Шести клас 2018/2019 - тема 4

Иначе то като няма план, проверки и предписания значи няма и възпитателен процес, такъв не се провежда?  
Ми то значи такова чудо, като възпитание не съществува и не бива да има никъде - то никъде не се мери и тегли, няма "предписания и проверка", значи не съществува. Че защо говорим тогава за "домашно възпитание"? Ми то и там няма планове, оценки и изпити.  
Учителите барем имат специализирани предмети, по които би следвало да учат И такива неща и за което е следвало И да ги изпитват.
Разните му там педагогики за какво ли пък ги учат, вкл. диференциалната? Психология на развитието? Педагогическо консултиране? Психологически терапии и работа по случай? /Взимам на посоки от реален учебен план във ВУЗ - ВТУ, специалност "Начална и предучилищна педагогика"/
Да не почвам с постоянните обучения и курсове за справяне с насилието в училищата и в такива аналогични насоки. Ми да не ходят по тях, щом им е неясно какво е възпитание и има ли почва то в училище.
Това за родителите още по-малко е критерий. Тях нито някой ги учи, нито ги изпитва, нито диплома им дава за родители.
И какво следва от тази логика? Че 20 що-годе нормално възпитани деца трябва да търпят набезите на 5 невъзпитани, защото на няколко учители и директор не им се занимава един закон да приложат? Ми нормално е тогава у нас насилието в училищата да ескалира, а обучителния процес да регресира и да оставаме още по-последни по опашките на световно ниво.
Както писах и както и законодателят е провидял отдавна - без възпитание няма обучение.  
Ми предлагайте да отменят закона, щом като няма оценки и изпити по възпитание, да не възпитава никой, че явно възрастните обучени дипломирани учители не зная какво е това "възпитание" и как то се прилага в учебна среда.  
И каквото - такова. Моите са момчета, едрички, якички, с приятелчета около себе си, нас по-малко ни тревожи значи тоз проблем.   Ми да бият и те, да показват средни пръсти, да обиждат, понеже аз нямам диплома за родител, и нямам "план" за това как да си възпитавам децата.
Освен това едното се спаси от безумията на тази система. Като ми дойде нанагорно, ще взема да спра и другото. Без това си го обучавам у нас на частно.  
За болдваното специално - не държим сметка, как ще държим! Смеем ли? То затова нещата тук са така - анархия и масово безхаберие. Нищо, че има дори регламентирани в закон и правилници нарушения и наказания за тях. Няма да държим сметка, че нарушения се допускат и толерират и че санкции не се налагат. За удобство, мир да има. Само дето мир точно няма, ама това е друга работа.  
Ма както казах - то учителите не четат, ние от децата ще искаме.

Снощи срещнах една позната, чието дете след четвърти клас отиде в МГ. Понеже големият ми пострада точно от такова местене преди години, малкият въобще не го насочих на там. Нашето МГ не е добро. Точно заради отношенията, които самите учители създават между децата. И това се отразява на всичко.
Та снощи и тя се оплака, че била недоволна. Не съм почвала да меля на жената с "Аз казах ли...", защото е глупаво. Не съм питала за подробности. Искаше да опита. Можеше да е по-различно. Но очевидно не е. Та обсъждахме с нея опцията за Аркус пак. Тя имала желание за там, тъй като чула доста положителни отзиви от завършили това училище. Аз още питам и се чудя...