля, да изчака и на хладен ум да решава и да следи настъпващите промени.
Та,момиче, дай си време,  не издевателствай над себе си. За колко време ще преодолееш обидата, ако мъжът иска да е с теб, само от теб зависи, но и ти не знаеш в момента. Докато човек е жив, нищо не е безвъзвратно загубено.

Sarania, точно това са и моите мисли по въпроса. Може би защото сега съм с мъж, който нито за секунда не ме е поставял в ситуация да се съмнявам в него. Мисълта, че съм могла да остана с някой, който не ми е бил верен и после да живея с него години наред, ме ужасява.

Моля ви, не ми скачайте, че има и щастлив живот след паралелни връзки и изневери - нека си има, радвам се. Това е чудесно за всички, които го искат. Просто не е вариант за мен и за други хора като мен.

Всеки трябва да прецени той самият какъв тип човек е и да си избере. По-трудната и също толкова достойна позиция е да останеш с човек, който те е предал, без да мрънкаш и без да натякваш.

Хората така сме устроени, че се страхуваме от промяната и от всичко, което ни вади от зоната на комфорт, но с този страх сами си пречим, спираме развитието си. Когато човек се обича сам себе си, той привлича и обичта на другите. А смачквайки достойнството си, оставайки в отношения, в които доверието му е било предадено, показва, че търси любовта вън от себе си... но там няма да я намери. За успешна връзка в дългосрочен план, човек трябва да обикне първо себе си. Това включва и ясно очертаване на границите на своята търпимост... абе с две думи искам да кажа, че другите се отнасят към теб така, както ти сам се отнасяш към себе си. И ако се обичаш с всичките си недостатъци и дефекти, то те се превръщат в ефекти. Но мисля, че човек може да открие тази любов към себе си само ако остане някакъв период сам. И в момента, в който самотата престане да му тежи и започне да се наслаждава на собствената си компания, значи е открил себе си, което води до рязко подобряване на взаимоотношенията с другите и постигането на по-хармоничен и щастлив живот.
Това да стоиш в отношения, в които те обезценяват си го представям като да стоиш в блато, от което ти е трудно да излезеш. Но отказвайки да направиш усилие да се спасиш, затъваш все повече в тинята. Водата на промяната е течаща- чиста и бистра.
Няма късмет, всичко в живота ни е резултат от изборите, които правим. Карма.

Моят опит, ако още обичаш си тръгваш рано или късно, ако изстинеш може и да останеш. Трябва време човек да разбере какво точно чувства, защото в началото си като цапнат с мокър парцал и не знаеш на кой свят си. Всеки решава различно, защото зависи от много неща, то не е само до чувства. Може да има деца, пари, какво ще кажат хората и прочие... Каквото и да е решението, не трябва да се взима докато човек е афектиран и не може да гледа трезво на нещата.

Бианка, благодаря ти за милите думи!  Радвам се, че си намерила стойностен човек-това е рядко в наши дни. Колкото семейства, толкова и ситуации. Наистина решението е трудно-едно че имаме две деца, едно че хубостникът иска да сме семейство. Аз не съм злопаметна, мога много неща да простя, но тук нещо в мен се счупи. Завинаги.  Нещо загубих освен доверието, сякаш и уважение към него. Имам нужда от време да се взема в ръце, да видя как ще си устроя нещата. Каката е голяма и вече по-улегнала, но пубера е в такава възраст дето се пипа с кадифени ръкавици. И двамата са много привързани към баща си. Абе каша отвсякъде.
На всички вас пожелавам да сте щастливи с човека до себе си и никога да не изживявате подобна болка.
И сигурно съм много тъпа, но не мога да разбера как подобна жена после се прибира вкъщи ни лук яла, ни лук мирисала.  . Мъжете са ясни де.

Личен опит нямам, слава Богу. Но веднага се сещам за поне две семейства, които оставиха това зад себе си (дори говорим за системни изневери, не еднократни)  и сега са много щастливи.

Гузен господин, полудял от страх и ревност, че жена му е хубава и работи с млади мъже...ох, представих си го и сама се смея (аз на мястото на жена му щях да си избера някой от младите )

Щеше, ама надали. Аз като чета, и за бившия си припомням, със скритата ревност и елементарните мисловни модели - за младите.

Историята беше описана, че жената се преоблякла от анцунг в костюмче и живнала и работела в мъжки колектив. В същото време мъжът й - бивш кръшкач - поостарял, а децата отраснали. Ако такава би ми била ситуацията, не бих се много престарала аз лично да го играя добра домакиня - няма начин просто.

Схемата за риск от изневяра с доста по-млад мъж не е функция от възрастта на собствения. Туй казвам.
Не си струва, Бианке