АВГУСТ-инки 2019 - тема 7

  • 28 658
  • 760
# 135
Ох утре е моят преглед не ме свърта вече Simple Smile добре че съм рано рано в 9 ч ..нямам търпение Simple Smile
Виж целия пост
# 136
El-Roi, Valentina, явно близнашките майки сме с големи кореми Animal Pig, понеже и аз съм като вас. Все едно съм в края на 5ти или началото на 6ти месец. Започнах да се мажа 2 пъти дневно, защото понякога усещам как се опъва кожата на корема.
Виж целия пост
# 137
Привет! На първо разглеждане на колички и нещо съвсем се обърках. Не съм от хората, които робуват на цени и марки..една от 'удобните'- stokke, изобщо не ми допадна на външен вид на живо. Явно няма да мине по лесният начин-(отивам и купувам). За главоболие-повечко вода , шепа сухи плодове ( по-сладки) и раздвижване, масажи. За тези опъвания и разни болки в таза ми казаха вит Б..Почнах и допълнително малко леки йогички, които мога да кажа, че помагат.другото, което исках да споделя- аз лично съм дизайнер, да кажем от доста време. Имам някакъв опит с материи, платове. До момента не ми се беше налагало да разглеждам/търся детски дрешки и чудесии така обстойно, ама за някои неща ми призлява като им видя цените, а знам как и от какво е направено)). Явно лесен начин за печелба- за децата си сме готови на всичко..Simple Smile
Виж целия пост
# 138
Съншайн, аз парацетамол пия като е много зле главоболието.

Кики, и моята захар днес скочи до стойности отпреди да се сложа на диета, а съм много стриктна по принцип. Уж и тия дни си почивах, без стрес минаха, разхождала съм се... Не знам вече какво влияе и какво не. Да не говорим, че още съм 1 кг надолу, утре съм на преглед и ще ме гледат накриво. Дано поне бебето е добре.

Днес нещо ми е много зле - замотано и изморено. А нали е кратка седмица и сега в работата наваксваме за почивния понеделник, както и с един тон бумащина за приключване на предходния месец. Чак взех да се чудя струва ли си да се напъвам толкова, вместо да си дигна чукалата, да се прибера и да ударя един зимен сън (мен друго май не ме влече Smiley)
Виж целия пост
# 139
Съншайн, банани, вода, кока кола и хималая колд балсам мажеш на слепоочията и челото , ще се оправиш! Simple Smile
Виж целия пост
# 140
Май аз последна в темата ще разбера пола, чак на 04.04 Simple Smile Реших да не ходя на частно преди това, изскочиха доста сметки и други разходи...
От няколко дни ми се появи болка отзад на кръста, мисля че е бъбрека, минава след масаж, но пак се появява на другия ден. Не знам какво да взема или направя.
Иначе вчера бях при акушерката, но тук е скучно, мерене на кръвно, проба на урината и чао-чао, дори не ме слуша с доплера. Изобщо не ми допада да съм бременна, и предния път и сега, нищо че този път е по-леко...искам си тялото обратно. Времето и то депресиращо, допринася за кривото ми настроение Simple Smile
Виж целия пост
# 141
Елена, снощи съм ходила сигурно 5 км най-малко... не съм яла много по-различни неща в последните дни отколкото преди, и днес сутринта - прас - висока стойност... аз го отдавам на стрес и напрежение преди прегледа, а и с бъбреците все нещо се появява...днес камъче изкарах, утре не знам вече какво да очаквам... утре съм при ендото - ще ме навика сигурна съм Grinning
Виж целия пост
# 142
Май аз последна в темата ще разбера пола, чак на 04.04 Simple Smile Реших да не ходя на частно преди това, изскочиха доста сметки и други разходи...
От няколко дни ми се появи болка отзад на кръста, мисля че е бъбрека, минава след масаж, но пак се появява на другия ден. Не знам какво да взема или направя.
Иначе вчера бях при акушерката, но тук е скучно, мерене на кръвно, проба на урината и чао-чао, дори не ме слуша с доплера. Изобщо не ми допада да съм бременна, и предния път и сега, нищо че този път е по-леко...искам си тялото обратно. Времето и то депресиращо, допринася за кривото ми настроение Simple Smile

И това ще мине! Hug Ако те успокоява - и аз съм в подобно настроение и също така не се кефя на този бременен период, ама изобщо. Направо ме съсипа и продължава. Всичко ме боли, още драйфам, ставам 100кила, вече ползвам обувалка за обувките. Венци кървят, глава боли до полуда, пукам и щракам. Не мога да спя, щото ми се ходи до WC през два-три часа, а и не ми е удобно вече. Не правя секс, че с близнаци било рисковано. Изгоних дори мъжа да спи в хола, та сега дори и нежен допир нямам. Не мога да пия, не мога да пуша, не мога да карам ски, не мога да влизам в минерални басейни, не мога да практикувам екстремни спортове, не мога да издържа дори в парка или по магазините повече от час-два, задъхвам се и пулсът ми е висок, изпотявам се от най-малкото нещо /не знам как ще е лятото/, петите и като цяло ходилата ме болят ужасно след претоварване, оригвам се по 200пъти на ден минимум, киселините ме довършват, разсеяна съм до неузнаваемост, гърдите тамън си помисля, че са спряли да болят и НА! Понякога се замайвам, повишава температура... Да не говорим за чувствителния и неистов глад, който започва да ме владее.
Но!
Някои симптоми от първия 3местър отшумяха като:
Силните болки в матката като пред цикъл
Сладникаквия-белинов вкус в устата
Силното омазняването на кожата и косата и също много силната миризма под мишниците
Обилното течение сякаш бях в овулациянин-стоп
Постоянното гадене и повръщане
Страхът от риска, който носи първият 3местър
Високата температура

Какво да ти кажа Veggie, ще търпим! И 2рия 3местър ще мине и ще даде път на 3тия със своите болежки и радости, а след като родим децата си всичко това ще е само спомен. За някои мил и приказен, а за други мъчителен, но все пак носещ щастие Hug A дотогава.. Ще гледам върховете на планините отдолу, палатките ми ще стоят прибрани както и колелото и ските и ще гледам парапланерите от поляните Grinning
Виж целия пост
# 143
٠•● Veggie ●•٠, Mamma Leone като ви чета се успокоявам, че не съм единствената, която не харесва този бременен период..Всички ми обясняват да се наслаждавам, ама аз не знам как може да се наслаждавам като още си повръщам харабийската, боли ме стомах, прималява ми, задъхвам се, не мога да спя, оригвам се милион и един пъти денонощно и почти всичко, което Mamma Leone сподели.. Но и това ще мине, макар че не знам дали ще го забравя и дали бих се навила втори път на това Simple Smile
Виж целия пост
# 144
Така е, ще търпим, ти поне няма да се мъчиш 40 седмици, нали близнаците уж идвали по-рано.
Нямам търпение да идва август, тогава сигурно ще съжалявам и ще ми се види тесен света с бебе и с 3 годишно Simple Smile)
Но пък от друга страна толкова хора с години си мечтаят да имате дете и минават през какви ли не процедури и разочарования, голямо уважение изпитвам към тях и трябва да съм благодарна, че ми е е получило без много усилия, това си повтарям, постоянно Simple Smile

Ifsinka, ще го забравиш и второ ще поискаш, след време, лошите неща избледняват за щастие...ето виж ме мен, ужасна първа бременност, форцепс и епизотомия...и пак, второ ще имам:) Само ми се иска вече да съм 30та+ седмица, не 17та Simple Smile)
Виж целия пост
# 145
Момичета, да не ви стресирам, но по мои спомени (а и като общоприето мнение) - третият триместър е най-неприятен. Натежаваш, пулсът се ускорява, задъхваш се, и да си спяла до тоя момент, почваш да се кокориш по нощите и нищо не помага. Киселините стават ежедневие. Където и да ходиш - гледаш да си близо до тоалетната, защото търчиш дотам през половин час. Дали си качила 20 или 8 кила все тая - чувстваш се като кит (а и така си изглеждаш, ако трябва да сме честни). Обаче - всичко си има край и си струва Wink.
Ще излъжа, ако кажа, че всичко в бременността ми харесва - със сигурност не съм мазохистка да си падам по повръщането, болките в корема, меренето на кръвна захар по н-пъти на ден, липсата на секс (и същевременно желанието за такъв) и т.н. да не изброявам. Ама си ми харесва примерно, че имам оправдание да забавя темпото, да се поглезя и да оставя другите да ме глезят, да седна да изгледам някой филм, щото не ми се прави друго (не, че не ме чакат хиляда неща), да поразгледам магазин за бебешки заврънтулки, и т.н.. И най-вече усещането, че сме две в едно - колкото и да си се обичаме с децата си оттук нататък, по-близо в най-буквалния смисъл, няма да бъдем.
Виж целия пост
# 146
Така е, ще търпим, ти поне няма да се мъчиш 40 седмици, нали близнаците уж идвали по-рано.
Нямам търпение да идва август, тогава сигурно ще съжалявам и ще ми се види тесен света с бебе и с 3 годишно Simple Smile)
Но пък от друга страна толкова хора с години си мечтаят да имате дете и минават през какви ли не процедури и разочарования, голямо уважение изпитвам към тях и трябва да съм благодарна, че ми е е получило без много усилия, това си повтарям, постоянно Simple Smile

Ifsinka, ще го забравиш и второ ще поискаш, след време, лошите неща избледняват за щастие...ето виж ме мен, ужасна първа бременност, форцепс и епизотомия...и пак, второ ще имам:) Само ми се иска вече да съм 30та+ седмица, не 17та Simple Smile)

Ама чакай! Те вече са много по-малко от 40 седмици Hug Както се казва - още малко и си минала половината Flowers Hibiscus
А за близнаците, да. Така казват, но има мами, които са успели да ги задържат до 37ма, 38ма седмица, че дори и по-натам. А и да ти кажа с близнаци кг са доста повече, така че ние в 30та още ще сме като други в 39та-40та. Не го мисля, че ще се гръмна. Аз вече изглеждам като в 6ти месец, а доколкото разбрах и другите близнашки майки са така Satisfied
Виж целия пост
# 147
elena_e,  много е хубаво последното изречение. Направо ме накара да забравя ,колко не ми харесва бременността. А нямам някакви кой знае какви оплаквания, ама не ми харесва ,че не съм и не мога да бъда себе си. И всеки ме гледа под лупа ,какво правя. Няма ли да спреш да караш, не разхождай кучето ти, да не те влачи, не ходи на токове (7 см дебел ток на много удобни боти) ,спирай с тази работа и т.н.. Въобще и на мен ми липсват ските,кънките, колелото, моторчето, работата в градината, сутрешния крос с кучето,токчетата ми и готините ми дрехи.
Виж целия пост
# 148
Изобщо не гледам на бременността си по този начин. Имам предвид на неразположенията и болежките. Най-вече ме е грижа бебето да се развива добре, да е здраво. От преглед до преглед съм си с тези тревоги.
Не съм карала тази година сноуборд, имам зверски киселини ежедневно, понякога е по цял ден, още от самото начало. Страшен главобол на няколко пъти, като имам алергия към парацетамол и веднъж не издържах и след много вътрешна борба изпих един Нурофен...
Може би е заради възрастта, може би и че пътя ни не беше лек за първо дете и сега ми е като дар това, че чакам второ. Много искам да не е сам точно заради това, че и двамата сме по-възрастни и за него ще настъпи по-рано времето, когато ще бъде сам, да има още някой с когото да се подкрепят. Дано успеем да ги възпитаме така. Да се обичат и да са си опора.
А... и да добавя, палатката ще я разпъвам тази година, дано ММ успее да се справи със сгъването, че това е моя специалитет Grinning
Виж целия пост
# 149
Изобщо не гледам на бременността си по този начин. Имам предвид на неразположенията и болежките. Най-вече ме е грижа бебето да се развива добре, да е здраво. От преглед до преглед съм си с тези тревоги.
Не съм карала тази година сноуборд, имам зверски киселини ежедневно, понякога е по цял ден, още от самото начало. Страшен главобол на няколко пъти, като имам алергия към парацетамол и веднъж не издържах и след много вътрешна борба изпих един Нурофен...
Може би е заради възрастта, може би и че пътя ни не беше лек за първо дете и сега ми е като дар това, че чакам второ. Много искам да не е сам точно заради това, че и двамата сме по-възрастни и за него ще настъпи по-рано времето, когато ще бъде сам, да има още някой с когото да се подкрепят. Дано успеем да ги възпитаме така. Да се обичат и да са си опора.
А... и да добавя, палатката ще я разпъвам тази година, дано ММ успее да се справи със сгъването, че това е моя специалитет Grinning

И ние сме се наточили за планина и море на палатки през късната пролет, но аз имах предвид, че ще трябва да се откажа от един друг вид палаткуване при екстремни условия. Иначе за къмпингуване и бременните сме хора, да Grinning
Но ако човек си е екстремист по душа или дори да не е, а е просто свободолюбив е доста трудна борбата с бременността и ''приковаването на едно място''. Иначе, и ние с мъжа ми не сме първа младост. Той е над 40, но сме много луди глави. Дано останем такива и с децата. Не мислим за това кога ще умрем и че ще оставим децата от рано сами. Моят баща беше млад, но почина когато бях на 19 и ме остави без да ме е подготвил с брат ми,който тогава бе на 17. Майка ми и тя млада -/ родила ме е на 20 /я нямаше никаква. Та сме се гледали сами с братото. Познавам майка на моя позната, която я е родила късно и вече е над 80 и е жизнена и с акъла си. Възрастта не е гаранция.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия