Макар че е близко до акъла, добре е да си припомним, че съзнателното решение на една жена да се откаже от работа и кариера в името на децата си, не означава: 1) че имането на деца непременно изисква подобно нещо, 2) че това е някакъв морално извисен избор спрямо алтернативата, 3) че непременно води до добри резултати за жената и/или децата и. Просто избор като всеки друг със съответната негативна цена, а не някаква универсална панацея без негативи.
Аз не твърдя такова нещо, това е опростено. 1. Не изисква, но има сериозна вероятност да се наложи и к'во пра'им; 2. не знам дали е морално извисен, но алтернативата може да остави лош привкус; 3. никой не знае кое ще доведе до добри резултати, но понякога се избира по-малкото зло.
Та така, важното е да има избор, защото иначе се стига до идеята, че имането на деца е нищо работа, съчетава се (с адски нерви понякога) с ходене на работа и там някак ще се справим на 4 часа сън с прекъсвания, щото и други са се справили.
Само че някои не се справят и се стига до други нежелани резултати - най-вече прегаряне и депресии.
Аз ли нещо откачам, ти ли забравяш лесно... Нали вече нищихме веднъж данните за значително по-високите нива на депресия, тревожност и като цяло ниско удовлетворение от живота на жените, които са жертвали работата в името на децата? Че даже връщането към работа има предпазен ефект от депресия, тревожност и прегаряне. Както и да е, едно си баба знае и т.н.
. 