С мартенички да се украсим, здрави МАЙСКИ рожби да родим!

Аз пък желая на всички ви едно колкото може по-леко раждане. Мен ако питат от всичко ме е страх, но все трабва да излезе бебето Направо да се чуди човек - става приятно и хубаво, а как излиза....

Аз също имам едно лапаро и най-гадното нещо за мен беше излизането от упойката. Много тежко я понесох, излизах четири часа от нея. После естествено имаше известен дискомфорт, около 20-на дена и много пазене. Аз лично, ако няма някакви сериозни показатели, не бих си причинила да раждам секцио, както каза и Дитмейд. Там ти правят три малки дупчици и пак е кофти, а тук ти режат и коремната стена и матката... По принцип имам някакви основания за секцио, но моя лекар каза, че е още рано и ще се решава по-нататък как е по-добре, а аз все пак се надявам да се размине и да е естествено, колкото и да боли, шевове и тн...

И да ви се оплача, макар че на фона на проблеми с малко детенце е смешно за какво съм седнала да се ядосвам, ама направо вече много ми се опънаха нервите... Поръчахме си мебели за спалнята и хола /ако щете вярвайте, точно когато забременях, смятайте колко месеца са това и излишно е да казвам, че сме дали пари напред/ на уж познат, препоръчан майстор и все още не може да си ги получим 😥. Бяхме помолили миналата година да ни изчака да си сменим паркета и тогава да ги носят, сменихме го и от тогава се почна едно звънене, молби, отсрочки, не ми вдига по няколко дена, 4-5 пъти се уговаряме, че ще идва и всеки път ни връзва тенекия, без да звънне дори, по някое време вдигне, пак уговорки и пак същото... хем му казах, че съм бременна и го помолих да побърза, че не искам в 9-тия месец да оправям мебели... и сега спим на един разтегателен диван в хола, всичко е с главата надолу, мен вече ме избиват хормоните и от два дена си поплаквам, че няма да може да се подготвим за бебето, после се сещам, че не трябва да се стресирам, че не е хубаво за бебчо и пак рев... глупости, важното е, че аз и мъничкото човече сме добре, ама то на човек му писва, направо не мога да повярвам, че има такива хора...та пооплаках се.😔

Здравей, може ли да споделиш при кой лекар в Пловдив си била, че аз още събирам мнения за раждане , макар и почти да избрах доктор.

А, думата секцио даже не се издумва в началото от никого. Започваш да си ходиш ти при даден АГ. Всичко е наред, говорите си за естествено раждане. Обаче към 35-та седмица започват да ти обясняват колко голямо, ама много голямо е бебето, с една огромна глава. А ти си една тясна, тясна. После към 37-ма седмица ти показват как още или не се е обърнало, или не е слезнало в малкия таз. И накрая като ти кажат: Абе, може да опитаме по естествен път, да не стане само да се мъчиш 6-8 часа и накрая пак секцио. Или да вземем някоя беля да направим накрая, толкова време го дондуркахме.
И така ги правят нещата, че ти сама си искаш секциото. Няма никакво натискане, само едно пускане по пързалката. И няколко пъти като ти кажат, че нещо може да му стане на бебето.... Лошото е, че то може и наистина да е така, но понеже всички АГ-та ги дрънкат такива, трудно можеш да разбереш дали те лъжат или не. В крайна сметка не сме лекари.
Мама Сузана, ние миналата година имахме само 2 бронхоспазъма. Дано вече сме я минали фазата с ежемесечните проблеми. Но все пак сподели за терапията, може и тук, може и на лично. Че не е лошо да се знае.

Не знам, не споря. Мен до последно доктора ме чака да родя нормално. През бременността имах и проблеми, но дума не е ставала за секцио. Ако наистина е вярно, жалко е. Но не съм попадала на такъв лекар до този момент.

Истината е, че може само да сме благодарни, че в това отношение не сме като в чужбина /някои от нас де/, там никой не те пита дали въобще имаш някакви желания и виждания по този въпрос. Естествено, освен, ако не е ама много, много наложително и това е, точка. Ама голямо бебе, ама ще се измъчиш наистина, ама то ще се измъчи, ама ще имаш разкъсване, ама седалищно дори, преносваш с дни наред...

Скоро в една тема четох за бебе родено с форцепс в чужбина след тежко раждане. Има проблем с главичката. Плодът наистина е бил голям, но там няма значение.
Друга позната беше с 42 шева - вътрешни и външни. На два пъти са я свестявали. Отново голям плод.
 Не съм лекар, но аз също смятам е хубаво да се вземе информирано решение. Всичко крие риск. Затова казвам, че най - важното е да не попаднеш на шарлатанин или на такъв, който те бройка за касичка и си измисля свободни съчинения за да те реже без реална причина.  И в двата случая е ужасно и недопустимо.

Стискам палци за всички да се случат нещата по най-добрия и най-лекия начин. Пък и двата вида раждане минава и се забравя. Остава ти радостта от малкото човече. И усещането, че вече сте истинско семейство.
Ох, сега се сещам - ние с ММ не сме женени. И там по някое време след като вече бях станала майка една позната, също майка, но с брак, ми пожела за рождения ден да сме били и ние подписали, за да сме станели вече и ние истинско семейство. Викам си: 'Щото до сега бяхме фалшиво семейство с ММ и детето. Все едно подписа прави семейството. Като стане на няколко месеца или годинка тогава разбрах, че детето прави семейството. Не подписа. До преди това бяхме двама безхаберници, които само за себе си живеят. Лошо няма, двойка сте, но не е семейство за мен по същия начин както, когато има вече дете. Поне за мен беше така.

Тук съм напълно съгласна. По-голямо обвързване от бебе няма. С появата на детето лъсват много истини
Между другото, ти какво бебе чакаш ? Май момченце беше 😂

И ние нямаме брак. Това не ми пречи да смятам, че той ми е най-близкият човек на света и не си представям живота си без него. Предлагал ми е, казах му, че не искам да се омъжвам. Просто не вярвам в тези неща. Сега отново ме беше питал дали искам да подпишем преди бебето. Не искам. Пръстени имам няколко, все прекрасни, но не вярвам в брака като документ или доказателство за нещо. Но всеки си има виждане но много обичам да ходя на чужди сватби!

И ние нямаме брак. Съгласна съм, че нв това прави семейството истинско. В крайна сметка в бг един брак не дава привилегии, което гоправи излишен. Няма стимул за такова нещо.
Ние искахме да се оженим, но да си сменим фамилиите и двамата (от двете да си направим една нова), но се оказа, че в бг това е просто невъзможно.

Наредила съм ги момче до момче. Само аз съм женско в нас. Очаква ме бая крещене от сорта на : оправи си стаята, събери си чорапите и тн.
Дъ доорс, и аз харесвам чуждите сватби. ММ също ми е предлагал няколко пъти, но и аз като теб не съм навита. А последния път той като разбра, че даже и да подпишем, аз няма да си сменям фамилията, и нещо от тогава не съм чула ново предложение
Дитмейдче, интересна идея. Аз като цяло все съм се бъзикала с него не иска ли той да ми вземе моята фамилия. Но за нова обща не ми е идвало на акъла.

Нашите фамилии се съчетават много добре. Аз не искам неговата...той не иска моята, но общата щеше да е начало на нова наша фамилия и звучеше много примамливо като идея. За съжаление се оказва, че трябва от девет кладенеца вода да извадиш, баща ти да е првстъпник или да имаш доказан прякор с който си известен... абе общо взето по-лесно еда да си смениш бащиното име от колкото фамилията. То фамилията може, но не с такава измислена, ами по определена линия само... Досадна работа:)

Е, не така.. Не само детето прави семейство. Има двойки, които не искат или по-лошо - не могат - да имат дете, но все пак са си семейство. Предполагам, че детето го скрепява по различен начин, тепърва ще видя, но като дете, което израстна без баща, защото той реши, че може да не се занимава с мен, разбирането ми за семейство е (може би) малко болезнено.
Също така бракът не дава привилегии, но чисто правно обвързва много. Най-най-елементарен пример би бил, че татковците без брак трябва да заверят декларация за припознаване, докато на ония - бракуваните, им се числи служебно Но в семейното право има много положения, които неслучайно са създадени. Е, поне вече изравниха до голяма степен съвместното съжителство с това в брак. Дано на никоя от нас не ни се налага някога да се борим за правата си като част от семействата си.

Така е, не го прави само детето. Но определено му дава спойката и го прави много по-силно.
Иначе докато сме нямали още дете  определено съм знаела, че с ММ сме си заедно и тн. Все пак човекът подлога ми е сменял. То от там нататък.... Добре поне, че от болестта имах запек (то като не си ял 10 дни какво ли да имаш) и ходех само по малка нужда, че все пак нека ни остане малко възможност за романтика после.
Относно бракът - дава само някои имуществени предимства. Мисля беше правилото след 5-тата година на брака цялото имущество придобито по време на брака става 50 на 50. Това изключва обаче даренията и наследствата. С ММ просто си ги пишем нещата 50 на 50 като си ги купуваме. А така ми остава възможност да си купя нещо само мое.
Иначе детето веднъж признато от таткото си става обект на съдебен спор за попечителство както след развод все едно. Ама както е казала My December, дано не се налага да си търсим правата и да се борим за тях.