Промяната след раждането

  • 28 829
  • 855
# 225
Сетих се за още една промяна след раждането: преди децата дом. любимците се смятат за супер важни...след децата котките ми се струват вече като неприятни вредители, няма го тоя ентусиазъм да се грижа за животни.
Виж целия пост
# 226
Имам и котка. И него от бебок го взех, та и той бая си порева като малък. И двамата много ги обичам. Не мога въобще да си представя живота си без тях, знам, че ще си отидат рано, но те дават също прекрасни моменти и много чиста любов. Нека се напикава кучето след 15 години, ще си му чистя. Нямам идея дали ме разбира, но когато го взех му обещах, че никога няма да го оставя Simple Smile
Виж целия пост
# 227
Да не говорим, че горките гадини вече не са снимани от 5 години. А преди бяха главни фото звезди, даже сме си принтирали снимки техни на платна за сума ти пари и сме си ги окачали по стените, о Боже. При скорошното местене за малко да ги хвърля, но ми стана съвестно. Все пак ако изхвърля котките скоро, да ги имам поне на платна.
Виж целия пост
# 228
И при мен е трудно. Гледам от 9 месеца две котенца, те големи котараци станаха вече, пухкави, чудни са. Не мога да ги пусна навън - ще ги сгази кола веднага. Но Вселената чува молбите ми и пу-пу май ще им се намери прекрасно местенце да ги гледат прекрасни хора, дай Боже!
Виж целия пост
# 229

След раждането, наред с всички промени, ми е интересно да наблюдавам отношението на децата към животните и светът край тях: неща, които определено ми бяха безразлични преди.

Виж целия пост
# 230
Бианка не съм засичала да я хапят за бройка деца и ежедневие, вероятно защото никога не го е натрапвала из темите. Всъщност сега разбирам, че са толкова BlushHug
Не на бройка деца, на отношение към бившия, изневери и т.н. Явно си пропуснала темата от тези дни.
Доста дълги години отношението ми към животните беше като това на Сирената. Но, децата попорастнаха, в състояние са и те да полагат грижи за животни, най-малкото се занимават с тях, и сега за мен също е интересно да наблюдавам съприкосновението между дете и животинче.
Виж целия пост
# 231
Да не говорим, че горките гадини вече не са снимани от 5 години. А преди бяха главни фото звезди, даже сме си принтирали снимки техни на платна за сума ти пари и сме си ги окачали по стените, о Боже. При скорошното местене за малко да ги хвърля, но ми стана съвестно. Все пак ако изхвърля котките скоро, да ги имам поне на платна.
Не мога да си представя, че можеш просто да ги изхвърлиш, това са живи същества. Извинявай, но е ужасно - индивидите, които раждат бебета и внезапно домашните любимци им стават криви и ненужни, са айде да не пиша какво, че ще ме изтрият.
Виж целия пост
# 232
В градината в Италия имаме костенурки и дъщеря ми много им се радва; имали сме и рибки, към които и аз самата много се привързах.
След раждането, наред с всички промени, ми е интересно да наблюдавам отношението на децата към животните и светът край тях: неща, които определено ми бяха безразлични преди.

Значи, това ми е болната тема откакто в предното nursery school ме накараха да пека торти във формата на сърца за рождения ден на едни 8 заека, които оглеждаха в класните стаи. Това разбира се, след работа, помежду  другото, че бях и бременна вече. Сегашното училище слава на Бога, е Монтесори и всички гадини, които отглеждат от рода на костенурки, папагали и риби, както и растенията в класната стая, са отговорност на самите деца. Ако умрат, умрат, да се научат децата на последствия. Поне до момента не е изникнала някоя майка да ми иска торти за рождени дни на домашни любимци.
Виж целия пост
# 233
Да не говорим, че горките гадини вече не са снимани от 5 години. А преди бяха главни фото звезди, даже сме си принтирали снимки техни на платна за сума ти пари и сме си ги окачали по стените, о Боже. При скорошното местене за малко да ги хвърля, но ми стана съвестно. Все пак ако изхвърля котките скоро, да ги имам поне на платна.
Не мога да си представя, че можеш просто да ги изхвърлиш, това са живи същества. Извинявай, но е ужасно - индивидите, които раждат бебета и внезапно домашните любимци им стават криви и ненужни, са айде да не пиша какво, че ще ме изтрият.

А, спокойно, няма да ги хвърля, просто изпускам пара. Последно преди 4 месеца ги преместихме с нас на 5 хиляди километра. Оцеляха. Би било зян да ги домъкнем толкова далеч и да ги пуснем. Търпя ги, но определено ме дразнят. Може да не е от децата, а от характерът на самите котки. Както и с бебетата, не случих на такива като твоите явно: моите късат дивани и повръщат косми от време на време.
Виж целия пост
# 234
Да, но като че ли се смята за по-яко да се присмиваш на "изстрелвачките на бебета" с повече от едно. В смисъл - ако не бяхме брийдърите, The Oatmeal нямаше да си върже хумора в комиксите, а там една голяма част е "колко са гадни бебетата".

Пък и в тия теми винаги е било голямо пискане, ако някой каже "да, имаш обаче само 1 дете". Но да се присмееш за повече деца и да ги наречеш плодене на конвейер, раждане до откат - това е куул и приемливо.

Впрочем последният комикс доста добре илюстрира промяната след бебе, ако и малко брутално.

James Kochalka е с по-позитивна гледна точка - с жена си след дълъг "интересен" живот, някъде след 11 септември 2001, ги е обзела треска да създават нов живот. Комиксът е "Saying Yes to Life",  част от сборника The Cute Manifesto.

Определено смятам посланието "да кажеш Да на живота" за по-позитивно и достойно, отколкото пасивно-агресивното захапване "раждаш до откат".

Спамиш на развален български, перчиш се с комиксите, които четеш и спирка нямаш!
Всеки знае значението на "раждаш до откат" и то няма нищо общо с присмеха, че имаш повече от 1 дете.

Значи, че си зле с предпазните средства и колкото пъти хванеш, толкова пъти раждаш.

Що не се спреш малко?
Виж целия пост
# 235
Оо, аз със третото /кучето демек/, определено случих. Само първата година пишкаше където му падне. Иначе много се кефя, че се учи 10 пъти по-бързо от дете. Спи наравно с мен.
Виж целия пост
# 236
Аз не съм искала домашни любимци сега. Моите котета щяха да ги изядат уличните кучета, бяха съвсем мънички и без майка останали явно. Изпълзяха изпод една кола, мяучейки и аха да ги захапят кучетата - как да ги оставя да ги изядат пред очите ми. Та ги взех веднага.
Виж целия пост
# 237

Всеки знае значението на "раждаш до откат" и то няма нищо общо с присмеха, че имаш повече от 1 дете.

Значи, че си зле с предпазните средства и колкото пъти хванеш, толкова пъти раждаш.

Наистина ли това значи? Ми не, адски добре съм с предпазните средства. Впрочем третото ми дете е напълно планирано. Когато не искам да забременея, си пия хапчетата съвсем редовно. Само второто ми дете е непланирано 100%, но не и нежелано. И в момента съм на хапчета и въобще не съм оставила нещата на случайността.

Не знам защо битува идеята, че третото дете винаги е инцидент. И не, не знам, че е такова значението на "раждане до откат", освен може би за поколението на соц-женища динозаври и абортаджийки.

Впрочем да раждаш по-малко пъти, отколкото прихващаш...значи, че трепеш ембриони. Което е малко гадничко, ако и после животът ти да е кеф, не блато.

Виж целия пост
# 238
Впрочем да раждаш по-малко пъти, отколкото прихващаш...значи, че трепеш ембриони. Което е малко гадничко, ако и после животът ти да е кеф, не блато.

Хмм, а какво значи, ако ембрионите умират сами без да ги трепеш? Понякога в желанието си да се присмееш на някои опонент пишеш неща доста под интелекта, за който претендираш.
Виж целия пост
# 239
Аз не смятам да запознавам форума със сексуалния ми живот и семейното или извънсемейното ми планиране.

"Трепя ембриони" нали звучи по-добре от "раждам до откат"?(!)

Претенция за нещо не компенсира липсата му.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия