Времето изтече, месец МАРТ е вече - всеки чака с трепет своето човече.

Момичета, помощ. Как да определя какъв размер силиконови зърна да си взема
Новото днес е, че имам кърма безцветна, само че зърната са мн разранени, няма как да сложа детето да цока. Пробвах с помпата да изцедя и тръгна кръв. ММ ще ми вземе зърна да пробвам, но не знам какъв размер. И друго, дадоха ми мостричка лансинох и намазах зърната да минават, но докато минат какво да правя с гърситв и зърната. Една акушерка ми вика имаш кърма кърми, и бяга, друга ми казва няма да стане заради зърната и излиза. Никой не ми обръща внимание.
А и за помпата да кажа, че ми е тип спринцовка и много ме боли с нея като дърпам и то само до половината стигам. Дали да търся друг вид помпа.

Според мен смени помпата задължително. Тези спинцовки са ок при наличие на много кърма.

Нелегалната, тази помпа спринцовка е ужас, имах с бебе1 и беше най-болезненото нещо. Смени я , ако можеш. Зърната ще се успокоят, мажи кремчето и кърма. Успех 🍀
Бибито, стиснати палчета да мине всичко леко 🤞🏻
Отивам и аз да видя какво ще ми кажат. Терминът е днес, нямам търпение.😊

За спирта от болницата казаха 95% и аз такъв взех, както и стерилни марли. Слагах на всяка смяна на памперс и пъпчето падна много бързо. Сега вечер минавам със спирт и после с антибиотична пудра.

nelegalnata2, аз също започнах да цедя кръв в болницата и затова процедирах по следния начин: оставих 1-2 дена бебето само на АМ и се мажех с лансинох и оставях гърдите на въздух или с онези пластмасови протектори, които предпазват зърната от триене в дрехите и имат отвори, за да влиза въздух. Като 2-3 пъти на ден цедих кърмата, за да ми олекнат гърдите, но не я давах на бебето. Ползвам ръчна помпа на Медела и открих, че с ръчната ми е много по-удобно, защото мога максимално да контролирам силата на вакуума и колко бързо да цедя така, че да си причинявам минимална болка. С електрическата, въпреки различните опции, това не се получаваше. Даже с ръчната виждах как цедя на струя кърма точно като натискам супер бавно.
За размера на зърната - аз също се чудих как да го разбера, но взех М размер на NUK и са ми удобни. За 2 дни почивка от кърмене раните зараснаха и вече кърмя само със силиконовото зърно - просто са ми плоски зърната и не става по друг начин. С кремчето не ти препоръчвам да се мажеш непрекъснато, а само до зарастване на раните. После след кърмене или цедене оставяш кърмата да изсъхне върху зърната за 5 минути и се обличаш. Също много важно е да не оставяш мокри подплънки в сутиена, а да ги сменяш често. Аз установих, че хартиените салфетки са по-удобни за тази цел, защото изсъхват бързо и не ми държат влага, пропускат повече въздух и не ми излизат скъпо, въпреки честата смяна.

Спирт ползвах 95%. Натопявам памучен тампон и изстисквам няколко капки върху пъпчето, не пипам и не търкам нищо. Пъпчето падна на втората седмица, а коричката - на третата. На първото бебето слагах и антибиотична пудра на пъпчето, сега не съм. Сега пъпчето падна по-бързо от това на сина ми - при него се наложи педиатърката да му върже допълнително един конец, с който "да му помогнем" да падне, че много упорито си стоеше.

Оставиха ме в болницата. С 2,5 разкритие и някакви контракции. Утре ще предизвикват раждането. Разстроих се много, исках всичко да тръгне естествено този път, нооо... освен да кръжа цяла нощ в стаята , да клякам и да се чекна, та да предизвикам сама раждането, друго не ми остава .

Ох милата, дано по-бързо да станат нещата.. Успех!

Здравейте! Днес в 05 ме хвана лека контракция. Не можех да лежа и станах да правя разни неща из нас. Към 07 реших да се епилирам и изкъпя. Така или иначе имах час за преглед утре. В 08.30 ми падна тапата. Беше по скоро като кръвоизлив. Майка ми искаше да тръгваме за болницата, а аз й викам рано е. В 9.30 реши да ме изкара на сила. Аз съм от Ямбол, болницата е в Бургас. Като се качих в колата ми изтекоха водите. По пътя контракциите станаха на 5 мин. Притесних се,че много ми пречернява и ще припадна. Вилам си, ако с тая болка ми кажат 3 см директно им казвам да ме режат. На регистратурата ме караха да чакам,ама като ме видяха как стена ме вкараха. Лекарката вика пълно разлритие 10.50 бързо количка и горе. Цепнаха ме още в началото. В 11.25 проплака София, 2810 гр, 50 см. Плацентата след 40 мин тръгна,но се сцепи. Приспаха ме и ме изчистиха. Гърдите ми омекнаха и провиснаха. Наливам се с чай на хип,вода,масажи и за сега нищо. Бебчо обаче е в кувиоз, заради гестационния ми диабет е със завишен пулс. Вливат й клюкоза и антибиотици. Ще я виждам само за по 5 мин на ден😭. И така не вярвах,че особено първо раждане може да е толкова бързо.

Честито бебче, mety. Да е жива и здрава, много радост да ви носи.
Ducet0, нали терминът е днес?! Не разбрах защо искат да предизвикват раждане 🤷🏼♀ Всичко ще е наред. Само спокойно и не се шашкай. Всички ще мине леко и без проблем. 🙏🏻
Само аз ли останах 😩 Моето се е заинатило и не иска да се появява. Само едни ужасни контракции вече две седмици и ..... до тук. Вече си мисля, че ще го нося като слоновете 12 месеца 😔

Mety, честита рожбичка да ти е жива и здрава и много много да ви радва. Не се разстройвай скоро ще я гушкаш.
Stupy, спокойно и твоето съкровище ще се появи, когато най-малко очакваш.

Duceto, на теб успех да тръгне нормално, но и да го предизвикат важното е да излезе
Да са живи и здрави всичките ни мартвнички.
Аз не направих нищо с кърменето, само доразраних зърната и положението е като цъфнали рози пих хапче за спиране, сега ще се пръснат и ме болят гърдитв страшно, но ще търпя като си нямам друга работа.
Вечери ме лови депресия и ми става едно тежко и ми се плаче. Мъчно ми е за каката, за вкъщи за ММ може би защото съм и сама в стаята и ми е много подтиснато. Искам вече да се прибираме с бебка и да се почва купона в къщи с нагаждането на нещата. Дано не ме лови следродилна депресия.

Mety, честито бебче. Всичко ще се нареди!
Duceto, стискам палци всичко да се получи както го искаш!


Има още останали. Моя термие е 30.03 и чесно казано не бързам. До скоро само някакви задачки ми се мотаеха и може би чак сега мога да се настройвам на раждане, което започва да ме плаши. Даже е съм сигурна кое точно ме плаши. По-скоро ме е страх да не се паникьосам когато ми кажат "Напъвай". А и самата мисъл за разните там подготвителни процедури не ми е много приятно. Отделно се чудя дали пък няма да се получи някоя фалшива тревога и само да разкарвам АГ-то ако не е в болницата.
Май обичайните притеснения преди първо раждане.

АГ-то на прегледа в събота каза, че имам "1 пръстче разкритие", но бебето още не се е смъкнало достатъчно. Не се очаква в близките дни и да се разхождам повечко. И след това следобеда ме хванаха някакви полезненни контракции на 5-6 мин на два пъти, който преминаха и като чели на инат бебо се смъкна още. Или така ми се струва, но поне отново мога да си напипам ребрата От друга страна този смъкнат корем много тежи. Само да постоя права извесно време и започва много да ме боли кръста. Вчета гладих бебешки дрешки и след това се клатех като махао на часовник.
Добре, оплаках се и сприрам, че стана дълго

mety, честита ти дъщеричка. Много здраве и щастие ви желая. Бързо възстановяване и прибиране у дома ❤❤❤

Честито на всички нови мамчета!!!!!

Nelegalnata, не се притеснявай, моите гърди бяха като 2 червени футболни топки, толкова много болезнени и с бучки че ревах повече от бебчо. Напих се хапче и след 3-4 часа положението беше милион пъти по-добре, а за 3 дни нямах ни капчица кърма вече, така че ще се оправят нещата!

Честито, mety! Да е жива и здрава София и скоро да е в прегръдките ти!

Ducet0, успех и дано раждането да се случи така, както го искаш!

nelegalnata2, и мен ме ловеше депресия след раждането, както и с първото бебе. От хормоните е. И на мен ми беше мъчно за баткото, докато бях в болницата и даже не исках да му погледна снимките на телефона, за да не се разплача. И от недоспиване - първата вечер успях само 2 часа да спя, в следващите дни по 4-5 часа на денонощие общо. И сега не успявам да събера повече от 5 часа, но да се прибереш вкъщи си е съвсем друга работа.

Bernadine, напълно съгласна, аз каро говоря с майка ми или ММ и като чуя гласчето на малката започвам да рева. Ох да мине и днес и живи и здрави утре да се прибираме.

Тази нощ не сме спали, малката се събуди в 12 и от тогава сме будни. Решу, че ще изльока повече мляко отколкото може да и смели коремчето ( а ми правят по 2-3 дози и не знам кога да дръпна шишето) и като я заболя коремчето мъкаааа. Тя плаче тихичко и изведнъж като изпищи ми става лошо. Като я гушна умирам от болка в гърдите. Просто кошмар. Лошото е, че огладня и се чудих да и дам ли, то и коремчето я боли, та и дадох. После пак плака и се разнасахме из стаята, а сега вече заспива. След малко ще я къпат и пак ще плачка. Дамо поне мине коремчето и да спинка днес спокойно, а аз със нея, че умирам за сън.