Не издържам вече на поведението му...

Една мама тук (за съжаление не си спомням коя ) беше писала, че детето и се разтръшкало в някакъв магазин и тя толкова не му обърнала внимание, че накрая продавачката попитала "Извинете, това дете ваше ли е?"  

Това е от книгата "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън, който е детски психолог.

Как да реагираме на истеричните кризи
Истеричната криза е върховната проява на негативизъм. Това е състояние на такъв бяс, че детето може само да плаче, да се дере или да се търкаля по земята, като рита с крака във всички посоки. Ако отстъпите пред такъв гняв, вие само ще го засилите. Ще научите детето да реве още по-силно, за да наложи капризите си.
Ако пък загубите самообладание и също се ядосате, пак ще увеличите гнева на детето. То вече ще знае, че може да получи от вас каквото иска и когато иска с някоя хубава истерична криза. Не се старайте да вразумявате разярено дете или да го разсейвате с думи. В такъв момент то представлява буря от емоции. Не е в състояние да слуша езика на разума или на логиката. И в никакъв случай не се опитвайте да възпрете яростта му, като го заплашвате с бой. Нали сте чували родители да казват на истеризиращо дете: „Престани или скоро ще разбереш защо ревеш." Все едно да гасиш огъня с бензин.
Е, как тогава да постъпите, когато детето ви изпадне в истерична криза? Това, което е необходимо да му внушите е, че гневът му може и да е неизбежен, но няма да го доведе доникъде. Но как да го сторите? Просто го оставете само да изживее яростта си. Всяка майка трябва да намери начин да направи това. Бихте могли да стоите безмълвно и да изчакате кризата да отшуми от само себе си. Или ще предпочетете да говорите и да кажете: „Знам, че си недоволен и бесен, но иди в стаята си й стой там, докато се успокоиш. Когато свършиш, ще ти покажа нещо хубаво." Или пък строго ще му наредите: „Марш в стаята си." Вие сами трябва да откриете метода, който най-добре ви приляга, и да го използвате. Преди всичко обаче, опитайте се да помогнете на детето си да запази достойнството си, като му предложите, стига да е възможно, елегантен начин за излизане от задънената улица.
Да кажем няколко думи и за истериите в присъствие на приятели, роднини или на пазара. И в този случай използвайте антикризисните техники, но знайте, че имате срещу си нов противник, който може да се намеси и да ви попречи да намерите разумното решение - публиката. Ето тогава изскача чудовището: „Какво ще си помислят хората?" Ако присъстващите не познават детската психология, те несъмнено ще си помислят, че грешите, че просто трябва да дръпнете на детето един хубав пердах и да сложите край на кризата. Е, и какво от това? За какво отглеждате детето си - за да направите от него здраво и щастливо същество, или за да угодите на съседите си?

От опита ми покрай големия се научих да не обръщам внимание на изблиците му. И понеже съм доста нервна се опитвам да се "изключа" за да не се ядосвам. Като започне да се тръшка просто започвам да гледам на другата страна и се опитвам да не мисля за него като чакам да дойде сам при мен. Като започнем да се приспиваме затварям всички стаи и лягам на спалнята. Мартин става, обикаля, тропа по вратата на хола където са баща му и батко му и като види че не му отварят се тръшка малко и се връща при мен. Аз си леж кротко на спалнята и от време на време само го викам да дойде. Като му писне идва и си ляга, върти се малко и заспива. Гадното е че приспиването ни отнема по час-два, но се опитвам да съм спокойна и да си мисля че най-важното е не да стана да чистя или да готвя а да си гледам детето.

това тук важи с пьлна сила също,и преди съм казвала че съм спирала трафика пред голям магазин заради на Ния тръшкането..и не само -в ресторант, на паркинг, на гости се е случвало..най-мразя като е в библиотека или книжарница че хич не ми е забавно да тревожа народа около мен,но и там се  е случвало; продължава макс.до минута,и на тях не им е удобно да лежат по земята:П
за лягането вечер-помага определено ако има ритуал,предидимост и едно и съшо нешо ден след ден,децата обичат еднаквост,създава им усещане за сигурност..

naty_sk:  благодаря ти, много полезно инфо  

buni: "А аз тук с промитият си мозък относно впечатлението, което правим на хората, умирам от срам, когато малкият крещи и ляга по улиците. И винаги ще се намери някой, който да ни гледа с детето като циркови мечки, а има и такива, които ме съветват какво трябва да направя ..."
И аз така. Не че се страхувам толкова какво впечателние правя, колкото много мразя да съм обект на наблюдение, мразя да съм център на внимание в такива случаи.
Иначе на маса с приятели може да съм център на внимание с удоволствие

 

Момичета, искам да ви кажа, че като прочетох тея неща, които пишете, много се успокоих.
Бях се изнервила много, една единствена мисъл ми се въртеше из главата: "Не издържам, ще се пръсна, не мога повече..."
Днес прилагам цял ден нещата, които ме посъветвахте да правя  Е, не всички, но тези, които смятам за полезни.
Действат, бре 
Е, не винаги, но като цяло се чувствам къде-къде по-добре.

Вчера вечерта, като писах тази тема, си мислех: Винаги съм имала чувството, че се оправям с децата, че съм добра майка...А с един инат, тръшкане и Овнешки характер не мога да се преборя и се оставям така да ме повали психически...
И заявих на мъжа ми, че не искам второ дете 
Е, нещата днес изглеждат по-ралзлично, де...

сигурно тук във форума има много идеи за книги за възпитанието, но искам много горещо да ти препоръчам една книга - <мъдрата обич> на марта и уилям пийпър. книгата е точно това, от което казваш че иамш нужда - зарежда с енергия, макар че не е много лесна за четене. не знам дали има още издаване, но помня че беше на ИК <ciela>

Аз продължавам да повтарям, че това е период. Малкия е на година и 8 месеца. Кака му беше същото диване- едно след друго. Беля, рев, беля...Реве за всичко, само като му кажа "Не" и се тръшва, по градинките полудявам, особено в тази жега, търча, обяснявам, забранявам, радвам му се....най-много го обичам като спи. Та, децата побъркват родителите си до 4-годишна възраст, малко преди или след това. Кака му е на 4 и половина и е съвсем различна от преди няколко месеца...

Търпение, това е... не е лесно, психиатрично е понякога, но спокойствие до колкото е възможно е решението!

Тъй като и Иван е в групата на "детските пубери" - тръшкане, удряне, ритане, хвърляне, крясъци, истерии и целия спектър от настроения, няма да ви разказвам нашето ежедневие. Вие сте го преживели, преживявате в момента или ви предстои да разберете за какво става дума. Има и късметлии, на които им се разминава, ние не сме от тях.

Ще си позволя да разкажа случка, която повече НЕ се повтори. Действието се развива на кварталната градинка. След двучасова игра с най-добрия му приятел Ники, изневиделица Иван намери камък (не беше малък камък) и съвсем умишлено удари Ники по главата. За щастие, нямаше рани и кръв, но детето си изкара акъла,  рев  и прочие. Хванах Иван за ръката, накарах го да съберем играчките (не че ми помогна) и си тръгнахме. НО на път към дома минах покрай магазините и павильончетата, от които купуваме бонбони, Зрънчо, сокчета и т.н. Естествено на всяко се почваше дърпане и викане, но аз повтарях: "Понеже удари Ники по главата с камък, днес нищо няма да ти купя." И колкото познати видях на всеки разказах: "Представяш ли си, моля ти се, Иван така и така..." През целия път виновника вървя с наведена глава и нацупена физиономия, но не си позволи да каже и дума. Като се прибрахме вкъщи Мълчаливо (от моя страна) се нахранихме, измихме и облякохме за сън. Той се опита да се поглези на баща си, не искаше да ляга с мене, дърпане, рев, но бащата беше железен: " Тази вечер нямаш право да избираш с кой да си легнеш, слушай майка си." Иван също се беше уплашил от постъпката си и рева в леглото половин час без почивка. Умори се и заспа накрая.
Не съм му крещяла, нито ударила на свой ред.
Аз обикновено гледам да съм около него, да пазя другите деца - удря ги, хвърля пясък, дърпа играчки - "нормалните" неща, но за зла участ този път го изтървах.
Добре, че с майката на Ники сме приятелки и е разбран човек. Не ме хвана за гушата.
Сега продължаваме да излизаме заедно и двамата си играят, както винаги. 
 

Малко хора биха проявили разбиране, като майката на Ники,  а и твоят подход сташно ми допада.  Поздравявам и двете ви

Emiliika   Евала за подхода ти и реакцията.
 аз сигурно бих откачила, бих му се карала и прочее  И Калоян един път хвърли камък по едно дете, но не го улучи 
И той си има едно причтелче, което направо обожава-всеки ден сме заедно. та същото причтелче (Стефан) преди беше нон стоп надран, главно около очите Но с майка му, и цялото им семейство, така сме се сприятелили, че няма проблем с отношенията.

Сега вече е на етап, че не посяга на приятелите си, само на непознати деца 

Ааа, значи ако сега направим още едно, тъкмо когато Калоян излезе от пубера си, онова другото ще влезе, а?  Или може да имам малко почивка, да глътна въздух и да събера сили 

Само пак да кажа: Тея дни прилагам успешно методите на игнориране и необръщане на внимание при тръшкане.
Освен, че има ефект, съм станала къде-къде по-спокойна и това със сигурност се отразява добре и на детето.
Освен това вече не му забранявам някои неща-например днес се събу бос в парка, на площадката.
Оставих го така за малко, после тихо го обух.
Казвам колкото се може по-рядко НЕ. По-скоро премълчавам, после си правя каквото смятам, че трябва, без да казвам: "така не може"; и м/у другото така ме слуша доста повече и е доста по-спокоен.

Аз нямам много опит с подобно поведение, но все пак нещичко - опитвала ли си да го хвалиш по-така като направи нещо, което си го помолила или ей така по негова инициатива. Поощрението при нас винаги е играело голяма роля. Аз често казвам браво. Вечер като се приспиваме си имаме няколко песни само за приспиване + книжки с картинки. Освен това като стане сънлива, правя кратък разбор на деня и и казвам "благодаря, че беше добро дете днес и направи това и това(ако е научила нещо ново или ми е помогнала или е нарисувала нещо .....)поводи все ще се намерят. То милото заспива щастливо и знае какво се цени . Успех и дано да ви мине скоро лошият период.