С мартенички да се украсим, здрави МАЙСКИ рожби да родим!

И аз съм бях с предизвикано естествено раждане първия път ( Декември 2016) ,пускаме на води,епидурална, и окситоцин венозно.Не усетих нищо кой знае колко болезнено заради епидуралната,но имах други проблеми.Сега искам секцио.Дано ме огрее.Във вторник съм на скан,ще говоря с доктора и ще видим кога ще вадим бебето и как точно.Иначе след няколко дни съм 34та седмица

Много добре казано, разсмя ме! Не го бях чувала.
Абе, не знам какво се приготвят другите, обаче ние трябва да сменим обзавеждането на детската. В тази връзка ММ реши, че трябва да се сложи един ТВ в детската .  Първата му работа беше да изнесе цялата детска в хола в и спалнята и да изкърти едно хубаво едно кабелно каналче в стената. Втората му работа беше да зареже всичко така и да замине за планирана операция на менискус в София за 5 дни. 
В нас всичко е
Като гледам тепърва трябва да се замазва тоя издълбан кабелен канал, после да се пребоядисва стаята, после ще лепим 4-5 ленти тапети (дано не се разведем тогава, че предния път тапетите едва не ни разделиха ). И накрая трябва да поръчаме мокет, двуетажно легло и нов гардероб. И да сглобим мебелите като дойдат. Аз съм в края на 7ия месец, а той куца след операция на менискус.   Усещам, че нещата няма да са много лесни....
Та говорейки кой колко е изостанал с подготовката, аз днес за дрехи се замислих, ами от утре трябва да започваме офанзивата по тая детска. Дрехите са бял кахър.
Това ми напомня за предната ми  бременност. Там в 8-ия месец се наносохме в нов апартамент след ударен едномесечен основен ремонт. Съответно ММ отиде да си прави след ремонта операция на същия крак, но на предни кръстни вързки и менискус. Да може да е готов преди да родя. Тази операция е последвана от 45 дни с патерици и 6 месеца рехабилитация.
Също ми напомни за времето, когато детето беше на 8 месеца. ММ си оперира същия крак, но от скъсан ахилес. Дамм, тогава възстановяването беше пак около 45 дни с патерици и гипсова кора. Нямаше толкова рехабилитация. След работа не ми се прибираше - 8 месечно бебе, а мъжът ми една чаша вода не може да си донесе от съседната стая, защото е с две патерици. Все едно имах 2 деца.
Всички тези операции са резултат от любителски футбол 2-3 пъти на седмица. Разбираемо при тази трета операция в нас възникна "лек" скандал , след като ММ ми обясни, че нямал търпение да му оправят крака, за да играел пак футбол. Не се бях ядосвала от доста време......
Всички ме бъзикат, че ММ ме дебне да забременя и да ходи да си оправя крака в София.

Аз когато бях така, за хремата 100мл вода с една чаена лъжичка сол, с капкомер по 1 капка. За гърлото мед с лимон и като се сетя по 1 супена лъжица. Не съм взимала никакви лекарства и пак за 1 седмица се оправих.

На Данито майка му, разсмя ме разказа ти. Въобще не ти е лесно. Обаче спокойно, ще се наредят нещата. Те бебетата какво искат - да са нахранени, сухо дупе и топли дрешки. И да не сте готови със стаята, пак ще се справите

Поне имате стаяяяя
Аз изобщо не знам как ще се събираме всички в спалнята. Сигурно половината ще спят в хола...Здраве да е , ще се нагласим някак, ако не, ще се изнасяме спешно и толкова..

Как сте толкова спокойнииии? Аз три дни съм ядосана на мъжа ми, че е забравил да ме почерпи от неговата салата (бяхме на заведение, а той беше по далеч от мен) и че няма желание да се снимаме заедно (не обича да се снима и това е). Толкова е глупаво като го пиша, ама ме тресе нервата понякога от малки неща  
За раждането и аз се притеснявам, но после си мисля как леко ще мине по мед и масло. А и да не мине, все ще е минало и после ще се възстановяваме. И сега не е леко - няма удобна позиция по никое време, тежест, задъхване, болки тук-там... Знаете как е   Само да си гушнем живи и здрави бебенцата, и да не не тресне и някоя следродилна депресия

Абе, то ще сме готови, ама хич не обичам за последния момент нещата да се оставят. А и не ми се чисти и дупи в 8-9 месец. Иначе да ти кажа то и на мен ми е смешно. И аз си се смея в нас. То все ще се оправим. Ами, тоя пусти крак. Има да му треперя на моя пишман футболист. Казала съм му при 4-та операция да си отива у майка му, тя да се грижи за него и да се върне в нас в изрядния вид, в който го взех. Ами, така,де. Взех спортно гадже с малко дупе, то се оказа, че бил луда глава с тенденция за самоунищожение. Друг път ще ви разправям за единственото му 10 секундно качаване на мотор в живота му. 100 пъти му казах, че не искам да кара мотор. Сега вече и той не иска.
На втората операция ми вика: Ами, не мога да го изкъпя, защото не мога да си свивам коляното. На което аз само му съсках: Безполезен си, безполезен си!!!
А той милият: Знам, знам, още 2 седмици само ме изтрай, моля те.
Да ти кажа на Димейд с тия 2 стаи не й е лесно наистина. Моето са бели кахъри. Наистина е проблем пространството. Сега като сме в това разкъртено положение и леглото на детето е при нас в спалнята. Играчките са в хола. О, много ми е терсене. Друго си е да има една стая за неговия си хаос. И в началото се мръщех, че е преходна детската към хола, но се оказа страшно удобно нещо.
Зизу, хич не съм спокойна. Имаше страшен скандал за тоя крак и подновяването на"футболната кариера". Ние такива викове си позволяваме веднъж годишно. Но просто не ми се занимава да му се сърдя. Той така или иначе ще си направи каквото си е решил. Двамата сме с много твърди глави. Моята логика всеки път като тръгна да се сърдя е - сега ще се скарате, ще се цупиш 3 дни, няма да си говорите, ще ти е криво. И на 4-ия ден ще се сдобрите, защото иначе къде ще ходиш. Еми, като ще се сдобрим така или иначе и накрая пак ще е същото, по-хубаво да си спестя 3-4 дни душевни терзания. То това мен ме натоварва. Той си обикаля и си свирка. И изобщо даже не подхващам спор с него. Загуба на време е. Стаята вече я е изкъртил. Няма смисъл да спорим за това. Само му казах, че беше по-добре да я изкърти след пускането на кабелната. Той каза: Еми, да, ама вече го направих.
Иначе за споделянето на яденето се карахме преди години. Ама ние сме от 12г заедно. Имахме време да загладим някои неща. Като например факта, че ще бъркам в чинията му и това е. Преживей го. Въпреки че, ако е много гладен, не барам. Че ме е страх да не ми отръфне ръчичката.

А, само да вметна набързо. Предният път ме разтресе жестоко следродилната депресия. Не обичайната, а наистина в крайност и взех мерки доста късно. Сега си знам урока и изобщо няма да чакам. Директно си спасявам задника, деца имам за гледане и то съвсем сама ще опъвам каруцата.

Не знам за следродилната, но мен определено ме тресе предродилна депресия 😒
Досега издържах 6 седмици на легло и от идната събота най-сетне влизам в 8 месец, но мисля, че на моменти съм много слаба и не знам как ще издържа
Отделно от това мъчение предстои и самото раждане, което винаги е всявало страх в мен 😩
Освен това ММ е доста притеснен и той от самата ситуация и дори за качването на кантара за 4 сек. Ми дава зор да лягам веднага... не ми дава да ставам изобщо, с аз искам да разбера дали наддавам, че нещо ми се струва, че бебка върви малко под нормалното тегло за периода, в който съм.
От известно време го врънкам да започваме да взимаме лека-полека някои от най-необходимите неща за бебето на първо време, но той иска да го оставим за последния момент като родя, за да е най-спокоен, че всичко е наред и изпуснахме много изгодни промоции и започвам адски да се изнервям.
Оплаках се и аз, дано ми олекне малко

Layla, и моята шушулка върви с ниско за гестационната си възраст тегло. Това обаче няма връзка с твоето тегло. До тук съм 32+1 като съм качила 6,5 кг. Моя приятелка роди наскоро бебе 4,4 кг, като беше качила общо 9-10 кг. Тя пък ми обяснява, че при едър плод имало други проблеми с развитие на системите, заради пространствените ограничения в корема, а и с раждането. Надявам се поне 2,8 кг да достигне... но по-важното е бебето да е доносено, тоест след 37 гс.

Soul, съгласна съм за теглото, просто по едно време преди няколко седмици поотслабнах и след това бавно започнах да качвам, като имаше период от седмица до 10 дни, в които изобщо не наддавах, а все пак най-малкото мъниците в тези седмици вече започват усилено трупане на мазнини и поне по 150-200гр. На седмица трябва да качват, а аз ако не наддам и съм все на легло, т.е. без никаква физическа активност, то тя дали наддава се притеснявам
Отделно на всички прегледи ми гледат само шийката заради проблема и нея грам не я следят и мерят редовно...
Но мисля, че всичко е наред, вече все по-силно я усещам, така ми опъва корема, че ми се струва, че ще се пръсне

Тъкмо и аз съм на тази вълна - теглилки и мерилки. Миналата седмица правих последната ФМ в Надежда, но заради проблема с кръвотока си записах и още една ФМ в Марковс (да, знам, че съм луда...). Днес бях там, Та от миналата до тая седмица мерките са почти еднакви и грамовете с 10-20 разлика. Което много ме озадачи, и малко притесни. Според Марков бебето е добре, има мъничко изоставане в корема, и е малко напред в мерките на главата (не съм му казвала, че съм откачалка и миналата седмица съм била на още една ФМ обаче). Отделно според него малката си е увила пъпната връв около врата, а миналата седмица ми казаха, че пъпната връв й е пред лицето и е хубаво, че не се е увила. Т.е. или за една седмица се е увила, или някой недовижда. Но това с малкото изоставане в корема обаче най-много ме притесни, изрично го питах какво значи, а той каза, че за момента нищо, водещото АГ ще следи развитието и ако изоставането продължи и се задълбочи, може да се извади бебето по-рано, но това ще се види във времето. Ще видим другата седмица моето АГ какво ще каже по въпроса... Честно ви казвам, че нямам търпение да се свърши. Не знам после как е, ама това чакане и терзанията покрай него, ми разказват играта.

Дорсче, чета те и същата е и при мен. Ходих на две фетални с разлика от една седмица, като ми измериха 20-30 грама наддаване. Една седмица след втората бях на консултация - 400 грама отгоре. Един ден след консултацията ходих на Доплер, а измерването показа 200 грама по-малко от теглото на ЖК. Хах! На кой да вярвам?!
Но както и да ни мерят, на долната граница сме. Леко се отделихме от кривата, но ниско й е теглото за възрастта.
Така или иначе ме гласят да секцио заради кръвното, което вдигам там... аз обаче не искам да повярвам, че ще я вадят при първа възможност още мъничка и неготова за белия свят, при положение, че днес си измерих кръвно 100/80. Ако така стане, още 1 месец ми остава.
 Бог да е с нас!

Според мен измерванията по ехограф са само ориентировъчни. Едно мръдване на ръката и до там. При мен 30та седмица изкара бебето 2150 гр, в 32ра 2250. Но пак върви напред, въпреки,че за 2 седмици само 100гр спрямо ехографа.
Отделно наддаването на майката няма общо с наддаването на бебето. То си дърпа каквото му е нужно. Важното е кръвопотока да е добре.

Уж знам, че едно неточно кликване с курсора и цифрите се променят, но не пречи да се филмирам. Разгледах си старите мерки, на всички тях коремчето е все с една идея назад... И на мен не ми се ще никакво ранно и спешно вадене на бебето по никое време, не и преди м. Май, но ще се доверя на АГто и каквото кажат това ще е. Иначе ще изкукам.
Соул, това с кръвното е много относително, ние сме си писали и преди, че у дома е едно, а в болницата друго... При теб чернодробните нормализираха ли се? Белтъка как е?