А горе- единствено, че такива хора не приемат помощ. Но е обяснимо. Не знам защо толкова зле се възприе постът ми.
Това, което описва, е критична ситуация, не просто неразбирателство. И налага критични мерки. Разбира се, че е по- добре някоя жена със семейство да те приюти и да ти даде досег с психолог, а не да се шиткаш с мъже по квартирите. Но това на тоя етап и с тези обстоятелства в семейството й няма как да се осъзнае. Това е тъжното- че когато човекът, създаващ ти възприятията за света и възпитаващ те, е бъгнат, то няма от къде да видиш нормалното. Само някакви хора по форуми ти казват, че не е нормално, ама ти не си виждала нормалното и си скептичен.
Ми... де да знам, гори ми душата, непознати, познати - давам за родителите и близките си. Работих по 13 часа 4 месеца без почивка, за да помогна на мама и тати. Зарязах съпруга си. Тъпо. Няма да правя така повече. Но поне съм спокойна, че съм направила каквото трябва. Боде ме отвътре да помагам, и то от чист егоизъм, страдам от hero complex и ако не правя нещо за някого, не се чувствам пълноценно. Наркоманите си взимат кефа от хероина, социопатите - от прецакването на другите, малоумните "герои" кат мене - от даване. Такива сме, нЕма да се променим, Такъв е животът. Поне съпругът ми е същият, та нямаме дрязги по тоя въпрос. Достатъчно съм била подигравана, смазвана и бита заради "зубращина" в училище, не ща други да страдат. Малоумна работа, сигурно съм за Дарвин, за да приемам така чужди хора.